Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Жестоката борба за държавни пари в киното: Може ли системата да бъде справедлива?

При всяко художествено оценяване на проект от комисия ясно проличават настроенията и тихото уреждане на сметки между творците

Сценаристът Георги Иванов: Кинообщността не трябва да се дели на враждуващи групички, борещи се за кокала

Системата за държавно финансиране на родното кино от НФЦ е проблематична и несправедлива според масовото мнение в гилдията. Всяка година, щом дойде време художествените комисии да раздават оценки, според които да се реши кои проекти ще бъдат подпомогнати, ясно проличават настроенията и тихото уреждане на сметки между творците. Има различни примери - като този как режисьор на лента, предпочетена да ни представлява в елитно световно съревнование, заради този успех после бива "наказан" с фрапиращо ниска оценка за следващия си проект от член на художествена комисия, чийто филм е бил големият, но изгубил конкурент тогава. Борбата доста често се оказва безмилостно жестока. Възможно ли е да се излезе от този омагьосан кръг? Какъв е правилният начин?

"168 часа" разговаря със сценариста на редица наши хитови сериали и филми Георги Иванов, който лично е опитвал да бъде част от решението на проблема.

(Първата част на интервюто четете тук)

- Защо дори настоящото селектиране на членовете на комисии чрез жребий не подобрява ситуацията?

- Още на първата сесия в НФЦ по новия правилник и новия закон лъснаха проблемите, срещу които се борим от години. А именно субективното, емоционално и тенденциозно оценяване. След като излязоха резултатите, стана ясно, че някои членове на комисията са дали фрапиращо ниски оценки, които се отличават драстично от средните. Не е възможно шестима членове на комисията например да оценят проект със средни оценки около 80 точки, но един определен човек да му присъди оценка 15 точки. Това със сигурност е тенденциозно и нарочно.

Критерият за избор на хора в регистъра, от който се теглят членовете за комисията, също трябва да се ревизира.

- Възможно ли е тенденциозното поощряване на едни и потискането на други да се изкорени?

- Oсновният проблем е, че комисиите не са от експерти, а от автори, които имат множество емоционални и финансови взаимовръзки помежду си. Средата ни все пак е изключително малка и е почти невъзможно да се намерят хора, които да нямат или да не са имали работни отношения с другите си колеги.

Втори проблем е, че тези комисии не носят отговорност за проектите, които са финансирали. Нито пък продуцентите носят отговорност за проектите, които са произвели. Също така нямаме обща политика какви филми трябва да се произвеждат, няма държавна стратегия и последователност. Напоследък корупцията и лобизмът станаха толкова нагли, че участниците в тях дори не се стараят да се прикриват.

- Какво генерално може и трябва да се направи, за да функционира както трябва държавното финансиране?

- Основните посоки според мен са четири.

Първо - държавна стратегия за българското кино. Нужно е киното да бъде част от образованието, да се намери начин още от училище да се създава вкус към киноизкуството и въобще към изкуството като цяло. Тогава няма да се изненадваме, че тотално аматьорски филм като "Бай Иван" пълни салоните, а номиниран филм в Кан е гледан от около 1000 зрители.

Второ - да съществуват силен контрол и отговорност към това как се изразходват държавните средства за кино. Оправдан ли е разходът? Реализиран ли е проектът, който е спечелил субсидия, или е тотално подменен?

Трето - кинообщността да спре да се дели на отделни враждуващи групички, които се борят за кокала.

Да има прозрачност и диалог между отделните гилдии, а не действия зад гърба на другите, обслужващи лобистки интереси. Това, разбира се, става със силни обединяващи лидери и авторитети и се надявам, че следващият председател на НФЦ ще бъде такава фигура.

И на финала - кинотворците да не забравяме, че все пак разчитаме на държавното финансиране и сме длъжни да се опитваме да достигаме и до българския зрител, а не само да обслужваме артистичното си его.