Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Документален филм от Първата световна война, който показва живота в град Скопие, тогава още в Османската империя, но се виждат табели на магазини с текст и правопис на български език

Известният медиен адвокат Цветан Цветанов изпрати в редакцията на "24 часа" следното писмо: „Предлагам на потенциалното внимание на вашата аудитория информация, с линк към сензационен според мен и твърде любопитен ретро видео материал от 1916 година, с документални кадри, заснети в Скопие през времето на Първата световна война. Филмовият видеозапис от 1916 г. е с текстово съдържание на български език, надписи и пояснения, написани на използвания в началото на ХХ век, тогавашен български (известен още и като Дринов) правопис. Видеозаписът е със заглавие на английски: Bulgarian and Austria-Hungarian troops in Skopje (Skopie) during World War I е качен в световната платформа You Tube на 4.03.2014 г от носителя на правата за неговото ползване и разпространение - Critical Past. Това е една от най-големите колекции на архивни исторически кадри и ретро видео клипове в света със седалище в САЩ с известни публични условия, които трябва да бъдат изпълнени за тяхното ползване от медии и организации, ако преценят да правят това в съответствие с изискванията на носителя на правата върху тези колекции.

В документалните видео кадри с продължителност 5 минути и 27 секунди са включени текстове с пояснения на български език, написани на споменатия вече правопис. Да споменем част от тях: “Картини из улиците на Скопие; турски касанници и заразаводчйници. В картините германски, австрийски и български войници“: “Скопие..Живот и движение върху моста, който свързва турската махала с новия квартал“: “Германски войски на път към фронта в Моравската долина.В задната част почива български обоз“: “Колоните,които отиват към фронта срещат големи трудности в лошите пътища в Сърбия“:“Претоварване на полската (полевата - б.р.) поща в станцията в Предъяне“ (Предејане е градче в Сърбия) “На гара Предъяне, германски и български дружини отпочиват от военния си поход. Раздавание на обеда в полската (полевата - б.р.) кухня.“:

Иначе на част от самите документални кадри е заснета обстановката в един ден на улиците в Скопие през Първата световна война. Улична среда с търговски сергии, която показва хора от различни националности, включително турци, български, австроунгарски, германски войници в Скопие. Редица магазини, с изложени стоки, включително месарница и зарзаватчийница. Документалната заснета сцена се измества към това, което се описва като нов квартал. Виждат се старият каменен мост (Камени мост) над река Вардар в центъра на града, където местните хора са заснети в ежедневните си професионални занаяти и занимания, движещи се каруци, пренасящи материали и стоки по улицата и над моста. Войници и граждани се струпват около будка в подножието на моста. Друга сцена показва войски, влизащи в зона на лагер покрай река. Някои копаят окопи. От лагерните огньове се издига дим. Вагони с военни припаси, теглени от коне и волове се събират на железопътната линия (вагоните се показват на заден план). В района влиза щабна кола,с германско знаме на капака си и герба на немския орел на вратата. Припаси се товарят в железопътни вагони под надзора на немски офицери. Войски маршируват в лагер, където се сервира храна от немска полева кухня. Пушките са подредени в голяма могила. Войниците се нареждат в опашка и получават заплатата си на гише в една сграда. Кадри със заснети военни части в пълно полево снаряжение маршируващи, в свободна колона, извън лагера. Германска пехота с остри шлемове (Pickelhauben), маршируваща, извън лагера, през кал към фронта.

Особено са интересни за нас кадрите със заснети български войници и офицери и тяхното облекло.

Какво обаче крайно любопитно и може би и сензационно от днешна гледна точка на историческия контекст за заснетото през 1916 година се открива още в документалните кадри на този над сто и пет годишен видео материал. И което дава повод за размисъл върху заснетите безспорни факти за живота по това време и за ползвания език на който са изписани надписите над магазините по това време на улиците в Скопие. Казано другояче по обективен безспорен начин се доказва общо историческо минало и братска близост на хората и народите на днешните съседни страни България и Северна Македония.

Както е известно до 13 октомври 1912 година Скопие е в пределите на Османската империя, а след това в продължение на три години до октомври 1915 година е в придобитата след Междусъюзническата балканска война територия от Кралство Сърбия. Докато на 22 октомври същата година, 24-и Черноморски полк от 3-а дивизия на Българската армия влиза в града.

Краткият документален филм, заснет през 1916 г.с текстово съдържание на български език, дава възможност основателно да се предполага, че в създаването му има важно българско творческо участие. Това е напълно допустимо, като се има в предвид, че година по рано през 1915 година е създаден и заснет първият български игрален филм „Българан е галант”. С него талантливия режисьор Васил Гендов поставя основите на българското кино, а преди дни българската филмова и интелектуална общност чества професионален празник – на датата 13 януари 1915 година е първата публична прожекция на филма на легендарния български кинопионер.

Най-любопитното и с важно документално и историческо фактологично значение, е че на заснетите кадри са документирани много ясно надписите на български език,които са на*д магазините (според текста във видео записа - турски касанници и заразаводчийници) на улица в Скопие. Ето видим текст във филма на един от надписите „Зарзаратчи Аметъ“.

Да подчертаем, че заснетите остарели и неизбледнели на български език надписи са в така наречената турска махала в града. Въпреки че градът е бил до годината на заснемането -1916 г. само в пределите на Османската империя, а след това на Кралство Сърбия, заснетите надписи показват че публично ползваните език и писменост на местното население, независимо от националностите, които го формират са ползваните и в България по това време. Фактите през безпристрастния филмов обектив на камерата говорят сами. Най-добре е да оставим аудиторията сама да преценява каква е духовната близост и общата историческа съдба на хората живели тогава и днес в България и Северна Македония. Може би изводът ще е положителен за хората и в двете страни и за стремежите им да бъдат не само географски в днешна Европа.