Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Номерът на китайката: Преоблечен като жена оперен певец прелъстява френски дипломат Ши (вляво) и Бурсико се срещат през 1964 г. Ши се облича като мъж, но твърди, че всъщност е жена.

Един от най-невероятните случаи в историята на шпионажа е от Китай. В навечерието на Културната революция през 1964 г. във френското посолство в Пекин дипломатите организират коледен банкет. Между многото гости е и 26-годишният Ши Пей Пу -

млад мъж

с крехка физика,

който говори свободно френски и преподава китайски на семействата на служителите на легацията. Там той се запознава с Бернар Бурсико - 20-годишният счетоводител на чуждата мисия. Ши се представя като артист от китайската традиционна опера, където често мъже играят женски роли. Младежът е от безупречно семейство - баща му е университетски преподавател, а майка му е учителка. Самият той е завършил университета в Юнан, преди да се премести в столицата Пекин.

Младият французин нямал опит с жените, но бил очарован от оперния певец. И когато за негова изненада той му споделя, че всъщност е жена, но се облича като мъж, защото мечтата на родителите му да имат момче, след две дъщери, го е принудила да се дегизира. И тъй като светлите очи и изящните черти на китаеца наистина били нежни и очарователни като на жена, романтичният Бернар

веднага повярвал

на историята му

Запленен от екзотичната красота на Ши, французинът започва редовно да се среща с него. В крайна сметка двойката се влюбва и развива сексуална връзка. Сексът, за който по-късно Бурсико разказва, бил "бърз и скрит и винаги се осъществявал на тъмно". Казали му, че това поведение е

китайски традиционен етикет по време на полов акт.

Що се отнася до някои мъжки белези по тялото на "партньорката", като адамовата ябълка например, те били обяснени със специалните лекарства, които приемала "любимата", за да угоди на необичайната прищявка на родителите си.

Верен на любовта, щастливият Бернар правел всичко, за да подкрепя Ши. Снабдявал го с храна и дефицитни стоки. И дори когато е преместен на друга работа извън Китай, той намирал начин да се отбие там колкото може по-често.

В един момент обаче със сълзи на очи "приятелката" на Бернар му казва, че е била посетена от китайски таен агент, който заплашил нея и детето, ако Бернар не започва да му предава

секретни документи

от френското посолство.

Решен да помогне на любимата си на всяка цена, Бурсико се среща с Кан Шън - сътрудник на китайската тайна служба, който му предлага достъп до Ши в замяна на документи с поверително съдържание.

По този начин Бурсико е принуден да предоставя

френски

държавни тайни,

първоначално в периода 1969 - 72 г. от посолството в Пекин, а по-късно и от консулството в Улан Батор, Монголия, където е командирован през 1977 - 79 г.

Бурсико се премества на нов пост в Югоизточна Азия, което намалява честотата на сексуалните им контакти.

Скоро Бернар научава, че е станал баща. При едно от посещенията му Пей Пу му показва 4-годишния им син, който заради бушуващата Културна революция дотогава е бил принуден да крие в провинцията. Момчето се казва Ши Дуду и съчетава чертите на кавказката и монголоидната раса. Бурсико на драго сърце приел момчето като свое. 

Накрая, три години след като Бурсико през 1979 г. се завръща във Франция, в Париж с тримесечна културна виза пристигат Ши и Дуду. По време на престоя си във френската столица Ши изнася представление на пекинската опера и участва в две телевизионни предавания, което му позволява едногодишно удължаване на визата.

Но тогава, през лятото на 1983 г., френската служба Direction de la Surveillance du territoire се заинтересувала от съвместното им съжителство.

След дълги разпити са разкрити данни за изтичането на секретните документи, предоставени на китайските власти, въпреки че Ши

до последно твърди, че не знае нищо

за секретни документи и настоява, че е жена.

Когато аферата става публично достояние, Бурсико става за смях пред цяла Франция. През 1986 г. той и Ши Пей Пу са арестувани за шпионаж в полза на Китай. Френският съдия, който също не бил убеден в истинския пол

на китаеца,

най-накрая изпраща Ши във Fresnes, мъжки затвор в южните предградия на Париж. Там задълбочен медицински преглед доказва, че Ши е мъж. Лекарите не откриват никакви аномалии в него.

Но още в полицейския арест Ши обяснил, че има "заровен" пенис и знае начин така да скрие мъжките си атрибути, че да предизвика известна прилика с женските полови органи. "Дарбата" му дори позволявала с мускулите на корема да образува плитка вдлъбнатина, с която за кратко да имитира успешен полов акт като жена.

"Никога не съм казвал на Бернар, че съм жена, само дадох да се разбере, че мога да бъда жена", обяснил той пред съда.

А Бурсико за първи път научава жестоката истина от ироничен репортаж по телевизията. И дори когато впоследствие по време на процеса

чул куриозната новина

от устата на самия Пей Пу, до последно той отказвал да повярва, че е възможно 20 години да е вярвал на подобна измама. Накрая, когато двамата били транспортирани заедно към затвора, той поискал Ши лично да му покаже "главното доказателство". Невъзмутим, китаецът разкопчал панталоните си за няколко секунди и след това продължил да се държи сякаш нищо не се е случило.

Така става безпощадно ясно, че и техният "син" - Ши Ду Ду, е осиновен срещу пари от бедно уйгурско семейство в китайската провинция Синдзян и Бернар не издържал на силните емоции.

Решил да се самоубие,

като пререже гърлото си с бръснач и по този начин да сложи край на позора. Все пак затворническите власти го спасили.

И французинът, и китаецът получили по 6 години затвор за шпионаж. Но за техен късмет скоро след това ги хваща президентската амнистия от 1987 г. и излезли на свобода. Освен това след време става ясно, че заблуденият французин е предал най-малко 150 секретни документа на китайците, но все пак те не са били особено важни.

По обясними причини Ши и Бурсико се отчуждават през годините след затвора. Пей Пу получил работа в Парижката опера и заживял приличен живот в новата си родина. Умира на 30 юни 2007 г., но казват, че преди смъртта си успял да каже на Бернар, че

съжалява за случилото се и все още го обича

Самият Бурсико по това време е в старчески дом. Мъжът реагира лаконично на новината за смъртта на Ши: "Той направи толкова много неща срещу мен, за които не изпитваше съжаление, мисля, че е глупаво да се преструвам сега и да кажа, че съм тъжен. Страницата вече е затворена. Свободен съм."

А Ши Ду Ду, когото във Франция започнали да наричат Бертран, пък заживял самостоятелен живот, създал семейство и има трима синове.

Репортерът Джойс Уодлър, който пише книгата Liaison ("Връзка" - фр.), посветена на аферата, по-късно ще припише вярването на Бурсико, че приятелят му е жена, на

уникалната способност на Ши

да прибира собствените си тестиси, което, в комбинация с манипулирането на собствения му пенис, създава илюзията за срамни устни и клитор и позволява плитко проникване. Но други изследователи разкриват, че и биографията на родения през 1944 г. Бурсико не е съвсем чиста. Според тях като младеж той е учил в интернати, където е участвал в множество хомосексуални афери с други ученици, но просто ги приемал, като "нормален етап от живота си". А чак след дипломирането си, за първи път се решава да прави секс и с жена.

Но освен фурора от подигравки, необичайната история провокира и някои значителни произведения на изкуството. Така почти веднага след развръзката тя вдъхновява Дейвис Хенри Хуанг през 1988 г. да напише за "Бродуей" "М. Бътерфлай", която

печели наградата “Тони” за

най-добра пиеса

А през 1993 г. режисьорът Дейвид Кроненбърг адаптира историята във филм със същото име, с участието на Джеръми Айрънс в ролята на Рене Галимар, служител на френското посолство в Китай, и Джон Лоун, в ролята на Сонг Лилинг - красива китайска оперна певица и шпионин.