Запознах се с Анабел на откриването на паметника на съпруга й Георги Марков на 11 ноември 2014-а в София. Изломотих й нещо на моя 16% английски и докато чакам Данеца да ни превежда, я хванах за ръка. Вълнувах се много, исках да й кажа, че баща ми също е от суинг бохемата около „Бамбука“ и се е познавал с Джери, че това е голяма чест, че сега се ръкувам и с блестящия книжовник и... всичко наум...

Разбира се, че бях постъпил нахално – на препълнения площад „Журналист“ имаше много верни приятели и обожатели на виталния летописец на комунизма в България. Там бяха и режисьорът Асен Шопов, Димитър Бочев – колегата му от „Свободна Европа“, писателят Георги Мишев, който започна речта си със „Здравейте, граждани!“, роднини, дарителят за паметника от САЩ Д-р Георги Лазаров, който вместо общината на драго сърце бе извадил от джоба си 100 хиляди щатски долара...Че и трима президенти: Желев, Стоянов и Плевнелиев. Къде ти?

Може би съм се изчервил на стари години, но не пусках ръката й. Анабел продължаваше безмълвно да ме „слуша“ и стояхме така хванати за ръка като деца около 3-4 минути. После друг я заговори и фината британка си дръпна дланта. Но чудото се бе случило! Кратките мигове заедно пред надписа „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите“ ме бяха пратили високо, високо в небесата на среща с велик книжовник мъченик.

Един от най-хубавите разкази за българската Коледа в литературата ни е роден под перото на софийския бохем на 1960-е Джери от Княжево. Който не е чел или слушал „Бъдни вечер“ от Георги Марков, е пропуснал цял час от себе си.

Весели празници! Честито Рождество Христово!