Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Руско-украинската криза: ще има ли нова война?

Москва разработва няколко сценария за натиск върху Украйна, като не изключва въоръжен вариант

Русия разработва няколко сценария за натиск върху Украйна, като не изключва военния вариант, твърди в. "Гардиън". Москва е разположила стотици танкове, самоходни оръдия и дори балистични ракети с малък обсег на огромна територия, простираща се от Сибир до украинската граница. Американското разузнаване смята, че до края на януари Русия може да започне офанзива с до 100 батальонни тактически групи (БТГ) с около 175 000 войници.

Според настоящите оценки в граничния район Русия има около 50 БТГ – солидна армия, способна да превземе украински отбранителни позиции, пише Андрю Рот, кореспондент на "Гардиън" в Москва. Междувременно кметът на Киев Виталий Кличко каза, че руската заплаха е безпрецедентна, и градските власти започнаха да набират и да обучават резервисти. Кличко обяви необходимостта от международна и военна подкрепа за Украйна и призова новото германско правителство да деблокира доставките на оръжия за страната чрез НАТО, съобщи украинското издание liga.net.

Защо възникна напрежението

Реториката на Русия придоби по-войнствен характер, пише "Гардиън". Владимир Путин поиска правни гаранции за необвързаността на Украйна с НАТО и неразгръщането на бойни комплекси на НАТО на нейна територия. Едва ли ще постигне тези отстъпки. Той разполага с малко време: войските не могат да останат постоянно извън гарнизоните и до края на зимата ще трябва или да бъдат хвърлени в битка, или изтеглени.

През 2014 г. Путин изпрати войски за анексиране на Крим, регион на Украйна с преобладаващо рускоговорещо население. Русия също подбуди сепаратисткото въстание в Югоизточна Украйна, като тайно изпрати войници и оръжия и провокира конфликт, който ескалира в пълномащабна война.

Мирното споразумение от 2015 г. определи демаркационната линия и принуди страните да направят отстъпки. Оттогава по фронтовата линия бавните военни действия продължават и страните се обвиняват взаимно в нарушаване на споразумението, което според наблюдатели най-накрая ще се разпадне.

Русия вече не иска да поддържа статуквото и търси други начини да установи контрол над Украйна, твърди "Гардиън".

Какво знаем за прехвърлянето

на войски

Много от тежките оръжия, разположени близо до украинската граница, пристигнаха през пролетта заедно със 110 000 войници и танкове. През май след срещата на върха на президентите Путин и Байдън някои от тях бяха върнати в базите си.

Сред останалите сили една от най-големите е 41-ва общовойскова армия, чийто щаб се намира на 3200 км в Новосибирск. Някои от подразделенията, дислоцирани на полигона Погоново южно от Воронеж от пролетта, са преместени в град Елня, област Смоленск, по-близо до Беларус.

41-ви армейски корпус се състои от мотопехотни войски, основни бойни танкове, ракетна артилерия и балистични ракети с малък обсег на действие "Искандер", както и от приблизително шест до седем БТГ според независимия военен експерт Конрад Музика. По негово мнение танкове, мотопехота и ракетна артилерия от 1-ва гвардейска танкова армия, дислоцирана в Московска област, са прехвърлени на полигона Погоново.

Освен това в посока Крим се движат мотострелкови бригади от 49-а общовойскова армия. Също така на сателитни снимки, направени над село Новоозерное в Западен Крим, се виждат артилерийски системи и системи за противовъздушна отбрана на 58-а общовойскова армия.

Подразделения на 8-а и 20-а общовойскова армия са постоянно разположени близо до украинската граница, а десетки хиляди войници са дислоцирани в подкрепяните от Москва сепаратистки територии Донецк и Луганск.

Каква може да бъде руската атака

Според карта, публикувана от украинското военно разузнаване през ноември, най-лошият сценарий е руските войски да пресекат украинската граница от изток и да атакуват успоредно от анексирания Крим, както и десантно нападение в Одеса, подкрепено от руски войници от Приднестровието и войски, докарани от Беларус.

Някои аспекти на плана, като настъпление от изток и през Крим, изглеждат правдоподобни днес, докато други, като атака от Беларус, изглежда, вземат предвид войските, които все още не са пристигнали в региона.

Русия е в състояние да утвърди господство чрез по-малка операция, пише "Гардиън". Ръководителят на военното разузнаване на Украйна каза пред "Ню Йорк Таймс", че катастрофален сценарий от негова гледна точка включва въздушни удари и ракетни атаки по складове и окопи с боеприпаси, в резултат на което войските ще бъдат недееспособни, а командирите на фронтовата линия ще трябва да се сражават сами. Ако Русия започне

пълномащабна инвазия,

те ще паднат. И тогава Москва може да се опита да наложи неизгодно мирно споразумение на Киев.

Други възможни сценарии включват участието на "миротворчески сили" и тайното разполагане на войски - сепаратистки сили, в Донецк и Луганск. Оттам те биха могли да засилят военните действия по фронтовата линия и да се опитат да превземат нови територии.

Според Института за изследване на войната на САЩ една от възможностите е да се пробие от Донецк в опит да се създаде сухопътен коридор между Крим и Ростовска област, както и да се превземе Херсонска област и да се осигури Севернокримският канал. За да направи това обаче, Русия ще трябва да превземе Мариупол, голям и добре защитен град.

Потенциалното икономическо въздействие на всякакви нови военни действия ще бъде значително заради санкциите от страна на САЩ и техните съюзници.

Последният и най-вероятен вариант е следният: Русия да търси отстъпки от Запада чрез преговори, без да изтегля войските от границата в случай на реална заплаха от ескалация. Путин многократно е говорил за ползите от високото напрежение за Русия и той вече изтегли войски от Украйна тази година.

Въпреки това анализаторите смятат, че без ясна дипломатическа победа всяко намаляване на числеността на войските е поражение.

Каква е ролята на “Северен поток 2”

Завършването на газопровода "Северен поток 2", който се простира от Русия до Германия през Балтийско море, ще позволи на Русия да изпраща газ към Европа, заобикаляйки Украйна, което означава вероятност от повишен натиск от Москва върху Киев без риск последният да блокира маршрута за доставка на газ. Украйна се противопостави енергично на проекта и твърди, че той подкопава националната й сигурност. Тръбопроводът, превърнал се в идея фикс за Путин, обаче все още не е пуснат в експлоатация и западните правителства дадоха да се разбере, че в случай на инвазия това може изобщо да не се случи, коментира "Гардиън".