Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сатанизираха кабинета на Луканов, затова и накрая го убиха Андрей Луканов и Александър Лилов по време на Кръглата маса

1990 г. БСП е убедена, че ще загуби изборите. Иска разделение на властите, за да вземе президентската

На Кръглата маса Лилов пледира за повече правомощия на държавния глава. Във ВНС се отмята и настоява за орязването им

Първан Симеонов: Парадоксално управлението на царя уби монархическите настроения у нас

През 1990 г. БСП била убедена, че ще загуби изборите за Велико народно събрание. Тъй като имат договорка с новосформираната опозиция за разделение на властите, червените очакват да останат само с президентския пост, но не и да разполагат с мнозинство в парламента и правителство. Така на Кръглата маса левите правят всичко възможно, за да се разберат за повече правомощия на държавния глава. Това пишат в книгата си 30 NON STOP Андрей Райчев и Кънчо Стойчев по повод на 30-годишнината от създаването на "Галъп интернешънъл". Така на подчинение на обитателя на "Дондуков" 2

отиват разузнаването, дипломацията, той е и главнокомандващ

на Българската армия.

Лидерът на все още непреименуваната БКП Александър Лилов предлага всеобщ избор на надпартиен държавен глава. Мотивира се, че това ще бъде сериозна гаранция за стабилност и мирен преход към демокрация. СДС обаче държи президентът да се посочва от Народното събрание.

Докато текат преговорите на Кръглата маса, левите наблюдават какво става в останалите соцстрани. И в Полша, и в Чехия, и в Унгария комунистическите партии губят изборите. Затова Александър Лилов и Андрей Луканов очаквали същото и в България. Не вярват на проучванията, които сочат обратното. "Те бяха 100% сигурни и ни казваха в очите: "Вие, социолозите, си мислите, че хората ви говорят истината, но те

от страх ви отговарят

Ние ще загубим", пишат двамата анализатори.

В крайна сметка стратегията на БСП рухва и неадекватното й поведение води до политическа криза през лятото на 1990 г. "Тя смяташе да слезе от власт, а се озова изцяло в нея, от което именно последваха пожарът на Партийния дом, свалянето на Петър Младенов и други тежки последствия", допълват авторите.

Впоследствие, вече във Великото народно събрание, червените сменят стратегията си. Спечелили са изборите, съставили са кабинет, имат мнозинство в парламента. Така

се налага да отстъпят президентския

пост на СДС

и при него да се съсредоточат разузнаването, НСО и ролята на главнокомандващ.

Добре, обаче социалистите започват да се опасяват от всеки потенциален кандидат на опозицията и се опитват да го саботират чрез законодателни пречки, като например слагат бариера пред Симеон Сакскобургготски. Заради него в конституцията заляга текстът, че титулярят на "Дондуков" 2 трябва да е живял в България през последните 5 години и да е български гражданин по рождение.

БСП спъва за президент и д-р Петър Дертлиев,

който пет пъти не успява да събере достатъчно гласове. Андрей Луканов и Александър Лилов дават на сините да разберат, че предпочитат да работят с Желю Желев. Подозирали, че социалдемократът може да отцепи част от партията им, ако стане президент. Така главнокомандващ става философът дисидент.

През това време управлява Луканов и недоволството на обществото от правителството му нараства до степен на сатанизация, пишат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев.

Той не се вслушал в тези настроения и продължил да бъде активен, като според социолозите в крайна сметка сатанизирането е довело до убийството му.

Иван Костов също не вярвал на това, което му казват хората.

Не чувал предупрежденията, че СДС ще падне от власт. Смятал тази информация за манипулация. "То (мнението) нарастващо отхвърляше неговата стилистика на арогантност, на "умирай тихо" (както се изрази веднъж самият той), на едно възпяване на хирурга, който реже живо месо без упойка", обясняват Стойчев и Райчев. И не защото народът осъжда тежките реформи на синия премиер. Не, по-скоро не одобрявал начина му на управление.

Следващият премиер след Костов – Симеон Сакскобургготски, вече се вслушвал внимателно какво мисли обществото.

При кризата с БГА "Балкан" и първите два блока на АЕЦ "Козлодуй" веднага се съгласява на закриване на държавния авиопревозвач и да се образува нова фирма и да се обяви строежът на АЕЦ "Белене".

Когато царят разбира, че

хората много се дразнят от мълчанието му,

назначава Димитър Цонев за говорител на правителството. Така напрежението се отпушва и Сакскобургготски продължава като премиер.

По една тема обаче той не се съобразява с настроенията. Не иска да разбере защо народът е против връщането на царските имоти. "Но те, господа, са ми бащиния", казал Симеон пред Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, споделят те в книгата си. И правят извода, че ексминистър-председателят заради недобрия си български не схваща негативния нюанс в думата "бащиния".

"За него това беше въпрос на принцип, а не на финанси", твърдят социолозите. Но обществото наказва Сакскобургготски, че не се съобразява с него. Той пада от власт трайно и необратимо – първо остава като втори партньор в тройната коалиция, а след изкачването на Бойко Борисов до върха царят приключва политическото си участие в България.

Още по един въпрос според социолозите царят не чул хората – че искат да се формира

двойна коалиция между БСП и НДСВ през 2005 г. без ДПС

С идеята тя да съществува само за две години – до влизането на България в Европейския съюз. "По онова време България си играеше не само (както сега) с властта, която се търкаляше на земята, но и с влизането в Европа, което е един много важен исторически ангажимент", коментират още авторите.

След първите две години тройната коалиция вече изглеждала безпринципна,

обвинявана в корупция

Даже до степен, в която думата "коалиция" става мръсна. В същото време президентът Георги Първанов започнал да работи за своя партия – също в противоречие с очакванията на обществото. Това се превръща в най-краткия път към политическото небитие след края на втория му мандат.

Бойко Борисов също два пъти разбрал по неприятния начин, че е сгрешил, като не е чул гласа на хората, въпреки че е един от най-добре долавящите настроенията български политик. Първия път народът подкрепя кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, но лидерът на ГЕРБ под натиска на външнополитически фактори я сменя с Кристалина Георгиева. Това решение съвпада по време с още едно събитие – отказа на Борисов да се кандидатира за президент. Вместо "Дондуков" 2 той предпочита да остане отсреща – на "Дондуков" 1, като премиер трети мандат.

Но според социолозите

най-голямата му грешка

е, че при получаването на покана към България да влезе в чакалнята на еврозоната през юли 2020 г., когато рейтингът му е главоломен заради паниката от COVID-19, той не е подал оставка. Започнал да пада главоломно. Ако го беше направил, митингите през лятото на миналата година щяха да са срещу главния прокурор, а не срещу премиера.

Отлага два месеца решението си и чак през септември се спира на хода да довърши мандата си. И това довежда до днешната ситуация.

Друга голяма грешка на Бойко Борисов според Стойчев и Райчев е, че е смятал Румен Радев за временно явление и не го признава за равностоен политически опонент.

"Който от политиците – премиер, президент, важна фигура в страната – се е скарал с нас, социолозите,

винаги е загубил

Защо? Защото ние сме много силни? Не – разказват собствениците на "Галъп интернешънъл". – Защото те се скарват с нас на тема, че ние сме лъжци и лъжем за общественото мнение. Тоест те се скарват с нас, защото не им харесва общественото мнение, защото някой бил ни купил – "ама ти играеш с тоя, ти всъщност това го правиш за ония". Със сигурност и в нашата професия има шарлатани или прелъстени." Но политикът решава сам на кого да вярва.

Факт е, че през няколко години хората искат да видят в управлението някой нов, който да започне на чисто. От стартиралите от нула проекти ГЕРБ са най-дълго задържалите се на върха. Интересното е, че някои от новопоявилите се формации карат народа да промени сериозно мнението си по фундаментални въпроси. Като например, че с идването на царя на власт в България изчезва монархизмът, пише изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Той дава пример, че през 90-те години проучванията отчитат настроения в полза на короната, докато след 2001 г. на практика вече почти ги няма.

За сметка на това към настоящия момент според него има доста повече привърженици на идеята за президентски тип власт, отколкото преди години. Симеонов прави уговорката, че е рано да се види дали това ще доведе до криза в парламентаризма.

Що за хора сме, е другото, което става ясно от изследванията. Излиза, че българите

трудно биха се съгласили да се бият за страната си

за разлика от съседните ни народи. Едва 25% са изразили желание да защитават границите ни, докато при турците процентите са 73, при гърците – 54, а при сърбите – 46.

Като цяло българинът е скептик, но има и изключение от негативното му мислене. Най-неочаквано това е по въпроса дали са доволни от заплатата си. Малко повече от половината не се оплакват и даже това е с няколко процента повече, отколкото световните данни. Проучванията сочат, че проруските настроения у нас продължават да са силни. И може би затова традиционно нашите сънародници по-слабо се доверяват на НАТО.

Тази дискусия върви вече повече от 30 години. За разлика от нея дългогодишното дежурно обвинение "Костов е виновен" вече е изживяно и е в миналото. Това, че цели 40% нямат отношение по темата, според Първан Симеонов говори за истинския край на прехода.