Кой да назначава шефове на службите

за сигурност, ветото за Скопие,

Истанбулската конвенция - все пречки

пред светлия оптимизъм за новата власт

Идват дни на светъл оптимизъм. Почти зад ъгъла е новата коалиция. Четири партии предстои да се прегърнат и дори без да се обичат, ще се обещаят на българите, че ще ги управляват в името на по-доброто им бъдеще. Дай боже всекиму, та и на българите малко, както би казал Радой Ралин.

Днес обаче съвсем не ни е до шеги и закачки, а още по-малко на тези, които са се нагърбили да построят конструкцията на новото управление. Може и да са заредени с неизчерпаем оптимизъм, че всичко започва на ново и на чисто, че най-после ще ѝ вземат главата на тая корупция, която ни яде отвътре и отвън, че ще се върнат парламентаризмът и държавността. А дано!

Има и едно обаче: само който не е правил коалиция в нашата мила държава, само той не знае с какви знайни и незнайни предизвикателства, интриги и апетити трябва да се сблъска, докато стигне до заветния връх, когато ще каже, че мандатът е изпълнен и правителството - най-после! ура! - е натъкмено. С всичките му там квоти или без тях,

със съветници

надзорници или

без тях,

с министерства, отдадени на една партия, или напротив - за всички партии по малко...

След светлия оптимизъм обаче идва реалността и тя вече започна да си показва зъбките, макар и скрита зад високозащитна маска. От април още се говори какви кризи се задават и колко сложно ще им бъде на тези, които дойдат да управляват с редовно правителство.

Първата без съмнение е здравната - заради битката с коронавируса. Дотук властите ту се справяха, ту изпадаха в амок пред заразата. Резултатът - до края на декември се очаква

броят на

починалите в

България от

болестта да

стигне 30 000

Вихри се тотално люшкане между необходимостта от ваксиниране и надмощието на всякакви техни отрицатели. Някои - повече или по-малко гласовити, са и в парламента (“Възраждане”, части от “Има такъв народ”). И точно в името на това да я бъде коалицията, новите кандидати за властта нямат много опции за мърдане.

И колкото да им се иска, въобще не мислят да се борят за това зеленият сертификат да важи и за българските депутати. За учениците може, за депутатите - не! Скандалът е голям, но никой не се хвърля да спасява положението. Пък и четвъртата вълна услужливо спада, а какво ще става след нея - ще видим. Дори никой не поставя въпроса за задължителна ваксинация, защото

този въпрос

направо ще

отрови дружбата

между четирите

партии

Люшкаща ще е ситуацията оттук насетне по всички въпроси, свързани с COVID у нас, защото има по-важни цели - коалицията да е жива и здрава, за да управлява.

Друг капан пред същата тази коалиция ще е ветото за Северна Македония. Ако се слушат внимателно сигналите от Скопие, а и от САЩ, чакат ни сложни дни за диалога със Скопие и май вариантите за още политически инат са на изчерпване.

Последно преди два дни при съседите отиде помощник държавният секретар на САЩ и специален представител на Вашингтон за Западните Балкани Габриел Ескобар. Той нарочно пропусна да дойде в София и обяви, че “Северна Македония културологично, географски, исторически и все повече икономически е свързана с Европа и има място на масата на държавите членки”.

Този дебел намек от официален Вашингтон всъщност ни казва, че няма да приемат повече нито един от нашите аргументи за езика, историята и географията, с които спираме нашите братя македонците за членството им в Европейския съюз.

Защото, виждате ли, отношенията между Северна Македония и САЩ имали “стратегическа дълбочина”, натърти Габриел Ескобар.

Поради което пък нашият български кораб може да заседне сериозно в плитчините на ветото, с което спираме съседите да влязат в ЕС.

Въпросът е как ще бъде отиграна тази сложна ситуация за вътрешна употреба.

Почти невъзможно

е да има четири

пъти “да” от

всички партии

в коалицията

за такава стъпка в полза на Северна Македония.

Най-малкото от БСП със сигурност ще се нададе патриотичен вик “долу” и в “никакъв случай”. Може и от “Има такъв народ” да се присъединят, но те пък трябва да си подкрепят външния министър (ако е техен), та няма много накъде да мърдат и нищо чудно да покажат смирение (по обещанието на лидера им Слави Трифонов).

Подобна ще е ситуацията и с Истанбулската конвенция - пак ще има обструкции от БСП (със сигурност), а може би и от други депутати, подкрепящи правителството.

Със сигурност

силни козове

държи в ръката си

и съпредседателят на “Демократична България” Атанас Атанасов - има претенции за нови шефове на службите за сигурност, както и за смяна на главния секретар на МВР. Аргументи много, но ще изтъква необходимостта те да са назначени от новата власт, а не от служебното правителство на Радев. И докато не постигне своето, Атанасов едва ли ще се откаже - заяви го лично на президента при първите консултации тази седмица.

Като стигнахме до мотивите на “Демократична България”, да напомним и за съдбата на АЕЦ “Белене” - въпрос, по който няма единомислие, да не употребим и по-силни думи.

Ако Борислав Сандов от тяхната квота стане министър на екологията и вицепремиер, това е знак, че по строителството на нова АЕЦ или пък инсталирането на купените вече реактори в АЕЦ “Козлодуй” коалицията ще има тежки главоболия, защото човекът на “Зелените” е твърдо “против” още от референдума през 2013 г. Когато дори беше направил инициативен комитет срещу строежа на АЕЦ “Белене”.

Списъкът стана дълъг, но и казаното дотук стига. Дори битката с главния прокурор, с шефа на КПКОНПИ и изчегъртването на ГЕРБ няма да успее да сплоти истински четирите партии, ако всички тези капани килнат новата коалиция.

Но да запазим светлия оптимизъм. Най-малкото защото идва Коледа.