Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Препятствията пред Румен Радев във втория мандат Румен Радев

Не е ясно дали ще получи подкрепа за промените в конституцията, които е подготвил, и дали няма да го бламират

“Продължаваме промяната” може да започне да се еманципира от него

Ще успее ли да овладее БСП и да наложи своя фаворит Крум Зарков вместо Корнелия Нинова

Cпечелвайки втория си мандат седмица след като формацията на неговите служебни министри стана първа политическа сила, Румен Радев има всички шансове да работи в комфортна среда с новото правителство и да прокарва чрез мнозинството своите идеи. Нещо, което не можеше да се каже за комуникацията му с предишния кабинет на Бойко Борисов. На пръв поглед изглежда, че му предстои безоблачен мандат и единственото, за което трябва да мисли, е как да остане в политиката и след него.

Но това е само бегъл прочит. Буквално още през първите дни след балотажа президентът ще се изправи пред няколко препятствия. Едното е доколко ще може да влияе върху решенията на партиите от бъдещата управленска коалиция и да съумее да бъде спойката между тях, тъй като са много различни. Другото е как те ще се справят с предизвикателствата на растящите цени на тока и парното. Това неминуемо ще се пише и на неговата политическа сметка, и

на бъдещето му

след 2027 г.

Третото е как ще приемат преизбирането му международните партньори на България, най-вече в Европейския съюз. Брюксел вече побърза да опровергае Радев за репликата “в момента Крим е руски”, като говорител посочи, че съюзът не приема анексията на полуострова от страна на Русия. След което и посолството на САЩ изрази недоумението си. Наложи се в първия ден след изборите пресцентърът да уточни какво е имал предвид президентът - че в момента Москва контролира Крим. Така генералът си спечели проблем с ЕС и Вашингтон, но и гласовете на русофилите на балотажа.

Затова не е чудно, че 99% от гласувалите социалисти, известни с пристрастията си към Москва, са го подкрепили на втория тур. Но далеч преди това стана ясно, че

вътрешнопартийната опозиция

в БСП припознава пилота за свой неформален лидер и ще разчита на него, за да успее да смени Корнелия Нинова. Неслучайно ключови фигури от тези лобита бяха забелязани в щаба на държавния глава в НДК в предизборната нощ - Кирил Добрев, Велислава Дърева, Деница Златева. Дали Радев ще успее да овладее столетницата, е въпрос, от който зависи и как ще се държи старата партия като част от бъдещото управление. С негов човек начело тя ще е много по-диалогична с водещата “Продължаваме промяната”. Привърженици на Радев не изключват спорове, ако Корнелия Нинова остане първи социалист.

Тлеещата от години

тиха война

между двамата

стана публична между двата тура, като говорителят на служебния кабинет Антон Кутев поиска оставката на председателката. Тя от своя страна обвини за катастрофалната загуба вътрешнопартийната опозиция. По думите й опонентите й са се пренесли в правителството на Янев, диктуват кадровите назначения, пускат обществените поръчки и работят срещу БСП по подобие на Бойко Борисов. На този фон от отсрещния лагер контрират, че демонстрацията й на нескривана радост в нощта на изборите от победата на Румен Радев е била прекалена и в противовес на изразеното от нея отношение преди балотажа.

Оттук нататък е ясно, че тези, които се опитват да я свалят от поста й почти от 5 години, ще се надяват на авторитета на генерала, за да постигнат целите си, както и нс това той да стане водещата фигура в столетницата. Предстои конгрес, на който неговият фаворит Крум Зарков може да спечели председателското място.

БСП винаги се е ръководила от принципа да избира по-силния. Въпросът е дали Корнелия Нинова, която издигна Румен Радев преди 5 години, а сега не се е отказала от битката,

ще надделее над него,

или той ще я помете.

Няма да е много положителен знак за възможностите на генерала, ако червената фурия остане лидер на “Позитано” 20.

Президентът обаче има още една формация, с която не е ясно какви ще са отношенията му - “Продължаваме промяната”. Кирил Петков и Асен Василев открито подкрепяха пилота за втори мандат, след като ги издигна на гребена на вълната, назначавайки ги за служебни министри. Дотук всичко изглежда безоблачно, но когато вземат мандата, влязат в управлението и сформират структури на партията си, нещата може да вземат друг обрат. Твърде възможно е в определен момент

харвардците да поискат

да се еманципират

от своя патрон въпреки постоянните им изявления, че той никога не им се е обаждал да ги натиска за определени решения.

Политическите събития досега сочат, че всички протежета започват да вярват, че са способни да се откъснат от опеката на своя патрон. Жан Виденов, който бе избран за председател на БСП с подкрепата на Александър Лилов, се отскубна от неговото покровителство. Така се случи и с президента Петър Стоянов, който бе издигнат от тогавашния премиер Иван Костов и в края на мандатите им двамата бяха в тиха битка. Знакова стана репликата:

“Иване, кажи си”.

Подобно беше положението и на Сергей Станишев, на когото държавният глава Георги Първанов помогна да стане премиер на тройната коалиция. Единствено Росен Плевнелиев не се разграничи от ГЕРБ.

Затова не е ясно как ще се развият отношенията между “Продължаваме промяната” и Румен Радев след първите три месеца еуфория от победата. Още повече че никой не познава кадрите на спечелилата първото място формация с изключение на Асен Василев и Кирил Петков. Как биха реагирали в реална обстановка, няма кой да ни каже.

Що се отнася до “Има такъв народ”, връзката й с пилота е доста по-хлабава. Да, Слави Трифонов беше първият, който открито

застана зад генерала

за втори мандат,

но привържениците му се стопиха за три месеца, а неговите хора никога не са декларирали сериозна привързаност към президента.

С изключение на дните между двата тура, когато, верни на стратегията си да не говорят пред медиите, се бяха активизирали с постове в социалните мрежи.

Още по-трудни ще са сглобките между Радев и “Демократична България”, която единствена от бъдещите съюзници в коалицията имаше свой кандидат за президент и критикува част от позициите му. Като например изпуснатото в дебата “в момента Крим е руски, какъв да е”, което привържениците на ДБ трудно едва ли биха преглътнали. На глас никой от лидерите не се изказа, само бившият ни посланик в Русия Илиян Василев поиска президентът да се извини, тъй като нито една страна от ЕС не е признала анексията на Крим.

Отношенията между Радев и десните са много крехки, неслучайно те обсъждат и вариант само да подкрепят бъдещото правителство, подготвяно под негова егида, без да участват със свои министри.

Така очерталата се четворка партии обаче има изключително важна задача - да състави стабилен и работещ кабинет. Успехът или неуспехът няма да е само техен, а и на президента, за когото настоятелно агитираха. Това е поредното препятствие, което той трябва да преодолее заедно с формациите, ако иска да се задържи на гребена на вълната.

Пред бъдещия Министерски съвет стоят множество трудности и предизвикателства - най-важните са цените на тока и парното и справянето с пандемията от коронавируса. Доста щекотлива е и темата за Зелената сделка, според която България като страна - членка на ЕС, трябва да затвори въглищните си централи до 2030 г. Дни преди разпускането на първото служебно правителство Кирил Петков и Асен Василев се срещнаха със синдикатите в тецовете от Маришкия басейн и се подписаха за запазването на мините и въглищните централи. Така евентуалният премиер и колегата му финансов министър официално започнаха задочен спор с Брюксел.

В първата си реч след преизбирането държавният глава възложи на участниците в управлението няколко задачи: реформа в съдебната система, да се овладее социално-икономическата криза през зимата, да се осигурят нуждаещите се, да укрепят здравната система в условията на пандемия и да не отстъпват за членството на Северна Македония в ЕС, ако Скопие не изпълнява поетите ангажименти.

Но има още нещо - Румен Радев е подготвил проект за промени в конституцията, приемането на които се нуждае от квалифицирано мнозинство. Тоест - подкрепата на 180 депутати, с колкото четирите партии не разполагат. При следващо разглеждане между 2 и 3 месеца по-късно ще са необходими 160 народни представители, за да може текстовете на държавния глава да влязат в основния закон. Тук вече голямото предизвикателство ще е дали той ще успее да убеди някоя от опозиционните сили - ГЕРБ или ДПС, да подкрепят измененията. Едва ли пилотът ще внесе своите предложения, ако не е сигурен, че ще минат в залата.

Иначе би рискувал

да бъде бламиран.

Вероятно пред Румен Радев ще изникнат и други препятствия в следващите 5 години. Най-малкото защото дори и 47-ото народно събрание да изкара пълния си 4-годишен мандат, пак на него ще се пада задачата да насрочва бъдещите избори за парламент и да посредничи при съставянето на кабинет.