- Господин Дамянов, навремето се носеха всякакви слухове за издънките на Владимир Живков, какво от тях е вярно?

- Ние с Владко сме имали едно общо гадже, а преди да се ожени, Маруся, бъдещата му съпруга, живееше в нашата кооперация.

За любовния

живот на Владко

и Людмила

мога да разказвам много... Аз не съм като баща ми, който беше на другата крайност - "молчат и не рассуждат", за да не се наруши авторитетът на партията...

- Но някои от легендите за любовните похождения на сина на бай Тошо бяха доста мрачни...

- През 1974 г. имах право да посещавам хотел "Рила", да си купувам цигари и т.н. Имаше две телефонни кабини там, където по-късно падна сградата. И гледам едно момиче излиза от едната и плаче... Казвам:

Другарко, нещо да помогна?

Запознахме се. После тя първо беше с мене, после тръгна с Христо Малеев, а накрая и с Владко - някъде в началото на 1975 г. И вече чак след промените през 90-те се виждаме с нея, а тя ми казва: "Аз няма да му простя никога на Владо..." Аз питам защо? А тя казва: "Той ме преби и ме даде на охраната, но аз им избягах". И аз така съм чувал, че когато се насити на дадена жена, той я предлагал на охраната... Но за разлика от мен той някак нямаше афинитет към жените. Той си ходеше така "пет за четири" и само ако го запознае някой барман, защото той много обичаше да ходи по баровете. На "Заимов" в ресторанта и бар "Ракета" ходеше много... Но имаше и нещо друго - докато беше жива, Мара Малеева го стягаше, но когато тя почина, вече се разпусна.

Всяка година между 1 и 20 август

почивахме заедно

на морето

в Евксиноград - Живков си тръгваше докъм 15-и, но семейството му стоеше повече. Владко беше с една

много особена психика,

комплексиран. Имаше една много особена нагласа. Не искаше публичност. Винаги е бил в лъча на прожекторите, винаги охрана го следи... на мен такова нещо не би ми пречило, но на него явно много му пречеше... Той просто искаше да избяга от тая публичност.

- Калин Тодоров в книгата си разказва за един скандален случай, когато посред нощ на балкона на Владимир Живков пищяло голо момиче, а отсреща била настанена официална западногерманска делегация начело с Ханс-Дитрих Геншер...

- Това, което описва Калин - да се появи голо момиче и да вика, не е някакво чудо невиждано за Владко - това се е случвало много пъти...

- Но имаше и много по-лоша мълва, като например тази за фатална връзка с телевизионната говорителка Татяна Титянова...

- Познавах Татяна Титянова, била е и вкъщи на гости и

смятам, че не са верни слуховете Доколкото я познавам - имал съм само две-три срещи с нея, тя имаше един крайно неподходящ характер за късния социализъм у нас. И понеже се движеше в много специални кръгове - да речем, шеф на ПГУ на ДС, и ако нещо не й хареса, много обичаше да си прави и шеги. Обаче с такива хора шеги не трябва да си правиш... Директно казваше: "Аз ще те изоблича!". Къде ще го изобличиш, бе?! Летиш от седмия или от десетия етаж - няма такива работи.

- За Владко се говореше, че често бил задържан пиян от милицията и че дори уринирал на мавзолея...

- Да, наистина има случки много с него, където е задържан от милицията, но не е на мавзолея - това е една художествена добавка. А в милицията първо бият малко, пък тогава питат кой си, но Тошо като разбрал е казвал: Нека му е!

Аз също до 25-годишна възраст пиех, но сега не близвам и капка, но при Владко Живков ставаше една много лоша реакция, алкохолна психоза вследствие на алкохолно натравяне и започваше да буйства и да бъде неадекватен. След това изпадаше в дълбок махмурлук и съжаляваше, но никой не можеше да го контролира.

Освен това не можеше да откаже на никого. А

приятелите му го викаха постоянно Имаше два стола - единия в "Бояна" на Политбюро за Държавния съвет, а другия в хотел "Рила". Отива примерно в "Рила" с охраната и казва: Искам 30 бутилки вино "Евксиноградско", 15 "Алиготе" и 15 "Мискет"! Никой не може да му откаже. А той подписва една разписка - не плаща.