- Господин Дамянов, какво си спомняте за времето на соца у нас?

- Имам добра памет и помня всичко от онези години. Да ми покажете всяка снимка на Тодор Живков или Георги Димитров, мога да кажа от коя година е. В цяла България може би са останали десетина души с информацията, която аз имам, но никой освен мен не говори.

Освен това съм израснал заедно и съм много близък и с Калин Станков Тодоров, който е много добър журналист... И Владко, и Людмила са имали лимит - около 180 хил. лева годишно, или 15 хил. лева на месец, които в онези години бяха много пари - с тях можеха да се купят повече от 10 апартамента.

На Людмила пък не й стигаха. Отива в Париж, в Лувъра на антикварите, който се намира на "Риволи". И там й казват за нещата, които е харесала - това струва 80 хил. франка или 100 хил. франка, защото е от 18-и век. Тя подписва, че посолството ни ще плати. Тоест с едно ходене до Франция по този начин тя си

изразходваше всички средства за годината

Имаше огромен талант към намирането на различни бижута - огърлици, гривни и т.н. Къде ли са тези ценности сега? Иначе аз мога да кажа какво е купувала...

- За разлика от Владимир, сестра му Людмила изглеждаше много различна и дори аскетична?

- През 1960 г. се реши на "Оборище" 17 да се строи кооперация за най-големите шефове. Тодор Живков заедно с ген. Гръбчев одобряваха кой къде да живее. Тя беше завършена през 1962 г. На първия етаж бяха новата изгряваща звезда Живко Живков и ген. Горинов - съпругът на

секретарката

на бай Тошо,

защото той винаги е държал тя като много верен човек да бъде винаги до задника му. Вторият етаж беше предназначен за Людмила и Владко Живкови. Ние пък бяхме на един етаж с първия скеретар на градския комитет на партията тогава - Григор Стоичков. И на четвъртия етаж бяха само спортни салони - не живееха хора. Ние се нанесохме там през декември 1962 г., а Владко не се нанесе, дойде само Людмила с първия си съпруг Така че ние с нея сме живели близо в продължение на година и седем месеца като съседи.

- С нея нямаше ли някоя интересна любовна афера?

- Що се отнася до Людмила, ще кажа нещо, което няма кой да го каже, тъй като я познавам от по-ранния й период. Имаше една жена, в която се влюбих навремето, а тя беше метреса, приятелка на Александър Лилов. Той обаче я толерираше три-четири години, а после я остави. Но аз бях решил, докато съм жив, че ще бъда с нея. И така се получиха нещата, че накрая аз я приютих. Та тя понякога ми е разказвала за някои особености на сексуалния живот на Александър Лилов, но това не е важно... Важното е, че единственият човек извън съпруга си Иван Славков, с когото Людмила е имала сексуална връзка, е самият Лилов. Тя е била влюбена в него.