Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-важното признание е, че хората се обръщат към нас с “Илияна, Румене!”

Заедно ще направим промяната необратима, казва кандидатът за вицепрезидент

- Г-жо Йотова, при обиколките ви из страната по време на кампанията как усетихте настроенията на хората - притеснени ли са от COVID кризата и здравни или социално-икономически са повече притесненията им?

- Не са изолирани кризи и не започват от вчера с пандемията. Когато здравето не е наред, нищо не е наред, мъдро казват хората. Не са по-малки притесненията за доходи, за работа, за издръжката на семействата им. Държавата се оттегли от хората и години наред работеше само за “избраните от властта”.

Пандемията погледна с рентгенови очи недостатъците на здравната система - забавяни с години решения, грешни политики.

Цялата система работи като голям търговски холдинг

- на клиентите с пари ще се падне по-добрата стока, за останалите - каквото дойде. Лекарите ни са най-зле платените в целия ЕС, медицинските сестри с право си търсят късмета навън. Позорно петно ще остане опитът на екипа на Ананиев като здравен министър да закрие общинските болници. Добре, че не им стигна времето! Всеки кмет, всеки българин ще ви каже какво щеше да означава това - катастрофа и насилствено обезлюдяване на страната.

Не опозицията, а правителството на Борисов написа доклада за финансовото и социално състояние на държавата и перспективите до 2030 г. - най-тежката диагноза за собственото им управление. По всички показатели за стандарт на живот сме на последно място в ЕС. От решаващо значение днес е къде се раждаш - в централните градове или в отдалечените райони. Ако си от втората група - нямаш шанс, ако не напуснеш родното място. Млади семейства ми казват - искаме да живеем в нашето село, но тук няма нищо за децата, нито детска градина, нито училище. Липсва воля на държавата да защитава своите граждани.

- А откъде да се започне?

- Не можем да решаваме кризите отделно, това са решения на парче, с тях няма как да излезем от блатото на несигурността и попарената надежда за промяна.

Естествените страхове на хората и нещастието станаха основно оръжие в ръцете на хора, които така управляват по-лесно. Докато другите са изплашени, редят необезпокоявано корупционните схеми.

Разговорът сега е за посоката и за конкретните предложения. Преди всичко са нужни работещ парламент, стабилно правителство и

президентска институция, която

защитава очакванията на хората

- Една от каузите ви през тези почти 5 г. беше работата с българите в чужбина. Докъде стигна идеята ви за Български културен институт тип “Сервантес”?

- За нас с президента Румен Радев те не са “другата България”. Философията ни е не да имаме политики за тях, а заедно с техния огромен потенциал да работим за България.

Решаващо е да запазим българския език и култура в историческите диаспори, това е нашата идентичност. Мнозина са подложени на асимилационни политики, не по-малка заплаха са конфликтите в някои от тези страни. Като държава се държим плахо и незаинтересовано.

Впечатляваща е самоорганизацията на нашите сънародници по цял свят. Можем с часове да говорим за училища, инициативи, събития. Това е тяхната връзка с пространството на българското, с българската държава на духа. Дълг на институциите е да развиваме държавата на духа.

Подготвихме създаването на Български културен институт заедно с огромна част от българската интелигенция у нас и по света. Дано да има просветено правителство и мнозинство в НС, за да се приеме и добър закон. Така институтът ще живее, неподвластен на политическата конюнктура. Имаме самочувствие, че можем да си дадем много един на друг и на света. Да възродим българската културна дипломация, завещана ни още от създаването на българската държава.

- На фона на парламентарната криза в последната 1 г. все по-често се чуват гласове в посока разширяване правомощията на държавния глава и президентска република. Нужно ли е това?

- Повечето от тези гласове се чувстваха много комфортно в премиерска република, сега искат да внушават, че се готви президентска. Много слабо оръжие. Всеки път, когато си служат с него, се връщаме към погазването на конституцията, произвола в управлението, обидите към българското Народно събрание, събрано според Борисов от “безделници”, липсата на парламентарен контрол, циничния опит да се пише нова конституция, в която основните човешки права бяха изтикани в ъгъла, защото в страната на авторитаризма няма място за тях. В историята всички еднолични режими независимо дали начело е диктатор, или карикатура на диктатор, са започвали с удар върху парламента. Последните два, макар и кратки, парламента върнаха смисъла на народното представителство, на шанса политическите сили да заявят смело своите позиции и предложения, без да се плашат от премазващата цензура на едно партийно мнозинство. Те

сложиха край на

премиерската република

След смелостта идва втората крачка - стабилно правителство и умно и честно управление.

- А смятате ли, че като вицепрезидент трябва да имате по-големи правомощия от тези, които в момента ви е делегирал президентът?

- Сегашните правомощия не са малко. Те засягат най-същностни въпроси между държавата и хората - гражданството, помилването, даването на убежище, диалога и постоянната връзка с много българи извън страната. Най-голямото правомощие, което президентът делегира на вицепрезидента, е доверието, и обратното - вицепрезидентът на президента.

С президента Радев сме добър и

стабилен екип. Съвместната работа

ни направи още по-силни,

защото се изгражда върху доверие, върху умението да чуваш другия, да уважаваш мнението му.

- Защо в последните години вицепрезидент се оказа в женски род, а президент е все в мъжки?

- България и Родина са в женски род. По исторически причини сме свикнали главнокомандващият да е мъж. Стереотипите се променят и не е далеч денят, в който жена ще спечели президентските избори. В България има много смели, отдадени, решителни жени, добри професионалисти. Аз съм на тяхна страна. Не по-малко смела от пагона е самотната майка, която се справя, въпреки че често срещу нея е целият свят. Или вдовицата, която не може да си купи лекарствата, но ще даде по някой лев на внуците.

- Кое ви бе най-трудно в работата ви през изминалите 5 години?

- Не конфронтацията, не неуспехите - неизбежна част от политиката са. Стремяла съм се винаги към разумен компромис, да уважа чуждото мнение. Обезкуражаващо е, когато насреща си имаш мислещи хора, но партийната заповед и забраната да работят с нас ги лишава от мисъл. Но

който го е страх от мечки,

не отива на “Дондуков”

Пагубно е, когато другите институции ти пречат не по убеждение, а от партиен инат.

Най-трудното е да заемаш висока позиция и да съзнаваш, че представляваш най-бедната страна, най-болната, с най-големите неравенства. Трудно се намират защитни аргументи не само пред чуждите партньори, най-вече пред българите, пред собствените ни семейства, пред децата и майка им.

- Какви ще са основните ви цели за следващия мандат?

- Да направим необратима промяната. Да извървим всички заедно пътя към доброто управление, което няма да се радва на 100 дни. Няма време. Много изпуснахме. Отново най-силен ще бъде нашият глас, на президентската институция - за да стане по прозрачен начин, няма да се поколебаем да извадим всяка порочна сделка. Задкулисието винаги е зад гърба ни и ще иска да връща старото.

Начело с Румен Радев самолетът

винаги ще има пилот - смел,

безкомпромисен и решителен, не само в спиращите дъха фигури “Кобра” във въздуха, но и на политическата сцена.

- От кого от конкурентите ви очаквате подкрепа за балотажа?

- Президентският вот може да се реши още на 14 ноември и това ще бъде в интерес на всички, които искаме бързо да излезем от изборната кампания и да се заемем с проблемите на всеки български дом.

Както преди пет години подкрепата, която очакваме, е от българските избиратели, които независимо от партийните си пристрастия имат едни и същи тревоги, очаквания, надежди. Това чуваме и сега в предизборната кампания: “Аз съм от Х партия, но ще гласувам за вас, за да продължим промяната.” Най-важното признание и оценка на хората за мен е обръщението към нас на малки имена - Илияна, Румене, генерале!