Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ново откритие дава старт на Зелената сделка Откритието на Националната лаборатория на САЩ "Лорънс Ливърмор" ще позволи излишъка от зелената енергия да се съхранява.

Откритието безспорно ще улесни една от целите на Зелената сделка – делът на възобновяемите източници, сред които и зеленият водород, да нарасне до 25% през 2030 г., а до 2050 г. между 40 и 59%. За сметка на това в енергийния микс до 2030 г. въглищата трябва да намалеят до 12%, а до 2050 г. – до 9,4%.

Използването на петрола до 2030 г. трябва да се понижи до 34%, а до 2050 г. – до около 14%. Природният газ трябва да се запази на сегашните нива около 20-25% от енергийния микс.

Атомните централи ще осигуряват до 12% от тока до 2030 г., а до 2050 г. - между 2,6 и 17,5 на сто.

За да се постигнат тези амбициозни цели, в които зеленият водород има

ключова роля,

прогнозите са, че само за Европа ще са необходими 430 млрд. евро.

Защо зеленият водород е толкова важен, макар че до момента не съществуваха технологии, с които тази „стихия“ да се превърне в надежден енергоносител?

Причината е, че при горивните клетки, или както ги наричат специалистите - горивните елементи, водородът реагира електрохимично с кислорода и от това се отделя енергия, а отпадният продукт е единствено вода.

Но освен това той има огромен потенциал да съхранява възобновяема енергия, може да се използва при батериите, в транспорта, в индустрията и може да

осигурява

резервна енергия

в по-отдалечените от големите центрове населени места.

Затова в стратегията за климатично неутрален ЕС делът на зеления водород в енергийния микс на Европа трябва да се увеличи от сегашните малко над 2% до 14% през 2050 г. Със сегашното откритие и при сегашните високи цени на горивата този процент може да се окаже много по-висок. Целта на всичко това е парниковите емисии да намалеят с 50-55% до 2030 г.

Във Водородната стратегия на ЕС е записано, че за да се декарбонизират различните сектори, до 2024 г. трябва да се инсталират най-малко 6 GW електролизьори, работещи с енергия от възобновяеми източници, и 40 GW до 2030 г. По този начин до 2 - 3 години трябва да се осигури производството на до 1 милион тона зелен водород, а до 2030 г. да се произвеждат около 10 милиона. Целта е средствата да се пренасочат за декарбонизирането на съществуващото производство на водород, използван основно в химическия сектор, в промишлеността, както и за тежкотоварния транспорт. Предвижда се електролизьорите, включително големи – до 100 MW, да бъдат инсталирани до по-големи рафинерии, стоманодобивни заводи и

химически комплекси

В идеалния случай те биха се захранвали директно от местни възобновяеми източници на електроенергия.

Според стратегията трябва да започне изграждането и на необходимите станции за зареждане с водород за автобусите с горивни клетки и на по-късен етап за камионите.

Отоплението и охлаждането представляват повече от половината от потреблението на енергия в ЕС. 50% от енергията, консумирана за такива цели, идва от газ, тъй като отоплителният сектор се основава на взаимосвързана

газова инфраструктура,

която доставя енергията, необходима за отопление на домовете. Тук водородът също може да бъде алтернатива, особено в страните с добре развити мрежи за разпределение на природен газ. Затова прогнозите са, че ако зеленият водород се вкара в газоразпределителната мрежа, декарбонизацията в тези сфери ще започне по-бързо, отколкото сме очаквали.

Друга голяма полза от водорода е, че и в момента той играе важна роля в нефтохимическата и химическата промишленост, особено при производството на

амоняк и торове

за селското стопанство. Именно тук ЕС вижда голям потенциал за декарбонизация на тези замърсяващи сектори. Заедно с това водородът ще се използва и като основа за производството на метанол – бъдещото гориво на самолетите. Сегашните изчисления сочат, че с него те ще замърсяват атмосферата няколко пъти по-малко.

И не на последно място - разчита се, че този енергоизточник ще реши редица проблеми с емисиите, отделяни от селското стопанство и хранителната промишленост.