- Лермонтов ми "помогна" да рачупим леда с Елцин, след като подадохме молба за членство в НАТО

- За България всъщност беше важно Георги Първанов, бившият лидер на БСП, да бъде президент след мен

С ръководството на СДС се събрахме за първи път в началото на януари 1996 г. (изборите бяха ноември същата година), за да умуваме по този въпрос, припомни си Петър Стоянов, президент (1997-2002 г.) по Би Ти Ви за събитията, довели до издигането на неговата кандидатура за държавен глава.

"Първата идея беше да издигнем за кандидат демократ. Ако спечели, да води политика проевропейска и проатлантическа, но ако не спечели, това да не се отрази на СДС. Човека, на когото се спряхме, беше големият български писател Петър Константинов, аз водих разговорите с него, той отказа. И горе-долу по същото време градският съвет на СДС-София издигна моята кандидатура, което беше малко неочаквано. След това имахме конференция на СДС, където аз спечелих номинацията за кандидат-президент.
Да бъда честен, пак по това време

пристигна в моя кабинет Иван Костов и с усмивка ми каза: „Знаеш ли, че моите жени

(имаше предвид съпругата си и двете си дъщери), смятат, че ти си най-добрият кандидат за президент". Длъжен съм да кажа това. Имаше обаче едно голямо препятствие. Д-р Желев по онова време беше действащ президент, основател и съпредседател на СДС. За съжаление, поради конфликтите със СДС, огромна част от избирателите на партията не биха гласували за него. Но ако той се кандидатираше, и аз като кандидат на СДС, загубата ни беше сигурна. Предложиха да проведем първични избори в рамките на демократичната общност. За чест на д-р Желев той се съгласи. Аз спечелих тези първични избори с доста голямо предимство. И тук ми се ще да кажа две работи, важни според мен – тогава се смяташе, че една печеливша кампания трябва да продължи колкото се може подълго, за да може кандидата да разгърне всичко това, което има да каже на избирателите.

Днес е точно обратното. Смята се, че една кампания трябва да продължи колкото се може по-кратко, за да има по-малко време за оплюване на кандидата, което е жалко. И второ – демократичната общност тогава имаше и сили да проведе тези първични избори, за да излезе единна. Нещо, което сега ми се струва непостижимо."

За изборите през 2001 г. Петър Стоянов каза: "Загубих президентските избори, защото нито една българска партия не застана тогава зад мен, включително моята собствена партия СДС беше разколебана. За съжаление имаше хора, които обикаляха като емисари България и внушаваха, че Петър Стоянов не е истински седесар, защото нарекъл СДС „разбити авари“. Една глупост, за която днес никой не си спомня.
Това разколеба силно електората на СДС. НДСВ, която беше основната партия тогава, също не ме подкрепи категорично, ДПС категорично застана зад Георги Първанов, БСП разбира се, със своите железни структури".

"Ще ви кажа нещо парадоксално - добави Петър Стоянов - Вие ме върнахте към загубените президентски избори. Няма да излъжа, че не бях огорчен. Никой не обича загубите. След това се замислих, че за България всъщност беше важно Георги Първанов, бившият лидер на БСП, да бъде президент след мен.
Малко след спечелените от него избори той подписа акта за членство на България в НАТО. Ако аз бях направил това, щеше да има, сигурен съм, организирани от БСП протести. Но когато довчерашният лидер на БСП подписва този акт, всичко в България мина по един нормален цивилизационен начин. Така всички български партии, включително и БСП, приеха членството на България в НАТО. Това беше изключително важно за мен".

За събитията през 1997 г. Петър Стоянов разказа: "След като подадохме молбата за членство в НАТО, това стана буквално 10 дни след разрешаването на политическата криза, тогава заявих на служебния кабинет, че трябва веднага да изготвят молба. Те ми казаха, че никога не са писали такава молба, което е очевидно. Изготвихме я в моя кабинет, това беше в известен смисъл шокиращо за българското общество. 45 години у нас беше внушавано, че НАТО е ужасна, агресивна, милитаристична организация. 

Бях съвсем наясно, че трябва да имаме определена политика по отношение на Русия. Затова много исках веднага след това да имам посещение в Москва. И успяхме да организираме такова посещение. Смисълът беше да се успокои българската общественост, част от която е традиционно русофилски настроена, че желанието ми за членство в НАТО не е акт на враждебност към Русия И подготвих много внимателно това посещение. Един ден преди да се срещна с президента Борис Елцин поканих на вечеря част от най-големите руски интелектуалци по това време – поетите Андрей Вознесенски и Бела Ахмадулина, Армен Джигарханян, режисьора на „Театър на Таганка“ Юрий Любимов, великолепната актриса Людмила Гурченко, писателя Михаил Жванецки и т.н., около десетина души. Поговорихме за литература. те тогава полюбопитстваха и казаха: „вие водите България в една съвсем нова посока“. Припомних им какво е казал големият техен поет Лермонтов, че не можем да преминем през този свят, без да оставим следа, че ще бъдем осъдени от нашите потомци, които ще осъдят техните провалили се бащи. (Тук Стоянов цитира Стих от Лермонтов - б.ред.)

След тази среща дойдоха почти всички руски телевизии, привлечени от тях, не от мен, и те казаха, че българският президент така обича руската култура, руската литература... и никой не ни беше събирал толкова отдавна заедно. С една дума това беше великолепно попадение. Идеята ми дадоха покойният вече голям наш режисьор Киркор Азарян и съпругата му Валентина Радинска.
На другия ден на срещата с Елцин той започна с

шегата, че съм превзел руската интелигенция, а сега трябва да превзема и Кремъл

Никой не е превземал Кремъл, най-малко аз съм имал такива намерения, но разговорът ни някак тръгна по човешки. Така добре, че накрая Елцин даде изявление пред български журналисти и буквално каза: „ние с българския президент Петър Стоянов се разбрахме много добре по всички въпроси“. И това за мен беше невероятно облекчение. Пак казвам, Америка е далече, през океан, но Русия е близо, българите винаги са имали едно на ум, но това посещение беше изключително важно за мен."

"Дебатът за Македония по начина, по който се реши сега,
повярвайте ми ще бъде споменаван и може да има отражение след 20 и след 30 години - смята Петър Стоянов. -  Това бих искал да кажа на днешните политици – не занемарявайте този дебат, той е изключително важен. И веднага ще ви кажа от какво се страхувам най-много – ние
преживяхме първата си национална покруса след Междусъюзническата война – изгубихме изцяло Македония. Втората национална покруса е след Първата световна война и третата национална покруса е след Втората световна война. Ако не успеем добре днес политически да изиграем своите карти, извинете за този израз, ако ви се струва груб, ние можем да изживеем и последната си национална покруса, отново свързана с Македония. Ето какъв е проблемът според мен.
Виждам един всеобщ патриотичен подем, съвсем справедлив, ние никога няма да отстъпим историята си, защото правото и историята са на наша страна. Това е без съмнение. Но искам да напомня, че и най-искрените патриотични чувства понякога са довеждали до лоши и пагубни за България политически решения. В навечерието на Междусъюзническата война цялото българско общество е в патриотичен подем, Сърбия отказва да освободи т. нар. спорна територия от Македония, Вазов написва
„съюзници разбойници”, който се превръща в национален химн, едва ли не... Генерал Савов заповядва и ние започваме Междусъюзническата война, България загуби всички спечелено, загуби и Северна Добруджа.
Ето как един изключително искрен и справедлив национален патриотичен подем доведе до най-голямата политическа катастрофа в България. Тоест иска се интелигентност при вземането на политическите решения. Иска се задълбоченост, а не просто говорене ей така, за да се харесаме на публиката".