Уважаеми читатели, както вече сте забелязали, цената на вестник “168 часа” е повишена с 20 стотинки. Но нашият труд е безсмислен без вашата подкрепа, затова ще ви обясня защо го правим.

Животът в годините на прехода поскъпна над 10 пъти, а цената на вестниците през цялото това време изкуствено се поддържаше ниска и в крайна сметка, както сами може да се убедите, “168 часа” за 30 години съществуване е поскъпнал малко над 3 пъти - от 0,78 лв. през април 1990 г. до 2,00 лв. през октомври 2021 г.

Със сигурност и сега щяхме да стиснем отново зъби и да поемем за пореден път тежестите в производството, но само в последната година хартията поскъпна 6 пъти, а сега рязко скочи и стойността на електроенергията.

Реално в последните години журналистите във вестниците, които останаха на пазара (неслучайно много издания фалираха), работят два пъти повече в наполовина намален състав (при “168 часа” намалението на екипа е около 70 процента). Репортерите днес разработват материали не само за хартиеното издание, но и за няколко сайта едновременно, а екипът на “168 часа” прави всеки месец и списанието за популярна наука “Космос”. Журналистите днес работят двойно повече, за да ви доставят качествена информация и добри истории. А те в наши дни са във все по-остър дефицит.

Не бива да се съмнявате, че за да компенсираме всички загуби, повишихме цената с 20 стотинки със силно нежелание и много, много дълго отлагане. Правим го не за да печелим, а за да възстановяваме щети.

Ето и малко статистическа информация, която ще ни върне в първите години на демокрацията, когато “168 часа” започва да излиза на пазара с цена от 78 стотинки като първия свободен, независим, частен вестник в България.

Литър прясно мляко през 1990 г. се продава за 30 стотинки, а днес в магазина е с етикет от над 2 лева, краве сиренето аналогично от 2,30 за килограм днес надхвърля 20 лева. Баничката със сирене навремето струваше 10 стотинки, днес се продава за 2 лева, но с извара. Тази със сирене в пекарните е над 3 лева - сами сметнете за какво повишаване на цени става въпрос…

Народната цаца в зората на демокрацията бе на стойност 60 стотинки, а в наши дни надхвърля 3 лева. Токът за дневна тарифа бе 2,5 стотинки за киловат, а днес е повече от 20, без да броим последното поскъпване с минимум 20 процента.

Мога да дам още десетки примери със стоки и суровини от първа необходимост.

В издателския сектор, в който сме и ние, вестникарите, обаче поскъването бе много по-драстично. Една тетрадка, която през 1990 г. се купуваше за децата в началото на учебната година за 12 стотинки, днес струва 2 и повече лева. Да не говорим за книгите - бяха по около 1 лв., а днес средната им цена е 15 лева.

В държавите от Европейския съюз, където стандартът на живот е много по-добър, отдавна няма вестници на цена под 2 евро, а при нас едва сега достигнаха цена от 2 лева.

Всъщност ние много забавихме това последно поскъпване, защото реално субсидирахме нашите читатели за сметка на доходите ни. За да продължим да правим истинска журналистика, защото иначе ще ви загубим, а вие сте най-важни за нас!