Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Още от първия ни филм “Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС”, ни се казва да си мълчим

Още от първия ни филм “Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” ни се казва да си мълчим. Гледайте си следващия филм казваха доброжелателите.

Разнасяха ни по прокурори, пращаха писма до фестивалите да спрат филма, пишеха се статии “България отговаря на активист38”, следяха ни какво правим, да оставим безбройните заплахи, за палежи и какво ли още не. Бити кучета сме. А Чичо Тони бе в програмата на Американския филмов институт “Най-доброто от европейското кино за 2014-та”. Посланичката тогава се изпокри, за да не даде коктейл.

Вторият ни филм “Звярът е още жив” излезе по БНТ веднъж и веднага скандал. Сашо Симов от БСП поръча инспекция и ни нарече “демонично дуо”. БНТ не пусна филма повече в следващите 4 години. Той достигна дори IDFA, най-престижния фестивал за документално кино и бе закупен от АРТЕ за 30-годишнината от падане на Берлинската стена.

“Котка в стената” започна като късометражна новела на БНТ. Когато произведения дълъг филм отиде в Локарно, БНТ се обидиха и отказваха месеци да подпишат договора ни (трябвало да им плащаме използваните минути от късия филм, а те били златни) и бяхме наказани в ъгъла, със забрани за излъчване и панаир на киномания. Хермина Азарян ще си спомни. Котката отиде на Европейските филмови награди и стана най-добър филм от международното жури на София филм фест.

От години работим по “Жените наистина плачат”. Всяка една стъпка по пътя бе изпитание. В НФЦ 2 сесии не ни допускаха за развитие, 3 сесии не ни допускаха за продукция. Минахме на косъм на ниско бюджетна сесия, благодарение на някои изявени навън колеги в комисията тогава. Всеки следващ лев за филма сме печелили с представяне навън. Награда за най-добър проект в Италия. След това и в Ротердам представители на Евроимаж го забелязаха. Питч след питч, с малки победи и много продуцентска работа, планиране, срещи достигнахме до финансиране в АРТЕ Франс, което само по себе си е победа, тъй като колеги продуценти 15 години кандидатстват неуспешно там. Доверието на такива престижни организации във Франция е направо изключително. Кан беше абсолютно невъзможен по много причини, къде ние ще бъдем забелязани в океана от филми. Самите МК2 имаха 15 заглавия на линия и шансът беше никакъв. Докато чакаме резултата от Кан, и то изглеждаше да е не, междувременно бе подаден във Венеция. И хоп изведнъж ДА! Официална програма в Кан, уау. Венеция също каза ДА! (После ни пиканиха за Президенти на журито в Дните на Авторите на фестивала, само и само да ни имат на техния форум).

Когато с Жените се озовахме в Кан, очаквахме, че този път ще има делегация от България, коктейл, някаква подкрепа за нас - финансова и морална, все пак е филм на НФЦ този път. Ралица Петрова първа алармира, че новината няма никакво медийно покритие. Французите бяха толкова горди, все пак е тяхна копродукция, разливаше се шампанско постоянно. Доста се изненадаха, когато не видяха делегация от България. Безкрайно се учудиха и стъписаха, че нямаме финансова подкрепа от България. НФЦ не функционираше тогава и бяхме посвъветвани, че и да пуснем, е все тая, не се знаело какво ще са новите разпоредби. Така останахме и с финансов наказателен вот. От министерството ни казаха с официално писмо, че нямат възможност да ни подкрепят, но след като НФЦ влезе отново в действие, имаме уверение, че ще бъдем подкрепени. Тц. Не сме го заявили по-рано - не сме си свършили работата. Значи няма Форс-мажорни обстоятелства, няма извънреден случай, няма олимпийско постижение в киното (защото то е такова, както и да го погледнеш).

Това, което стана с Оскар предложението, не ни учудва толкова много. Защото дори и да не си признават, Чичо Тони не е забравен. Това наказание, не е само срещу нас с Мина, това е наказание срещу успеха на Мария Бакалова и срещу всички, които видиш ли света призна. И то западния свят. Признанието за CAT in the WALL / Котка в стената чак сега дойде от БНТ, 2 години по-късно. Те ни поздравиха преди дни и е минал на комисия за излъчване. Може би и WOMEN Dо CRY / Жените наистина плачат ще се възприеме като високо художествена творба след 2 години, точно от тази комисия в НФЦ. Селектори по големите фестивали гледат напред, имат обширен поглед и предвиждат, знаят кой се откроява.

Не отивайте да гледате сега “Жените”, изчакайте 2 години в България. Така или иначе няма да има и шанса да проверим дали пък нямаше и The Academy да прозре това точно сега.

От фейсбук