Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Слепият човек

Слепият човек

Понякога, в просъница, се вглеждам в обратната страна на клепачите си. Тогава не съм нито истински буден, нито заспал. Тогава съм нещо като слепият човек. Или поне си представям, че онова което слепият вижда в слепотата си, е подобно на онова, което виждам, когато затворя очите си. А то е, нещо напълно различно от онова, което виждам сутрин, когато отворя прозорците и светлината на деня започне да очертава силуетите на реалността, в която трябва да премине моя ден.

Върху обратната страна на клепачите ми, се помещава един много различен свят, ако се вгледам в него. Там виждам непрекъсната игра на образи и никъде и никога невиждани лица, форми, картини и странни организми, които са в неудържима игра и промяна, в трансформация едно в друго, в някаква чудно движение на причудливи, изникващи отникъде и напълно необясними като произход следи в пространството, в което нашите временно слепи очи ги следят и съзерцават. В такива моменти се мъча да разбера какво има в умствената картина на човек, който няма шанс да отвори очи сутрин, както го правим ние и да види нашият “видим” свят. Разбирам, че освен нашият свят, има една напълно непозната Реалност, която се ражда в нашият генератор на Вселени, наричан мозък, който е може би много по-истински от реалният. Той е пълен с толкова необичайни, невиждани и несъществуващи неща, че Там е по-интересно, отколкото Тука.

А дали това не е всъщност истинският Свят?

Светът на слепите и на онези, които са между съня и будността?

От фейсбук