Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сътрудничеството на Путин и Ердоган за подводници и реактивни двигатели засяга сигурността в Черно море Путин и Ердоган са обсъдили и взаимно разработване на технологии за подводници, което според експерти поставя въпроса за сигурността в Черно море. СНИМКА: РОЙТЕРС

Съмнения, че Сирия и Русия подготвят нова офанзива срещу бунтовниците от Идлиб

САЩ предупреждават: Придобиването на руска техника ще доведе до санкции

Марк Н. Кац, чуждестранен старши сътрудник в програмите за Близкия изток на Атлантическия съвет и професор по политически науки в университета "Джордж Мейсън":

"Срещата Путин-Ердоган в Сочи не разреши руско-турските разногласия по отношение на Сирия, но изглежда попречи да се влошат. За Путин отношенията с Ердоган отдавна са опит за баланс с турските ходове, които

застрашават руските интереси

в Сирия, Либия, арменско-азербайджанския конфликт и Украйна… Решимостта на Ердоган да закупи повече руски системи С-400, а може би и други руски оръжейни системи, въпреки вероятното прилагане на санкциите на САЩ, намалява необходимостта Путин да задоволи турските интереси в Сирия.”

Джеймс Ф. Джефри, председател на Близкоизточната програма на Центъра "Уилсън", бивш посланик на САЩ в Турция и специален пратеник в Глобалната коалиция за победа над ИДИЛ:

"Беглите коментари на двете страни след срещата не документират нищо толкова драматично, но новото е ролята на САЩ. Прекратяването на огъня в Идлиб е резултат от американската дипломация, подкрепяща военните действия на Турция и Израел в Сирия и задържаща американските войски там, за

да окажат натиск върху Русия и Асад

за всеобхватно компромисно уреждане на конфликта. Но администрацията на Байдън, въпреки че все още "преразглежда" сирийската политика, дава приоритет на минималистичен подход, фокусиран върху борбата с "Ислямска държава" и хуманитарната помощ.

Изглежда, че Русия има зелена светлина, както се вижда от краха на друго прекратяване на огъня в Дараа на югозапад, да преследва своите цели, които вече не се ограничават от Вашингтон. Следващите седмици може да настъпи драматична промяна в Сирия - и то не към по-добро. При отсъствието на подкрепа от САЩ позицията на Турция в Сирия е застрашена."

Матю Дж. Брайза, чуждестранен старши сътрудник в Атлантическия съвет на Турция, бивш заместник-помощник държавен секретар за Европа и Евразия:

"Ударите на турски безпилотни летателни апарати и артилерия в сирийската провинция Идлиб през март 2020 г. доведоха до спиране на руските войски и режима на Асад, а два месеца по-късно постигнаха същото в Либия. Москва и Дамаск сега може да планират да възобновят настъплението си, което би генерирало нови потоци бежанци към Турция... Междувременно Москва изразява безпокойство от нарастващото сътрудничество на Анкара с Украйна по военните технологии.

Путин и Ердоган избегнаха публичния коментар на тези различия в Сочи, като

подчертаха икономическото сътрудничество

Путин обяви, че двустранната търговия между Русия и Турция се е увеличила с 55% през първите девет месеца на 2021 г. Той също така подчерта надеждността на доставките на руски природен газ до Турция. Междувременно Ердоган приветства откриването през следващата година на руска атомна електроцентрала в Турция.

В основата на това икономическо сътрудничество, разбира се, е желанието на Путин да забие стратегически клин между Турция и нейните съюзници в НАТО, особено със САЩ, както се вижда от продажбата на системи С-400 "земя-въздух" на Анкара.

Все пак съобщението в Сочи, че Русия и Турция ще си сътрудничат в разработването на технологии за подводници и реактивни двигатели, е важно, особено за сигурността в Черно море. Дали Ердоган разглежда тази нова област на военно-технологично сътрудничество с Русия като средство за балансиране на подобното сътрудничество на Турция с Украйна, или това бележи по-значителна

промяна в стратегическото виждане на Анкара,

предстои да видим."

Джулия Фридландер, заместник-директор на Центъра за геоикономика на Атлантическия съвет:

"Заплахата Конгресът да гласува санкции съгласно чл. 231 от Закона за противодействие на противниците на Америка не успя да спре Ердоган да закупи системи С-400 по две основни причини. Първата е разминаването между политиката на Конгреса, която се стремеше да спре покупката и след това да накаже продажбата, и неуспешните усилия на администрацията на Тръмп да убеди Анкара да преразгледа хода, като сключи странични сделки. Втората е дали финансовите санкции

могат да възпират военна продажба

от такова стратегическо значение за купувача, който е изправен пред нестабилна Сирия, активизиран Асад и неограничен Иран.

Предупреждението на настоящата американска администрация, че по-нататъшното придобиване на руска техника ще предизвика санкции, показва, че

ръцете на Вашингтон са вързани:

това не е добра политика, но така или иначе ще го направим поради липса на алтернатива.

Внимателно изработените ограничения за контрол на износа ограничават достъпа на Турция до избор на оборудване и защитават американските и европейските военни и разузнавателни данни, но правят руските договори още по-привлекателни. По-нататъшното ограничаване на достъпа на Турция до американски долари чрез суап линии или други мерки прави Анкара допълнително зависима от страните от Персийския залив. Тук няма победа."