Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Радев срещу Герджиков - две различни форми на живот

Казармата срещу Университета?

Историята се повтаря

“Бойко се крие зад тогата на Герджиков” е силен лаф, но не и когато излиза от устата на президента. Защото отговорът е очевиден – присмял се хърбел на щърбел.

Преди Бойко да се скрие за Герджиков, Нинова се скри зад шинела на Радев. ГЕРБ прави същото, което направи БСП през 2016 година - заложи на безпартиен.

Това е поредното доказателство, че избирателят вече не може да търпи българските партии. Партиите се срамуват от себе си. Защо ни принуждават да гласуваме за партийни листи?

Явно сме навлезли в

нов етап на

прехода –

етапът на

пълното

отвращение

от партиите

Първият президент, Жельо Желев, беше лидерът на СДС.

Вторият, Петър Стоянов, бе един от сините лидери, подбран с т. нар. първични избори. Пак чисто партиен герой. През 2001 г. той загуби, защото се опита да се направи на “надпартиен” и сините партийци малко се стъписаха. Третият президент бе лидерът на БСП Георги Първанов. Росен Плевнелиев пък бе най-популярният министър в правителството на ГЕРБ, държеше се като гербер и никой не се сещаше, че чисто формално той не се води партиен член.

Днес самата партийна кариера вече е огромен минус пред избирателя. Хората предпочитат личност, която още не си е продала душата на дявола. Те предпочитат авторитети от съвсем други сфери на живота, юристите също са омръзнали. Какво да се прави, преди сделката клиентът е винаги прав.

Но най-любопитното е, че в тази президентска кампания ще имаме

двубой

между две

диаметрално

противоположни

човешки

култури

– генерал от авиацията срещу професор по класическа филология. Пълни антиподи!

Че това са принципно различни форми на живот, аз се убедих още като пубер. Тогава законът ме задължи първо да си отбия военната служба, а след това да следвам. Все едно попадаш от Арктика в тропиците, от Хималаите на Малдивите.

В казармата всяка минута ти е строго разписана. Ако си прост войник, изобщо нямаш право да доближиш генерал, камо ли да заговориш. В редки случаи можеш да се обърнеш към непосредствения си командир, но първо заставаш мирно, отдаваш чест и викаш отривисто: “Разрешете да доложа!”. Ако не ти разреши – подвиваш опашка и тичаш да метеш столовата.

В университета е обратното - спокойно можеш да спреш професора в коридора. Някои светила на науките дори се радват да поговорят с будни младежи. Наричат те “колега”, все едно сте равни.

Ако не се явиш на лекция, никой не забелязва. Я опитай да не си в строя на вечерна проверка в казармата. Цялото поделение ще бъде вдигнато под тревога! Или пък да направиш “войнишка стачка”, подобно на модните напоследък студентски стачки и окупации на университета. Ще си щастлив да останеш жив!

Студентът е

свободен човек,

войникът – роб

Единственият източник на мъдростта в казармата е генералът, докато в университета всяка мъдрост трябва да бъде оспорена.

Но Румен Радев не е просто генерал от пехотата, нито генерал от разузнаването, а летец изтребител. Летецът също има своите особености.

Цял живот при излитане и най-вече при кацане пред очите му е една тясна полоса. Я е излязъл от пистата с един метър, я е съсипал повереното му скъпо военно имущество. В тези критични моменти пилотът не гледа встрани, а само напред, в тесния тунел на живота.

Професионалният опит на професор като Герджиков е като огромно задно огледало тип “рибешко око”.

Освен с древните езици и култури той е навлизал дълбоко в политическите теории на миналото. Дипломната му работа в Хумболтовия университет е на тема “Аристотеловата критика на Платоновите политически произведения”, вероятно най-фундаменталната тема във философията на политиката.

Най-елементарно казано, докато Платон разсъждава дедуктивно каква би трябвало да е идеалната държава, Аристотел сравнява опита на различните градове-държави, формите на управление и как те се променят.

Преди близо 24 века Аристотел развива най-актуалната за днешна България тема –

преходът от

олигархичното

управление към

еднолична власт,

т. е. тирания, като се минава и през мимолетна “охлокрация”, т. е. власт на тълпата. Точно това е сюжетът на последните 2 години и епилогът още предстои.

Не по-малко актуална е и докторската дисертация на проф. Герджиков, на тема литературния жанр Speculum Regala (Огледало на владетеля) в 12 и 13 век.

Най-известната книга от този жанр е един анонимен текст от средата на ХIII век, който е бил използван за възпитанието на двама норвежки принца - бъдещи крале. Принцът пита, бащата отговаря по най-различни теми от управлението.

За нас обаче най-интересен е политическият ракурс на един малък народ, съсед на Свещената римска империя, която ту се разширява подобно на Европейския съюз, ту се свива - подобно на бившия СССР.

Уви, не ми е попадала дисертацията на проф. Герджиков, но човек може да се запознае с оригинала на норвежкия Speculum Regala в английски превод на следния адрес: https://www.gutenberg.org/files/61264/61264-h/61264-h.htm

Без да подценявам кандидата на “Демократична България” - съдията Лозан Панов, според мен той ще е извън интригата. Интересното е от кого ще отнеме гласове и колко.

Ако питате петгодишно момче какъв иска да стане като порасне, отговорът е – летец или пожарникар. Вече имаме опит и с двата вида управление.

Интересът към класическите култури се появява едва в края на гимназията. Вероятно затова

генералите стигат

до властта в едни

по-ранни етапи

в развитието на политическия цикъл, докато класическите професори – в по-късните.

Например Третото българско царство приключва с управлението на Богдан Филов – също професор с близък до професор Герджиков научен профил, археолог и историк. Той е премиер от 1940 до 1943 г. и регент до Девети септември, след което е осъден от Народния съд. Сред безбройните му публикации има една доста актуална днес: “Идеите и делата на днешния безпартиен режим” (1942 г.).

Както знаем, след 1912 г. парламентът се назначава чрез същата партийно-листова избирателна система като днес. Резултатът са същите политически кризи като сега, които се разрешават чрез преврати, хунти, постепенно възстановяване на демокрация, пак кризи, пак хунти и така нататък.

Превратът през 1934 г. е ръководен пак от военен, генерал-полковник Дамян Велчев. Парламентът се разпуска, партиите са забранени (пак аналогичен случай).

Чак през 1938 г. под натиска на световната и българската общественост парламентът е възстановен, но партиите продължават да са забранени. Депутатите се избират в едномандатни райони с мнозинство. Според Филов това нормализира България.

Историята се повтаря. И както е казал Бърнард Шоу, “Единственият урок, който можем да извлечем от историята, е, че хората не извличат никакви поуки от нея”.