Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Първите ни избори - фалшификации, побоища и забрана жените да гласуват Сградата, в която през 1879 г. се провежда Учредителното събрание на Първото Велико народно събрание.

97% от избирателите са неграмотни и са в капан на кръчмари и попове, които хитро подменят вота

С Указ №126 княз Александър Батенберг насрочва първите парламентарни избори у нас на 30 септември 1879 г. До онзи момент българите не са имали досег с избори. Участвали са единствено във вилаетските съвети в Османската империя. Историци подробно описват събитията от този период. Макар условията да са много по-различни от днес провежданите избори, в основата стои вълнението на народа от крайния резултат.

Както винаги, избирателите и кандидатите за представители в парламента се сблъскват с основни за времето си проблеми. Като най-вече това, че

голяма част от гласуващите са неграмотни

Макар във вестниците по онова време да започва истинска предизборна кампания, тя достига до малцина.

В Националната библиотека се пазят печатни издания от онова време, които разкриват повече детайли за оспорваната битка.

Според член 79 от Търновската конституция, приета непосредствено преди изборите: "Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите”.

Затова и

в пресата е

дадена свобода на всички кандидати,

поискали трибуна. Изборите са мажоритарни, което до голяма степен определя и кампаниите на кандидатите. По-грамотните и начетени залагат предимно на обръщения от страниците на печата. Обещават достъп до образование, ограмотяване.

Истинската предизборна кампания обаче се провежда в кръчмите. Кандидатите за народни представители обикалят цялата страна. Ходят дори в села, в които хората нямат представа какво са избори. Странно или не, и тогава най-голямото предизвикателство пред кандидат-политиците е да убедят населението да гласува и да му обяснят смисъла от това действие.

Единствените две партии – Консервативната и Либералната, не подготвят листи на претендентите си за Народното събрание и така вотът става мажоритарен, разчитайки основно на личната популярност на кандидатите в районите, където се явяват.

Парламентарните избори са проведени по временни правила, приети от Учредителното събрание.

Гласуването се провежда с боб и царевица. Причината е, че това е най-опростеният начин, който не би затруднил голяма част от мъжете, които са необразовани. По онова време жените и всички младежи до 21 години нямат право да участват във вота.

От информацията от онова време се разбира, че указанията са съвсем прости -

неграмотните пускат боб, ако одобряват даден народен представител,

ако не - царевица. Грамотните пък изписват името му на ръка на бял лист. Гласуването по този начин е заимствано от Древна Гърция.

Възрожденските българи първи правят опит да се доближат до практики, напомнящи парламентарните, при съставянето на българското представителство в Цариград. И най-вече по време на заседанията на Църковно-народния събор. По време на пламенните дебати на този събор за първи път се оформят двете политически течения - консерватори и радикали, които по-късно ще се видоизменят в консерватори и либерали. Така се зараждат първите български политически партии. Именно те участват в първите избори в България след Освобождението за Първото обикновено народно събрание заедно с Либералната и Консервативната партия.

Населението по време на първите избори наброява 1 800 000 души. Своя глас упражняват над 270 000 души.

Изборната активност е ниска - 32%

Побеждават либералите. Избрани са 158 депутати. Сред тях са Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, Стефан Стамболов.

В импровизираните протоколи от онова време е отбелязано, че невалидни бюлетини няма.

Не липсват обаче проблеми, скандали, обвинения. Най-вече с категорично правило, че жените не може да гласуват, но официално то не е записано никъде.

По това време обаче в България вече е обособен кръг от жени интелектуалки. Някои от тях са имали и активна дейност за ограмотяване и просветление на населението в периода преди Освобождението. За тях е странно защо са лишени от това право, при положение че са по-грамотни от много мъже.

Историци разказват и за записани в книгите инциденти в деня на изборите. Група русенски дами, произхождащи от добри семейства, се отправят към избирателната секция. Там те научават, че изборите всъщност не са за тях, и са готови на категорични действия, че искат да влязат и да гласуват.

Още на следващия ден внимателно е разписан текстът, че право да гласуват имат само българските граждани от мъжки пол, навършили 21 години.

Според изборните правила от 1879 г. бюлетината, с която се гласува, е от бяла хартия, която избирателят лично осигурява. На нея той собственоръчно написва имената на предпочетения кандидат. Всъщност това е невъзможно, защото едва 3 процента от мъжете са грамотни, другите 97 на сто не са.

Така се появяват и първите “машинации”.

Мъжете карали местния поп

или кръчмар да попълва имената

Някои от тях, изкушени от приятелството си с познат местен кандидат, изписвали неговото име, а не това, което им е казал избирателят.

Повечето неграмотни мъже все пак прибягвали до метода на боба и царевицата, тъй като с тях преброяването било сравнително честно.

За манипулации, клевети и слухове по онова време е имало сериозни наказания, а

най-честата клевета била, че кандидатът на партията

опонент е умрял

и няма смисъл да се гласува за него, казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. д-р Даниел Вачков.

Историци подчертават, че по време на изборите не липсвали и сбивания. Във всяка секция гласуват мъже от няколко села. Много от тях обаче не се харесват, имат стари вражди и какво да делят. Така често се стигало и до бой.

Интересна подробност е, че алкохолът по време на вота не е забранен, което допълнително засилвало напрежението между избирателите, а често и между кандидатите, защото накрая всички се събирали заедно в местната кръчма.