Бият ли в България? Или тя е за бой?

Начко Начев ми е приятел, макар че работи като виден политик. Името, разбира се, е друго. Животът му вървеше по възходящата, докато онзи ден ми приплака: “Изгорях! Що ми трябваше да пращам щерката в Лондон да учи за журналистка!”.

Какво се оказа? Пристигнала новодипломираната журналистка у дома с една камера и заснела целия бардак - навсякъде паяжини и мръсотия, по пода се търкалят бутилки и огризки, кучето дояжда отмъкнат салам, а жена му хърка пияна на дивана… Но най-лошото е, че в кадъра влезли жиците, с които Начко направил байпас на електромера. После щерката продала на конкурентната партийна централа готов видеорепортаж със заглавие: “Как може да ни управлява човек, който живее като прасе и краде ток?”.

“Щом го излъчат, и съм свършен! – оплака се Начко. – Кучка! Какво ли не й дадох? А сега ми разправя, че го е направила заради мен, за да ми помогне да вляза в правия път!

Тази история е истинска, но с 2 поправки. Първо, Начко няма дъщеря. И второ – няма и Начко. Но има един съвсем аналогичен случай – пратихме едни хора за евродепутати, а те ни изкараха пред Европа, че сме най-корумпираната нация на планетата!

Малко ли им дадохме? Пратихме ги свят да видят,

светът да ги види, а те ни посочиха на света с обвинителен пръст. Освен че миналата година ни лепнаха срамната резолюция, сега докараха и международна комисия, та да ни види колко сме затънали в корупция и да ни разнася из Стария континент. Нищо няма да свърши тази комисия, освен да ни прави за резил.

В енциклопедиите под думата “корупция” вече слагат картата и герба на България.

Свидетели сме на

исторически

сблъсък между

два вида морал – патриотичния и европейския

Истинският патриот не кани чужденците да му вършат домашната работа. Известен е случаят с Петко Каравелов, който изтърпял доста бой и гаври в Черната джамия, но като излязъл на свобода, заявил пред чуждестранните журналисти: “В България не бият, господа!”.

А и да бият, то си е наш, вътрешен проблем. Но днес това не е на мода. Днешният политик следва друг принцип – нека да покажем на Брюксел всичките си недостатъци, да изсипем всичките си грехове пред Манекен Пис, та да ги препикае.

Това също минава за високоморална позиция. Тя е и много по-изгодна - носи грантове, специализации, проекти, евродепутатство, кариера, защото Западът най обича каещите се източни грешници.

Аз лично съм раздвоен кой от двата морала е по-морален. Но като чух от устата на Елена Йончева, че заради корупцията България губела по 11 милиарда евро годишно, подскочих от стола и си разплисках кафето. Това били парите, които се връщали заради лошите обществени поръчки.

Викам си – колко ли можеха да ми вдигнат пенсията с тези пари? Взех един лист и почнах да смятам, но пък тогава ми светна, че досега годишните евросубсидии са се движили някъде около между 1 и 2 милиарда евро. Как ли сме успели от тях да завлечем всяка година по 11 милиарда? То и цялата разходна част на прясно коригирания държавен бюджет е към 9 милиарда евро.

Явно имаме гениални финансисти

Или може би Йончева ни е сбъркала с Германия? Или със САЩ? Ами ако сега ни накарат да купим френските подводници, от които се отказа Австралия? Само с данък “корупция” бихме могли да си купим цял самолетоносач, с който да окупираме един-два либийски петролни кладенеца и да стоплим премръзналата Англия…

Но да слезем на земята. Истината е, че една цяла прослойка от грантоеди се съревновава да преувеличава греховете на България пред света. И както се конкурират, малко са се поувлекли. А после са се поувлекли още и още, и още. Ние сме най-корумпирани, най-мафиотизирани, най-много бием жените си, бесим циганите, а гейовете разчленяваме с 4 трактора. Нищо лично, просто бизнес.

Вярно, греховете ни са тежки. Но това според мен е работа за нашия си парламент. Според мен вътрешните ни депутати трябва да ровят вътрешните ни бакии, а евродепутатите да се борят за европейските интереси на България.

Защо например не щат да ни приемат в еврозоната, след като дълги години спазваме много по-строга парична дисциплина от страните членки?

Чакам някой да произнесе гневна

реч в стила на Найджъл Фарадж

Защо имаме многократно по-ниски земеделски субсидии от всички други, та внасяме домати от Полша? Чакам да чуя някой вдъхновяващ оратор. И как да настаним и задържим у нас квотата мигранти, която ни се отрежда? Да ги сложим в затвора? Развържеш ли ги – те веднага хукват на Запад!

А защо ги оставяме да вярват, че Западът ни издържал? Някой трябва да застане на трибуната и да им обясни, че срещу скромните субсидии западните компании източват от България вероятно 10 пъти повече печалби. И че джендърното обучение на десетгодишните деца не е желателно в страна, която е в демографска катастрофа.

Уви, българският евродепутат не иска да убеждава Европа. Той иска да накаже и превъзпита своя суверен.

Той е строг господар

Той смята, че неговият електорат се състои от мазохисти – мъчете ме, скъпи мои брюкселци, бийте ме до кръв със своите еврокамшици! Изчегъртайте балканските нрави от душата ми с желязна мотика!

Евродепутатите на БСП са най-ярките представители на тази садо-мазо школа. Освен че лепнаха на България златния медал по корупция, те редовно секат дънера на собствената си партия. Щом наближат избори, те хукват по медиите с ужасни разкрития за Нинова и целия й антураж. Външен човек остава с впечатлението, че БСП е Содом и Гомор, умножен по Слънчев бряг.

Кой знае, може и да е? Но ако питат мен, само Йончева и Станишев редовно махат поне по 5 пункта от изборните резултати на столетницата, за да могат после да клатят Нинова. Защо ли? Защото силно подозират, че на следващите евроизбори тя ще ги изчегърта от евролистата.

Какво най-много желае евродепутатът?

Да стане еврокомисар. За целта трябва да се хареса на наднационалното началство, като покаже, че гори от нетърпение да превъзпита народа си. А какво е второто желание? Да вземе още един мандат. Това вече зависи от партийния лидер. Или трябва да се разбереш с него, или ако сте много скарани – да го свалиш. Това обяснява странното поведение на евродепутатите от БСП, а и от другите групи. В крайна сметка всичко опира пак до партийнолистовата избирателна система, при която не народът, а олигарсите назначават евродепутатите. Брюксел е най-сладката награда за вярна служба.

Но възможна е и съвсем друга система – така нареченият “единичен прехвърляем глас”. При нея няма партийни листи, всеки се явява пред избирателя в лично качество. Ако искаме да не сме най-корумпираният народ на планетата, трябва да въведем тази система.