Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Днес честваме 113 години Независима България Църквата “Св. Четиридесет мъченици, където е прочетен манифестът.

Днес се отбелязват 113 години от обявяването на Независимостта на България. Празничната дата, останала в сянката на Националния празник 3 март и Деня на съединението - 6 септември, все пак бележи първия голям дипломатически успех за следосвобожденска България.

Днес център на честванията е град Велико Търново, където на 22 септември 1908 г. Цар Фердинанд I и правителството с манифест провъзгласяват независимостта на Княжество България от Османската империя. С тoзи aкт ce oтхвърлят пocлeднитe вacaлни връзки c Ocмaнcкaтa импeрия, а Княжecтвo Бългaрия cтaвa нeзaвиcимa държaвa.

Манифестът гласи:

„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!“

С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.

Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.

С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. 

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Днес от 10.30 часа на крепостта „Царевец“ президентът ще участва във военния ритуал по издигането на националното знаме на Република България и поднасянето на венци на Пирамидата на Независимостта. Румен Радев ще произнесе слово.

След това държавният глава ще се включи в шествие до паметника „Майка България“ в центъра на града, където ще поднесе цветя.

От 20.15 ч на площад „Цар Асен I” в града премиерът Стефан Янев ще присъства на аудио-визуалния спектакъл „Царевград-Търнов – звук и светлина“.