Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Внучката на гения зад Краля слънце - родена на 11.09.1936 г. като българския си мъж

Графиня Ан дьо Колбер среща мъжа си преди 60 години, малко след като е избягал от мракобесието на комунизма у нас

След Ришельо и Мазарини, нейният прапрадядо Жан-Батист Колбер възстановява икономиката и стабилизира абсолютната власт на Луи XIV

Да си потомка на гениалния Жан-Батист Колбер, наследил всемогъщите кардинали Ришельо и Джулио Мазарини, обезсмъртени от Александър Дюма в поредицата за "Тримата мускетари", за някои може би е задължаващо. Но Ан дьо Колбер не се интересува особено от генеалогията на прочутия си род, защото

има своя мисия

– да рисува изпъстрени с оптимизъм и любов към живота картини и да прави добрини. Всъщност те са толкова изумителни и толкова много, че за свикналите с ритъма на егоистичната матрица ще са истински земетръс от 9-а степен.

Тя и българският й съпруг - известният в цял свят професор по гастроентерология Боян Христофоров, дългогодишен шеф на една от най-големите болници в Париж - "Кoшен", са родени на една и съща дата и сега едновременно на 11 септември отбелязват своя

85-годишен

юбилей

В навечерието му те се завърнаха за няколко дни в България и приеха да разкажат пред "168 часа" прелюбопитната история на рода Колбер, на своето запознанство; за бягството от мракобесието на комунизма; защо апартаментът им в Париж винаги е пълен с български и чужди студенти и защо така настървено се стремят към доброто.

Издигането на основоположника на рода - Жан-Батист Колбер, до поста

финансов

министър на Луи XIV

също има своята интересна предистория, тясно преплетена с тази на предшествениците му на този пост и главни герои в поредицата за "Тримата мускетари" – кардиналите Ришельо и Мазарини.

В онези времена най-високите позиции в двореца били запазени само за висшата аристокрация. Човек с по-скромно потекло, какъвто бил Колбер, не би имал шанс, ако още по времето на Ришельо не започват кардинални промени. Прочутият кардинал

прави дори невъзможното,

за да издигне авторитета на кралската власт.

"Ришельо смята, че във всяка държавна дейност водещ трябва да бъде само държавният интерес, изчистен от всякакви частни и егоистични намерения", отбелязва Фридрих Майнеке в "Макиавелизмът. Доктрината за raison d'etat и нейното място в световната история”. Антъни Леви в своята книга, посветена на кардинала, е още по-конкретен: "Ришельо е верен на краля, но не като на човешко същество, което не може да се каже, че особено харесва, а като на богопомазан монарх, натоварен с върховната власт в светските дела".

В името на единството на нацията, на сплотяването й около един безспорен център, съчетаващ

духовната и светската власт, Ришельо наема най-добрите писатели, които да вдъхнат живот на пропагандната машина около тази идея – че най-важна е държавата и тя трябва да се подкрепя с цената на всичко. В името на тази цел Ришельо ще остане в историята и като създателят на първия вестник Gazette през 1631 г.

Той може би пръв в тогавашния свят лансира идеята, че една нация може да бъде велика само ако поданиците й повярват в това. Именно по тази причина той

със средствата

на пропагандата започва да изгражда национално съзнание, което бързо измества верността и обичта на французите към малките провинции и княжества.

За кардинала националните интереси са над всичко. Дори Хенри Кисинджър отбелязва приноса на Ришельо в това отношение, защото дотогава Франция се управлява на базата на вечните морални ценности; първият министър на Луи XIII

преобръща тази концепция наопаки

и заявява, че държавата е над всичко.

Ришельо се обгражда с изкусни архитекти, които създават изящни дворци, купува творби на Леонардо да Винчи, Тициан, Рубенс, Пусен и др.

Разбира се, преследвайки целта си, Ришельо е в дъното на най-изкусните и коварни заговори, вдъхновили Дюма.

В края на живота си този влиятелен човек боледува почти непрекъснато от малария, туберкулоза, плеврит. През 1642 г. лечение за тях няма. Човекът плюе кръв, но по тогавашната логика най-опитните "медици" го лекуват с пускане на кръв.

Мъжът усеща, че си отива, и се опитва да направи най-доброто, за

да спаси своята визия за Франция, избирайки измежду много кандидати най-достойния си приемник – според Ришельо това е италианецът Джулио Мазарини.

"Кардинал Ришельо умря… сподирен от възхищение и омраза", отбелязва Волтер.

Верен на своя предшественик, Мазарини знае, че за да продължи концепцията му, са необходими неограничени финанси, които да гарантират абсолютната власт на младия Луи XIV. Благодарение на това той открива Жан-Батист Колбер – той е от скромно потекло, но Мазарини не се интересува от това, а от способностите му на "бюджетар" и икономист от най-висок ранг.

Затова кардиналът му осигурява необходимите титли и го издига за суперинтендант на финансите. На този пост освен за събирането на данъци, той отговаря за търговията, флота, колониите.

Дотогава данъчната система е абсолютно хаотична и от нея преди всичко се краде.

Колбер налага свои местни интенданти, намалява данъците върху земята и солта, прекратява сделките на феодалите с длъжници, които ги подкупват, и резултатът е шокиращ за всички. Само за пет години от 1661 до 1666 г. той успява да заличи

непреодолимия хроничен дефицит,

а приходите на краля нарастват многократно всяка година, като за петте години от 80 хил. ливри те вече са над 5,5 млн.

Как става чудото? Колбер ще остане в икономическата история завинаги с прогресивните си идеи. Той пръв се сеща, че трябва да се насърчава икономическата активност, а доходите да се запазват във вид на ценни метали като злато и сребро. Облекчавайки данъците, Колбер

стимулира търговията,

подкрепя манифактурите, за да улесни производителите, създава огромен търговски флот и благодарение на това за кратко време утроява външната търговия на кралството.

Подкрепя инвазията в колониите, търсенето на ценни стоки и постепенно благодарение на икономическата мощ Франция става една от най-могъщите държави в Европа. Може би затова Волтер смята, че французите със сигурност дължат на Колбер индустрията, търговията и най-важното – изобилието.

Благодарение на необичайното богатство Луи XIV може да си позволи да създаде една от най-силните и добре платени армии на Стария континент. Когато

младият Колбер поема финансите, военните са малко над 70 хил. души, 18 г. по-късно те са 4 пъти повече, а през 1712 г. - 7 пъти повече.

Благодарение на силната икономика и проспериращата търговия младият крал е единственият, който може да си позволи да поддържа армия дори в мирно време. Благодарение на това той разширява пределите на Франция и към нея потичат несметни богатства – с тях той строи красиви дворци, градини, внушавайки умело на французите "Държавата – това съм аз!".

От тази гледна точка Франция днес е това, което е, благодарение и на гениален финансист като Колбер. Въпреки това

неговата праправнучка

Ан не парадира с фамилията си

Когато подхващаме разговор за дядо й, тя умело го избягва и тактично дава да се разбере, че има по-интересни теми около изкуството, около преживяванията й с български студенти, които са постоянно в дома й, запознанството със съпруга й и т.н.

"Тя не се интересува от генеалогията на рода си – смее се съпругът й Боян Христофоров. - Проблемът на кралете е бил да намерят пари, а Колбер е бил много

строг финансист

Колбер ги осигурява, но крал Луи XIV е воювал много, строи Версай, подхваща много строежи, парите си отиват, от което Колбер не е бил много доволен. Той е основоположник на колбертизма, проповядващ затваряне на границите, за да се развие местното производство. С Ан се запознахме през 1961 г., когато френските войски бяха в Германия – със съпругите, с децата.

Тогава тя бе учителка, а по това време аз работех във френска военна болница. Един ден тя доведе ранено дете, заприказвахме се, оказа се, че и двамата сме на 26 г., че сме родени на една дата – 11 септември. Така започна всичко. Аз тъкмо бях завършил и тогава бях военен лекар."

n Каква е историята на двамата, как Боян и семейството му бягат от ужаса на комунизма, с какви пароли са си писали с роднините в България, четете в следващ брой.