За едни датата е синоним на ужас и разграбване, за други тя е символ на победата над фашизма

9 септември е сред най-противоречивите дати. За част от обществото той е сред най-големите трагедии в новата ни история. Свързва се с окупацията от съветската армия, с конфискацията на огромно национално богатство, с национализацията, със смяната на царското управление с режим, непризнаващ църквата и духовността. Над 10 хил. души са избити без съд и присъда в първите месеци след 9 септември 1944 г., гаврите и издевателствата над свещеници са повсеместни. Голяма част от живеещите в центъра на столицата са изселени, за да се настанят в апартаментите им новите управници и съветски наместници.

По селата не приемат отнемането на земята и стадата. Организират се бунтове на Горяните, които са жестоко смазани.

Но тази дата има и своите поддръжници – за тях тя е най-големият празник, защото тогава фашизмът в България е победен. За тази част от обществото 40-те години на миналия век са най-мракобесната част от историята. Царската власт съзнателно ликвидира комунистите, знаейки много добре в каква репресивна машина са превърнали СССР. От друга страна, разправата с военното крило на комунистическата партия оставя десетки деца сираци. Някои никога няма да забравят как през селата са носени набучени на кол главите на убити социалисти.

В цялото това яростно разделение на обществото гениалният принос на Георги Димитров е, че по време на Лайпцигския процес през 1933 г. успява да убеди Европа, че комунистите са единствените антифашисти. Нищо че шест години по-късно, на 23 август 1939 г., Сталин сключва Пакт за ненападение с Хитлер, след което опустошават и си поделят Полша.

"Правителствата на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга.

Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната."

Когато в резултат на неимоверни усилия от страна на разузнавачи като Рихард Зорге и Ким Филби Сталин и Хитлер са скарани и СССР влиза във войната, лайтмотивът на Георги Димитров е подновен с пълна сила. Разбира се, че това не е било истина. Едва ли е имало нормален човек в Европа по това време, който да одобрява човеконенавистния режим на нацистите.

Макар в Западна Европа това да не се възприема еднозначно, в България именно комунистическата партия успява да мобилизира хора за въоръжена борба с фашистите и с царското управление.

Така отново, за втори път след Освобождението, нацията е разделена на две от Москва. На 9 септември 1944 г. една част от обществото рухва – свободата, свободното изразяване и предприемаческият дух са погребани.

Друга част приветства "освободителите" от съветската армия и до днес отбелязва тази дата като един от най-големите празници в историята ни. Именно защото всичко е въпрос на гледна точка, никой няма право да съди другия за мнението му, а "168 часа" ще продължи да показва историята през случките и преживяванията на своите главни герои.