Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Митовете за мълниите

Невинаги са по време на дъжд, нито винаги поразяват най-високия обект с най-много метал

Не се притеснявайте в колата и в самолета, а на балкона и на прозореца

Любимото занимание – къпане в морето по време на буря, е много рисково

Част от процесите, протичащи по време на мълния, остават неразгадани от учените и това поражда много митове какво поведение трябва да имаме при подобни бедствия, от които в последните две седмици си отидоха трима българи – двама младежи в София и треньор на "Хебър" в Пазарджишко.

Някои разпространени вярвания са едновременно и верни, и неверни. Като например че бедствието удря най-високото дърво или най-високата сграда.

"От една страна, това са места, в които може да стане по-лесен контакт между земята и облака, и са потенциално опасни. Най-често е така. От друга страна, има още нещо.

Въздухът е изолатор и трябва да се натрупа голямо напрежение

между земята и долната част на облака, равняващо се на стотици хиляди волта, за да възникне искра.

Ако зарядът между положително заредената земна повърхност и заредения с отрицателни частици облак се неутрализира, дисбалансът в напрежението се появява някъде другаде, а не се отправя към най-високата сграда", обяснява проф. Георги Рачев от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Той даде пример, че мълнии редовно падат върху стърчащи сгради като Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк и други небостъргачи. Те

понасят гръмотевици по 20, 30, 40 пъти годишно

Същото важи и за високите кули, които според честотата на гръмотевичните явления в района може да получат по един-два удара в годината. Това важи и за по-високите сгради в София. Причината е, че създават по-лесен контакт между земята и облака и затова са добра мишена.

Но в естествената си среда мълнията никога не удря два пъти на едно и също място по време на бурята. След смъртта на тримата мъже експертите предупреждават да се гледа дали светкавицата е между отделните части на облака или е насочена към земята, което е около един милион пъти по-опасно.

Противно на общоприетото мнение невинаги мълнията удря обекта с най-много метал. От какво зависи това? "Ако всичко беше толкова ясно, отдавна да беше описано, но като цяло значение има разликата на напрежението между сухата и мократа част, през какъв слой въздух минава, колко е влагата в него, но всичко е пълна случайност", обяснява проф. Георги Рачев.

Затова не е чудно, че най-застрашени от подобни инциденти са футболистите и всички, които практикуват колективен спорт на открито – хокей на трева, крикет или голф. След това са тези, които работят на полето, които също са заплашени. Това предполага, че когато сме на открито, трябва

да търсим най-ниското място,

не под дървото, а клекнали на кълбо ниско долу, поясняват експертите.

Общоизвестно е, че навън винаги има повече рискове, отколкото вътре в каквато и да сграда. Въпреки това много хора се опасяват излишно, когато са си вкъщи и смятат, че трябва да изключат всички електроуреди. Минимална вероятност да изгори микровълновата, хладилникът, телевизорът, лаптопът или електроинсталацията наистина съществува. "Причината е, че те са свързани към електрическата мрежа и ако зарядът порази част от нея, този токов удар ще се предаде и към тези устройства, които са съединени с нея", обясняват експертите. Но това е изключително рядко.

А и дори да са изключени, пак могат да пострадат. Шансът според проф. Рачев да имаме поражения вкъщи е едно на един милиард. "В цялата ми практика не съм срещал публикация, в която да се говори за човек, който е ударен от мълния вкъщи", категоричен е климатологът.

Един от най-екзотичните митове е препоръката да не се къпем в банята по време на мълнии. "Има известна логика – признават експертите –

ако силният електрически заряд попадне в къщата,

ще мине по тръбопроводите. Но съвременните сгради се правят с пластмасови щрангове, много от старите също са сменили железните."

Много хора обаче пренебрегват факта, че ако са на балкона или на прозореца, всъщност са навън и не са защитени. Така че опасността действително е много по-голяма.

Каква е логиката, че може да пострадате при гръмотевици

и мълнии на отворен прозорец или на терасата? Най-малкото може да има счупени стъкла или други предмети да ви ударят. При тези природни явления освен светкавицата има и силно сгъстен въздух, който се загрява и ударно се разширява.

"В крайна сметка действа все едно е гръмнала бомба до вас. Пораженията са същите. И при двете става дума за силно компресиран въздух, който може да счупи прозореца, да ви оглуши, да ви спука тъпанчетата или просто да ви замае", разяснява специалистът.

Все още не са ясни докрай механизмите, при които стоящи на прозореца хора са поразени от гръм, макар че шансът е по-малък, отколкото да спечелите шестица от тотото.

При отворен прозорец е възможно да влезе кълбовидна мълния, която е изключително загадъчна. "Това е плазма, има интересно движение и никой не знае кога ще гръмне и затова е много опасна – обяснява проф. Рачев. – Тя влиза през комините, движи се по електрическата инсталация, но хората, които са наблюдавали явлението, са много малко. Затова е захранена с много митове и легенди. Изключително опасна."

Голям проблем може да възникне и от едно от любимите занимания на хората на плажа – да влязат във водата по време на гръмотевици и мълнии.

"Има голяма вероятност да ви уцелят.

Колкото и да е развълнувано в такъв момент морето, то е едно равно пространство

и със сърф, каяк или лодка вие сте идеалният спусъчен механизъм за прехвърляне на тази искра, която представлява волтовата дъга или светкавицата – коментира проф. Георги Рачев. – А главата ви е чудесна шамандура, която се откроява върху сравнително равното море и винаги е мишена."

Така че плуването при буря със светкавици представлява много сериозна опасност. Човек трябва да се опита да се скрие в каквато и да е сграда наблизо, което рязко понижава риска.

Ако успеете да се доберете до колата си, сте спасени. Така специалистите опровергават поредната легенда. Много хора смятат, че там е твърде несигурно. "В автомобила е един милион пъти по-безопасно, отколкото извън нея. Няма загинали хора в превозно средство – допълва проф. Рачев. – Мълнията може да изпепели гумите ви, макар че са от каучук и са идеален изолатор.

Но да не забравяме, че те са мокри. Когато зарядът удари колата, токът тече по повърхността на проводника. Така че

вътре оставате в т.нар. Фарадеев кафез – косата

ви настръхва,

усещате статичното електричество, но сте защитени. Ще бъде поразено мястото, където токът изтича в земята – гумите ще бъдат изпепелени.

Може да ви подпали колата, но няма да пострадате, ако излезете бързо от нея и избягате. Това са много редки случаи. Навън опасността е милион пъти по-голяма. Стоите в колата и чакате да приключи." Времетраенето на

една буря обикновено е

около 20-30 минути

Друго безопасно място, но натоварено със страхове, са самолетите. Проф. Рачев припомня, че в последните 30 години няма случай, в който да се е случило нещастие заради попадение на мълния върху аероплан. Те се произвеждат от много висококачествени материали и с много добра защита. Обикновено мълнията влиза през единия край, минава през обшивката на самолета и излиза през крилото или през опашката и продължава пътя си, без да нарани пътниците и екипажа. Всички уреди в самолета са "ужасно добре осигурени", за да не пострадат от този силен електрически поток.

"Малко е странно като усещане, когато пътниците видят мълния, защото

хората са свикнали да гърми и да трещи над главите им,

а като са в самолет, понякога виждат светкавиците около себе си. Но няма опасност", категорични са специалистите.

Има още нещо – един друг от митовете гласи, че мълнията се проявява само когато вали. Това не е вярно. Макар и рядко, тя може да порази и без да има дъжд. Тогава гласи правилото хората да се ориентират в каква посока са светкавиците – дали към земята, което е опасно, или навътре в облака.