От мига, в който видях 109 починали нощес и нещо ме е хванало за гърлото. Защото продължавам да твърдя, че част от тази смърт е от глупост и беше предотвратима.

В същото време тази сутрин слушам как мерките се обмислят внимателно. Други пък ще протестират. Срещу какво? Че то всичко е една фасада. Мерките са пожелателни, спазването им е оставено на произвола на съдбата. Само пациентите и загиналите са реалност.

И аз искам да протестирам.

И да крещя.

Да попитам:

Къде са ви сърцата, бе хора?

Тези 109 не са статистика, а човешки драми. А ние заедно можехме да избегнем част от тях...

От фейсбук