Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Късно е за президентски проект, в нишата се настани и партията на Слави

При вот 2 в 1 формациите ще въвлекат в пропорционалния избор и кандидатите за президент, казва доц. Буруджиева пред Мила Гешакова от "24 часа"

Слави трябва да обясни на избирателите си защо, като харесва толкова много Радев, е така критичен към служебните му министри

Размотаването с третия мандат е част от оправданието защо не се случи първият

- Защо Слави наруши тишината откъм ИТН и даде вече две интервюта на национални медии, доц. Буруджиева?

- Той самият все казваше, че ще говори, когато има какво да каже, и такава логика е за уважение, като се има предвид празнодумството в политиката, на каквото понякога ставаме свидетели.

Но е очевидно и друго - от “Има такъв народ” си дават сметка, че отиват на избори, които ще бъдат трудни като интерпретация на случващото се. Ако на вота на 4 април посланието беше “Да ги изчегъртаме!”, а на този от 11 юли то беше “Дайте ни сила да направим правителство, за да тръгнат промените”, на предстоящия нещата не са много ясни. Хората са объркани, не знаят какво и защо им се случва и докога ще продължи. Затова според мен трябва много повече комуникация.

- Анализатори окачествиха интервютата на Слави като кризисен пиар. Съгласна ли сте с тях?

- При кризисния пиар трябва да има криза, а “Има такъв народ” не е криза. Електорално проблемите при “Има такъв народ” не са критични, защото техните избиратели нямат проблем с интерпретацията.

Проблемът на тези избори е в перифериите. Проблемът, ако щете, е в комбинацията между двата избора, защото на г-н Трифонов му се наложи доста дълго да обяснява в интервюто си пред БНТ колко много харесва и уважава президента, но защо пък да не критикува неговите министри. Но след като служебните министри са назначени от президента, значи критикува и самия Радев. Как се съчетават обаче тези две неща? Според мен има по-скоро обективни обстоятелства, които налагат този кризисен пиар.

- БСП все пак получи третия мандат, но според социолози шансът да състави кабинет е минимален. Какъв знак дава президентът с реверанса си към партията, благодарение на която е на този пост?

- Повече от ясно беше, че с втория и третия мандат нищо не може да се реализира. Така че по-скоро трябва да си зададем въпроса защо ни занимаваха толкова дълго с възможностите на третия мандат. Това всъщност беше част от оправданието защо не се случи първият мандат. И този разговор беше подет от партиите на протеста.

- Можеше да го връчи на “Демократична България” или на “Изправи се БГ! Ние идваме”!, нали?

- Не може обаче президентът да е стъпалото, върху което те непрекъснато стъпват, за да отидат малко по-нагоре.

- Всъщност каква е логиката за връчването на третия мандат на БСП?

- Две са логиките. Едната е логиката на следващия по сила, защото аритметично трябват определен брой гласове, за да се случи едно правителство.

Втората е символична - винаги е свързана с подкрепа, близост, взаимодействие между институциите и партиите. Така че и в двете отношения логиката беше третият мандат да се даде на БСП. И тъй като аритметиката не излиза при никого, т.е. ясно е, че няма да има правителство, остава само символичният жест.

А всички знаем, че при това съчетание на избори е много вероятно “Демократична България” да издигне свой кандидат за президент, защото това е логиката, водеща до обединяване на десните и към повишение на резултата - шанс за обединение не само около платформи, но и около фигура.

Защо тогава Радев да се отказва от подкрепата на БСП, с чиято номинация и вот беше избран на този пост? Връчването на третия мандат е символика и няма никаква логика в това Радев да обижда едни свои избиратели, които го харесват и биха го подкрепили отново.

- Видяхме първи данни от социолозите - ГЕРБ пак е лидер, следван от “Демократична България”, а ИТН е на трета позиция. Връща ли се ГЕРБ?

- ГЕРБ въобще не си е отивал. А това, че на голяма част от партиите и на обществото им се иска да си е отишъл, не значи, че това се е случило. Не можем да говорим, че и електорално е загубил, защото 6000 гласа разлика с първия - “Има такъв народ”, изобщо не е бройка, за която има смисъл да говорим.

Неслучайно в интервюто си г-н Трифонов на няколко пъти каза: “Ние имаме само двама депутати в повече”. И така - ГЕРБ не си е отивал, но не се връща във властта, ако така ми поставяте въпроса. Дори като водеща политическа сила ГЕРБ продължава да стои отстрани на властта.

- Коя от формациите ще понесе най-голямото наказание за политическата криза?

- Много зависи кога точно ще са изборите, тъй като въпреки всички усилия на служебното правителство има процеси, които не бяха овладени и ще се отразят много лошо върху изборите, колкото по-късно са те.

По конституция ние трябва да имаме президент на 22 ноември, но вече се изпуска възможността за президентски избори в първата половина на октомври. Времето напредна, а чакаме да се върне третият мандат от БСП. Това са причините да мисля, че президентските избори отиват по-скоро в края на октомври и първата половина на ноември.

- Има вариант за разделяне на двата вота. Президентските да са по-напред, а парламентарните да са три седмици по-късно. Какъв би бил резултатът в този случай?

- Непрекъснато питат някакви хора дали ще бъдат кандидат за президент на партия, а пък те формално не могат да бъдат, защото не са живели в България или други условия не могат да изпълнят.

Същото е и с отговора на въпроса, който ми задавате - трябва да си представим колко ще трябва да функционира това Народно събрание, за да може изборите за парламент да са в първата половина на декември - нали за дата в този период ме питате? Значи трябва да си представим, че това Народно събрание ще функционира до средата на ноември. Е, може ли това да се случи? Според мен не.

- Как тогава ще се съчетаят двата вота в календара?

- Изискването е президентските избори да се състоят два месеца след като бъдат обявени. Докато парламентарните избори може да бъдат проведени и месец след обявяването им. Всичко зависи от това колко дълго БСП ще бави третия мандат, но г-жа Нинова ясно заяви, че до петък тази седмица ще е ясно какво се случва с него. А при липса на трети мандат трябва да се обявяват избори, което означава, че парламентарните избори няма да съвпаднат с президентските. Ако Нинова се забави обаче, може да съвпаднат. А виждаме, че всички останали партии клонят към вот 2 в 1, за да не се харчат допълнително пари.

От друга страна, ако мандатът не се забави и НС трябва да се разпусне, ще се окаже, че президентските избори може да се проведат след парламентарните.

- Упорито се говори за пропрезидентски блок около служебните министри Кирил Петков и Асен Василев, които ще разчитат на новоназначени областни управители, бивши военни и червени активисти, както написа “24 часа”. Какви са шансовете на такова формирование и докъде може да стигне?

- В случая такъв проект не би бил изграден толкова на някакви сериозни ценности, колкото на това, че е важно отговорност да носи една личност, която въплъщава нашето доверие, защото иначе всичко се разпилява. Това са аргументи за президентска република и е логично те да са в основата на подобен проект, ако изобщо ще се създава. Това обаче изисква личността да е в него, а няма как да стане, докато тази личност е президент.

Струва ми се, че се изпусна моментът за такава формация. А то беше по време на протестите - ако тогава президентът беше направил свой проект и беше предизвикал предсрочни избори, сега въобще нямаше да си говорим за такава ситуация. Днес в обществото вече е налице тежко разделение и ако тази бъдеща формация се създаде, трябва някъде да се настани. Ако по време на протестите нямаше значение дали ще е вляво, вдясно или в центъра и всички можеше да се обединят около една фигура, днес нещата не стоят така. Трябва да е ясно кой стои зад тази фигура и къде стои тя в политическия спектър.

Такава формация може да е жизнеспособна, ако целите, които си поставя, се виждат в обществото като изпълними. А целта на бъдеща пропрезидентска формация би могла да бъде президентска република.

- “24 часа” я описа - модерна, прозападна, либерална, от успели у нас и зад граница хора, нещо като НДСВ.

- Там вече се настани “Има такъв народ”. И в тази либерална ниша става много пренаселено. А тя вече не е никак широка, като имаме предвид краха на либералните идеи в западния свят. Така че бъдещето е по-скоро на чистото ляво или пък чистото консервативно. Либералното не е в разцвета си, за да понесе трета българска партия, сложена някъде там.

- Има ли нужда президентът Радев от такава формация?

- Не само че няма, но вкарването на тази тема във вече започналата предизборна битка не е в негова полза. Защото ако левият избирател усети, че президентът е готов да си създаде партия, ще претърпи сериозен крах откъм подкрепата за него вляво. Там вече преживяха партията на Първанов и всеки опит на някой президент електорално да им влезе в пространството, ще бъде много тежко посрещнат. Затова разбирам шумотевицата около такъв бъдещ проект като предизборен ход.

- Защо Радев определя като неизгоден за себе си вот 2 в 1?

- Ако двата вота са заедно, ще си влияят тематично. Хората са изнервени, защото никой не се занимава с техните проблеми и ежедневие. А президентските избори не са за това, а за стратегията и визията на България. И, естествено, много по-трудно ще се чува президентската тематика, освен това тя ще е омешана с ежедневието, ще има обвинения от двете страни, защото няма съмнение, че битката ще е между г-н Радев и кандидата на ГЕРБ. А е много вероятно този път да нямаме чисто партийни кандидати, а такива, подкрепени от партиите. Така че на президентския вот ще се изправят непартийни фигури с несъмнено влияние в обществото. Но борейки се и за техните си избори, партиите неизбежно ще въвлекат тези фигури не толкова в мажоритарен вот, колкото в пропорционален. Заради това ми се струва, че никак няма да бъде лесно изборите да се вземат от I тур.

- Под колоритна фигура от ГЕРБ срещу Радев мнозина разбират Борисов. Какъв ще е изходът от такъв двубой?

- Не мисля, че Борисов би се кандидатирал за държавен глава и съдя по дебатите по негова евентуална кандидатура преди всеки президентски избори. Фигура като Борисов в този момент би затворила периферията на кандидат, подкрепен от ГЕРБ. За ГЕРБ е много важно да покаже изключителна сила на президентските избори точно защото е встрани от властта, защото 12 г. в управлението предполага отделяне от нея.

- Как ще изглежда 47-ият парламент и има ли изгледи да осъмнем с някой нов спасител?

- Не виждам изгледи за нов спасител. А как ще изглежда 47-ият парламент - по същия начин. Поведението в него ще зависи от това колко ще последват призива на г-н Трифонов в интервюто му за БНТ “да сме мъдри, да сме по-смирени и по-отговорни.”

- Всъщност каква ще е политическата траектория на ИТН оттук нататък?

- Според мен и ГЕРБ, и ИТН се връщат към резултатите си от 4 април. Не е много ясно какво ще се случи с “Демократична България” - ще успеят ли да дръпнат още нагоре, кой ще е кандидатът им, дали ще е проформа, или наистина ще сложат една по-силна фигура, което обаче може да се изтълкува като крачка встрани от онова, което правеха досега заедно със служебното правителство. Зависи и какво ще се случи с г-жа Манолова, защото едно нейно прилепване към г-н Радев и към БСП може да се окаже много фатално за влизането ѝ в парламента.

- Има прогнози за проевразийски проект в 47-ото НС.

- “Възраждане” има всички шансове да върви нагоре, защото от 5-6 г. те работят много усърдно и влязоха вече в местната власт. Ако лидерът на “Възраждане” се издигне за кандидат за президент, това би дало свобода в президентския дебат.

- Тезата на колегата ви Андрей Райчев е, че наесен може да се роди един случаен и слаб парламент заради ниска активност и умора на хората от избори. Вашата каква е?

- Легитимността и на сегашния парламент е много ниска. У нас при под 50% гласували на вот си говорим за ниска легитимност, мен ако питате. Защото в демокрацията решенията се взимат с мнозинство. След като мнозинството не е гласувало, вече говорим за ниска легитимност. По тази логика в последните 30 години сме имали преобладаващо правителства с ниска легитимност. Може да се окаже, че и президентът ни е нелегитимен, защото активността на изборите тогава е била под 50%. Но не в това е проблемът.

Много обичаме да приказваме негативни неща за нас самите. А после с почуда възкликваме: “Ама вижте, те и другите ни казват, че сме корумпирани, че не работим, че сме най-бедни, че сме роби.” Когато се научим да говорим уважително за себе си и за институциите на държавата си, тогава можем да очакваме, че ще го твърдят и други страни и ще си възвърнем самочувствието.