Социолози прогнозират едва 1% шанс за съставяне на кабинет с третия мандат и отбелязват, че "Има такъв народ" губи подкрепа. Защо партиите не намират общ език?

"По всичко личи, че отиваме на трети избори. Интересното е, че всички ще загубят от трети избори, особено т.нар. партии на протеста и промяната. Парадоксът е в това, че те не могат да се преборят със себе си. Може разрушителните тенденции в сферата на политиката да доведат до сериозни разрушения в другите сфери", посочи социалният антрополог Харалан Александров пред Bulgaria ON AIR.

По думите му политиците не са лоши хора, които следват само собствените си страсти. Поканени били да изпълнят определена задача и да свършат някаква работа.

Той смята, че е много важно дали разрушителната тенденция продължава да доминира в обществото или е започнал да се връща здравият разум, което означавало хората да понесат несъвършенството на живота и управлението.

„В такава ситуация най-добре е да си опозиция. Борисов в началото каза: Искаме да избягаме на хиляди километри. Сигурно е, че ГЕРБ няма да загуби. Бяха много атакувани и тормозени, но удържаха. Все повече хора започват плахо да си припомнят времената, в които постоянно се режеха ленти. В момента се случва хаос и разруха", каза още социалният антрополог.

На мнение е, че БСП започва да си връща част от подкрепата, а поведението на Нинова започва да се възприема като конструктивно.

"Не защото Корнелия се държи много по-различно, а защото другите успяха да отидат отвъд нея. Дотам стигна радикализацията. Сигурно е, че постепенно ще се направи опит деструктивните тенденции да бъдат овладени", изтъкна Александров.

Той вижда сделка с Дявола от страна на "партиите на промяната", за да преборят "партиите на статуквото". Александров визира "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!".

"Оказа се, че тези политици са драматично неподготвени. Влязохме в процес на промяна с много нисък капацитет. Те не знаят елементарни неща за начина, по който функционира човешкият ум. Вървим с бърза скорост към депресия. Много важен въпрос е защо с такава радост се втурваме да мразим", подчерта социалният антрополог.