Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българи помагат на Сталин в атентат срещу посланика на Хитлер в Анкара Сталин

Иван Винаров възлага на съгражданина ни с турски корени Омер Токат да взриви Франц фон Папен, бомбата експлодира в ръката му

Плевенчанинът е съветник на Георги Димитров, а след 1944 г. оглавява разузнаването у нас

Помага на атентаторите от “Света Неделя” да избягат от България

В плана на Сталин и НКВД за ликвидирането на германския посланик в Турция българският разузнавач Иван Винаров е дясната ръка на Наум Ейтингон, съветският шпионин, на когото Кремъл възлага задачата. Франц фон Папен е заплаха за СССР, тъй като има за цел да привлече Анкара за съюзник на Хитлер.

Дипломатът е впрегнал целия си потенциал и в разгара на Втората световна война - около 1941 г., вече

разполага с широка мрежа от агенти

и активно подкрепя турски организации, привличайки бежанци от Азербайджан и Грузия, които са антисъветски настроени. До Кремъл достига информация, че във висшите германски кръгове се върти идеята да свалят фюрера и начело на страната да излезе именно Фон Папен, коетода доведе до мирен договор с Великобритания. Това не се харесва на Сталин.

Генералисимусът

издава заповед за ликвидирането на дипломата,

който протестира в началото на нацистките изстъпления и след неговата реч се случва нощта на дългите ножове. В изпълнение на плана Наум Ейтингон влиза в Турция с чужда самоличност под името Лев Наумов заедно с резидента на международния отдел на НКВД в Турция Лев Василевски и Иван Винаров.

Българинът е от военното разузнаване на СССР,

спечелил доверието на съветските разведки

с информацията, която е доставял от Франция и от Испанската гражданска война през 30-те години на XX век. След 1944 г. е назначен от Георги Димитров за шеф на разузнавателния отдел на Държавна сигурност.

Но през 1942 г. влиза в групата, която крои заговор срещу германския посланик в Турция. Вероятно именно Винаров е избрал основния атентатор Омер Токат - български гражданин от турски произход. Той е 26-годишен и трябва да хвърли бомба срещу посланика. Заедно с други участници в заверата влизат в Турция още през септември - октомври 1941 г., за да убият нацисткия дипломат.

Изпълнението на плана е насрочено за 24 февруари 1942 г., когато Франц фон Папен се разхожда вечерта по булевард "Ататюрк".

Засечка проваля плана - бомбата, маскирана като приемник "Телефункен", се взривява в ръцете на диверсанта, когато издърпва предпазителя.

Токат умира,

а Фон Папен и жена му се отървават само с рани.

Случаят е описан в книгата "Ликвидаторите" на Александър Колпакиди и Дмитрий Прохоров.

Веднага след експлозията турското правителство излиза със съобщение, в което се казва, че германският посланик и жена му са се намирали на 17 метра от мястото й. Вследствие на взривната вълна са паднали на земята, но после станало ясно, че са невредими, и са се прибрали в посолството. В информацията се препоръчва на прокурора да обърне внимание, че може бомбата да е била предназначена за немския посланик.

Турската полиция намира на мястото на взрива петата на обувката на Омер Токат с печат от хотела, в който е отседнал. Така стигат и до останалите от групата. Арестувани са ръководителят й - студентът в Медицинския университет Абдурахман Сайман, и помощникът му - бръснарят Сюлейман Сагол. Първият разказал как се е свързал с руснаците. Признал, че се е срещнал със старши помощника на военния аташе на съветското посолство - майора от авиацията Новиков. Сайман му предложил документи за

подготовката на покушение срещу Сталин

Това предизвикало гнева на Новиков, който дори не го изслушал и го изхвърлил. Но след това агенти на Москва го откриват в Истанбул, където е с Токат, за да ги вербуват като сътрудници на съветското генерално консулство и търговско представителство. Впоследствие ги включват в неуспешната мисия.

Провалът й разгневява изключително много Сталин и Берия. Те обвиняват Ейтингон и са готови да се разправят с него, но той намира покровител в лицето на шефа на 4-то управление на НКВД с особено предназначение Павел Судоплатов. Той твърди, че

посланикът може да е оцелял, но целта е изпълнена

- уплашен от атентата, спира действията си за привличане на Турция като съюзник на нацистите и тя запазва неутралитет във войната.

Така Ейтингон става заместник на Судоплатов в създаденото месец по-рано 4-то управление. То се занимава с

формиране на нелегални резидентури

в окупираните територии, внедряване на агенти в окупационните военни и административни органи, подготовка на разузнавателно-диверсионни групи в тила на немските войски, осигуряване на оръжие на агентите.

Като по чудо

наказание за провала на атентата избягва

и роденият в Плевен Иван Винаров. Изпратен е като командир на международен полк от Мотострелковата бригада със специално предназначение на НКВД, която изпълнява разузнавателно-оперативни задачи в тила. В същото време е и съветник на Георги Димитров по въпросите на разузнаването.

Животът му е тясно свързан с БКП и СССР. Още през 20-те години на XX век

той е част от нелегална група в България,

която изземва оръжия от складовете на Съюзната контролна комисия, и е активен участник в тайния канал Варна – Севастопол - Одеса. Властите у нас го залавят и го изправят пред съда за терористична дейност. От 8-те години, на които е осъден, излежава по-малко от една и

успява да избяга в СССР

От чужбина, в качеството си на член на военното разузнаване, помага на комунистите, участвали в атентата в църквата "Света Неделя", да се измъкнат от България. Обучаван е в специално военно училище в град Тамбов. Няма официални данни как се е справил, но фактът, че Москва го изпраща като резидент в Китай за 3 години (1926 - 1929), говори, че са оценявали заслугите му.

В Пекин помага на Китайската комунистическа партия с шпионска дейност, включително и с доставка на оръжие. Връзката на групата е жената на Винаров - Галина Лебедева, която е шифровач в съветските представителства. След това става главен резидент в Австрия, като същевременно наблюдава Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, Гърция, Унгария, България и Турция.

Неизвестно защо обаче точно по време на сталинските репресии - през 1938 г., е

уволнен от военното разузнаване

за известно време, след което отново е преназначен и му е възложена задачата да помага на Наум Ейтингон да убият германския посланик в Анкара.

А след 1944 г., освен че е оглавявал разузнаването, е бил и министър на железниците и строителството. След пенсионирането си се завръща в Плевен и става инициатор на създаването на парка "Кайлъка" на мястото на ловния парк "Сокол". Умира през 1969 г.