През август 1990 г. Соломон Паси хвърля цялото Народно събрание в шок с бомбастичното си изказване, че България трябва да кандидатства да стане член на НАТО. Изненадани са не само в лявата част на залата – депутатите от БСП, но и вдясно – в СДС.

Изказването става повод за ново напрежение в опозиционната сила, в която различните партии и подгрупи трудно постигат съгласие дори по ключови въпроси извън антикомунизма, врят и кипят процеси на разделение.

Според стенограмата следват частични ръкопляскания от залата.

СДС обаче не очаква такова предложение

и веднага на трибуната излиза един от водещите му юристи – Петър Корнажев. Той заявява, че становището на Соломон Паси е лично и не е съгласувано с колегите. "То не изразява мнението на Съюза към днешна дата", добавя адвокатът. Тук следват бурни ръкопляскания, особено от лявата страна на залата.

Изказването е част от парламентарно питане на атлантика към външния министър Бойко Димитров, който заявява, че въпросът е по-сложен от "привидната простота на алтернативата, която той (Паси) предлага – излизане от единия и присъединяване към другия от двата военни съюза".

Няма друг случай,

в който да има обяснение след питане до министър

При това от същата парламентарна група.

От Паси недоволства и ръководството на СДС. Петър Берон, който е председател на НКС, отива в кулоарите при него и го смъмря.

"Беше неочаквано за нас – коментира зоологът пред "168 часа". – Не вярвам, че нашите хора не бяха съгласни, но не беше придвижено по съответния ред. Скарах му се малко на Соломон. Попитах го защо не е казал идеята си, когато имахме заседание на НКС, за да може да се излезе с общо предложение. И той ми отговори: "Откъде да ви знам как щяхте да реагирате. Вие сте такива философи. Кой знае какво щяхте да измислите?".

Паси обаче не стига докрай –

не подлага въпроса на гласуване,

а само го оформя като парламентарно питане. 14 години по-късно той ще е външен министър и ще подпише договора за присъединяване на България към НАТО. През 1990 г. обаче в отговора си синът на Георги Димитров Бойко Димитров (първи дипломат), се застъпва да останем в съществуващия соц военен блок. "Докато бяхме във Варшавския договор, на Балканите войни нямаше, за разлика от предишни периоди – казва той. –

Докато съществува Варшавският договор

в условията на неговата трансформация и преодоляване, ние сме заинтересовани да запазим гаранциите, които той предлага. Ние сме жизнено заинтересовани от тези гаранции, които ни осигурява двустранният договор за сътрудничество и взаимопомощ със Съветския съюз."

Според Соломон Паси към онзи момент тече залезът на Варшавския договор. Той се оказва прав – организацията е закрита по-малко от година след предизвикалото скандал негово изказване в българския парламент.

Само месец и половина по-късно ГДР официално излиза от военния съюз и три дни след това се обединява със Западна Германия, като по този начин влиза в НАТО. През пролетта на 1990 година

съветските войски

са напуснали Чехословакия,

а също и Унгария. Подписан е договор за изтеглянето на 380 000 съветски войници и 220 000 членове на семействата им от Източна Германия до края на 1994 година.

Още през 1990 г. от Берлин в родината си се завръща и днешният руски президент Владимир Путин. Варшавският договор наистина върви към своя край. Според Паси единственото, което е постигнато от соцблока, е експорт на комунизъм и революции, военен терор над собствените си членове, протекция и инспирация на световния тероризъм.

"Стратегическата мишена на този блок беше една – нашата планета. Неговата върховна цел беше тотална победа на световния комунизъм, изразена в глобален триумф на съветския империализъм – казва Паси,

обръщайки се към депутатите с думата “сенатори”

– (...) Сега империята е изправена пред грижата как да запази провинциите си, при което сигурността на сателитите става безспорно по-дребен кахър. (...)

Какви са нашите гаранции, че нашата страна няма да бъде зачеркната или разменена в списъка на военните протекторати на големия брат, както бяхме вече декласирани като търговски партньор и петролен клиент."

Още тогава Соломон Паси говори за обща европейска система за отбрана на базата на Северноатлантическия пакт и разрушаването на блоковата основа на отбраната в Европа. "Дали България да застане на локомотива на политическото развитие, или пък нашето правителство за пореден път ще ни накара да тичаме на куц крак след бързия влак на историята? – пита Паси.

– Затова, като имам предвид законите на здравия разум, позволете, ми, г-н председателю, да се обърна към правителството: Уважаеми г-н министър-председателю, какви са перспективите щото България да се присъедини към военната или политическата организация на НАТО, като евентуално успоредно с това се дистанцира от Варшавския договор?

Ако, разбира се, е останало нещо за дистанциране?

Предприемало ли е вашето правителство стъпки в тази посока и бихте ли дали съответните препоръки на следващото правителство, което , както изглежда, ще бъде оглавено пак от Вас?"

Въпросът е към Андрей Луканов, който тогава е премиер на страната. (Повече за неговата оставка, която също е подадена през август, четете на стр. 6-7).

Дебат за неизбежно свързаната с НАТО тема за отношенията с Русия обаче не е провеждан по време на Великото народно събрание. Към онзи момент

Атлантическият пакт е само мираж

в главата на Соломон Паси и никой друг не подлага на съмнение ориентацията ни към Москва. "Генералният проблем с Кремъл се появи по-нататък, след като станахме членове на НАТО – обясни Берон. Тогава руски президент беше Борис Елцин, който до голяма степен беше марионетка на Запада."