Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Лиляна Стефанова убеди Тодор Живков да й пусне спряна книга

23.4.2019 г. Поетесата на честването на 70 години творчески път
23.4.2019 г. Поетесата на честването на 70 години творчески път

Интересни истории от богатия живот на поетесата, свързани с арх. Георги Стоилов, Вълко Червенков, Христо Радевски, Тодор Живков и др.

Лиляна Стефанова умира на 1 август в съня си. Казват, че по този начин Господ прибира при себе си най-добрите хора от земното човечество. Поетесата пише до последния си ден и склапя очи у дома, в присъствието на близките си хора.

Преди няколко години тя написа и издаде своя роман “Моят луд век”, в който описа невероятно богатия си живот.

Лиляна Стефанова е родена в София на 17 април 1929 г. в учителско семейство. Тя е само на 15 години, когато във в. “Литературен фронт” излизат първите й три стихотворения, одобрени от Никола Фурнаджиев.

В Москва най-напред започва да учи режисура в ГИТИЗ, но бързо осъзнава къде е истинската й сила и завършва литературния институт “Максим Горки”.

Първата й

голяма любов

е 15-годишният Гошко от Кондофрей. Един септемврийски ден на 1945 г. тя вижда на първата страница на в. “Заря” рисунка на момче, което седи на облегалката на груб дървен стол и краката му в огромни ботуши изпълват цялата седалка. Облечено е във войнишка куртка, с петолъчка на кепето, момчешки самоуверено. Рисунката е на Шмиргела.

Лиляна прочита текста: “Куриерът на легендарния партизански командир Славчо Трънски - Гошко от Кондофрей. Той, навършил 15 години, вече е доброволец на фронта. Ще громи фашистите...” Още същия ден тя му пише писмо.

След няколко месеца една привечер Лиляна е в ремсовия клуб “Титания”, когато вижда момчето от рисунката. Гошко казва “Намерих те!”, а в нейната душа пламва чудото, наречено любов. Двамата стават неразделни и заедно заминават за Москва. Оттам двамата се връщат като семейство - тя като многообещаваща поетеса, Гошко - като архитект Георги Стоилов.

Първата стихосбирка на Лиляна Стефанова се казва “В Москва” и излиза през 1952 г., когато тя е още студентка втори курс. Но радостта от дебюта е помрачена - няма ги първите й плахи любовни стихове.

Още през следващата 1953 г. книгата й е издадена в Москва, но със заглавие “Встают Родопы”. А в. “Правда” отделя цяло фолио за книгата и стиховете й.

Въпреки че идва с талант по рождение и диплом от Москва, Лиляна Стефанова не е посрещната с широко отворени обятия. Самият Вълко Червенков я нарича “главозамаяна и нагла”, която се хвалела, че ще става министър на културата. А Христо Радевски, шеф на писателския съюз, при едно посещение в Узбекистан казва за нея: “У нас няма такава поетеса!”.

Почти три години Лиляна Стефанова обикаля сама страната и пише откъсната от литературната среда в София.

Още съвсем млада Стефанова се сближава с грандамите на българската поезия Елисавета Багряна и Дора Габе. Един ден Дора кани на обяд в своето чаровно жилище Лиляна, сестра си Бела и приятелката си Надя. В приятния разговор между другото Надя пита: “Лиляна, на колко години сте?” На 32.

В този миг Дора Габе е влязла с голям поднос агнешко печено. Разтреперена, в ръце с вълшебни ухания, тя буквално кресва: “Какво правиш, Надя? Как можа?! Ти питаш Лиляна на колко години е. Това е ужасно! Не само неприлично, но недостойно! Срамувам се от теб!..”.

Обядът е

провален

Прекрасното агнешко остава недокоснато.

“Тогава, на 32 години, не можех да разбера Дора, беше странно и непонятно за мен. Но в по-късните години разбрах каква силна защита на вечната женственост е било това, какъв изблик на страха от годините и на съпротивата срещу тяхната непобедима власт”, казваше Лиляна Стефанова.

През 70-те години тръгва слухът, че тя е любимата поетеса на Тодор Живков. Стефанова казва, че той едва ли е прочел дори едно-две нейни стихотворения.

Но е факт, че той лично нарежда да бъде отпечатана нейната книга “Една есен в Америка”. Спирането й е голям удар за авторката. В тежките дни на пълна безизходица Стефанова се сеща, че в Смолян Живков бил казал иронично: “Абе цяла Америка стана на крака пред нашето изкуство...”.

И решава да рискува.

Успява да си издейства среща с Първия. Още от вратата той започва: “Е, големи успехи в Америка! Голяма работа! Пишеш ли, пишеш ли?”.

Поетесата изстрелва като от упор, че книга е написана, но цензурата я е спряла.

Това сякаш

стряска Живков,

лицето му потъмнява

Стефанова повтаря думите му от Смолян и продължава: “Простете, другарю Живков, но коя Америка? Наркомани, престъпници, проститутки, необразовани негри? Не. Станаха на крак професорите и студентите в най-големите, световноизвестните университети и културни средища в САЩ. Стана на крак пред новите таланти на социалистическа България интелигенцията на Америка. Залите пламтяха от приятелски чувства в разгара на студената война. Централната преса бе залята от възторжени думи...”.

Живков седи зад бюрото си и слуша, без да я прекъсва. Това окуражава поетесата и тя продължава: “След войната Европа, Русия, ние бяхме съсипани. Но не и Америка. Тя запази богатствата си и стана още по-могъща. В книгата ми тя е такава, каквато е в действителност. Най-важното: въпреки желязната завеса американците с удивителна топлота и възхита аплодираха вековното и социалистическото изкуство на една малка балканска страна. А ние се страхуваме да кажем истината. Дори истината за тежката съдба на нашите емигранти, за техния окаян живот и плач по отечеството. А те са в центъра на книгата ми”.

Живков все така мълчи, става от бюрото си и казва: “Ще видим. Още днес ще кажа на моите сътрудници да проучат въпроса. Остави в ЦК екземпляр на ръкописа.”

Книгата “Една есен в Америка” излиза през същата 1964 г. И се превръща в бестселър...

Разказахме ви няколко епизода от пълния с пътувания, срещи и преживявания живот на Лиляна Стефанова. Добре е, че тя ги описа и разказа в многобройните си книги. Те ще запазят спомена и паметта за тази обаятелна жена и уникална поетеса.

Поклон пред паметта й. Редакцията на “24 часа” изказва искрени съболезнования на нейните близки и приятели.

Поклонението ще се извърши от 10 часа на 6 август, петък, в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Видео

Коментари