Дължи се на обилен цъфтеж на фитопланктона, предизвикан от замърсяването и горещините

Мътна, зелена вода по цялото северно крайбрежие на Гърция - от Александруполис чак до Волос. На места видимостта пада под 2 метра, което прави Черно море по-бистро от обичайно изумрудените води на Гърция.

Водолазни центрове и бизнесът, ангажиран с туризъм, са силно притеснени, защото за момента учените не дават категоричен отговор каква е

причината за природния феномен,

а някои дори прогнозират, че със зеления цвят на водата трябва да се свиква, защото проблемът от това лято е само началото.

Със сигурност причината за мътното море е обилен цъфтеж на планктона. И тук биолозите са разделени на две. Едните казват, че проблемът е тръгнал от Мраморно море в Турция, където преди няколко месеца се сблъскаха с т.нар. морски сополи

- слузеста органична материя, която блокира и бреговете на Истанбул от повърхността до 30 метра дълбочина. Специалистите твърдят, че теченията са пренесли частично мръсотията към Гърция.

Други биолози пък смятат, че причината за необичайния цъфтеж на планктона в южната ни съседка са горещините и замърсяването с торове и нитрати (точно заради това всъщност се появяват и морските сополи).

Биолози от солунския университет “Аристотел” потвърждават, че температурата на морската вода тази година достигна 30 градуса по Целзий на повърхността още преди началото на август.

Български водолази

от центровете в Никити разказаха, че в момента на втория ръкав Ситония на полуостров Халкидики термоклинът (мястото в дълбочина, където температурата на водата рязко се променя) се намира на около 14 метра. “Там изведнъж излизаш от мътната зелена вода, температурата рязко пада от 28 градуса на под 20 градуса, започва да се избистря и водата постепенно става синя”, свидетелстват водолази и фрийдайвъри.

Местните, туристите и гмуркачите са напълно шокирани от необичайното явление, тъй като е засегнато цялото северно крайбрежие. В районите на Аспровалта, Ставрос и Олимпиада от няколко седмици видимостта е под 2 метра, а в някои части на Халкидики в най-добрите случаи достига до 7-8 метра при обичайна за тези места от над 10 и дори 15 метра.

“Тази година още от март знаехме, че нещо се случва с гръцкото море заради морските сополи, които се бяха появили в Турция - обяснява пред "168 часа" инструкторът по фрийдайвинг Любомир Стефанов. - Беше ясно, че този проблем започва да се среща и в Северна Гърция, остров Тасос и полуостров Халкидики, но в по-малки мащаби. Смятахме, че до лятото всичко ще изчезне, но

видимостта на водата

от началото на юли е много лоша. Обикновено тя е до 10-15 метра, а сега е драстично по-малка и е едва два метра. Това е супернеобичайно за водите на Гърция. Освен това температурата на повърхността на водата е поне с 2 градуса по-висока в сравнение с последните години. Достига до 28-30 градуса.”

“По-изразеният термоклин

през лятото е нормален - посочва пред "168 часа" и екологът д-р Радка Мавродиева от Института по океанология към БАН. - Обикновено процесите се развиват над него. Затова и водата на повърхността се нарича застояла. Напълно необичайно и дори лошо е този обилен цъфтеж във водите на Гърция. Преди 2 години бях в Никити и Вурвуру и тогава около бреговете на няколко заливчета, но в много малки мащаби, говоря за няколко метра, видях тази мътна вода и зеленикавия цвят. Точно тогава си казах: И в Гърция започват да се случват тези процеси.”

Екологът тогава не си и помисля, че проблемът може да се разрасне толкова много и да достигне днешните размери. От пробите на гръцките учени става ясно, че е налице

свръхпроизводство на планктон

и на организма микроалгае.

“Това е съвкупност от много едноклетъчни микроорганизми - фитопланктони - допълва д-р Мавродиева. - В цялото Черно море има 850 такива вида, в България има 650 от тях. Някои от тях показват органичната натовареност на екосистемата. Те се делят на автотрофи, миксотрофи и хетеротрофи.

Първите са стандартният планктон, който взема енергия от слънцето и произвежда биомасата. През последните години обаче масово се развиват хетеротрофите. Те нямат хлорофил, не поглъщат слънчевата енергия, а се хранят с готова органична материя. Това е много лошо, защото фитопланктонът е първичният продуцент, от него получаваме кислорода и разчитаме на него за

биомасата,

за да е наред хранителната верига. Тоест получава се обратен процес. Според мен голям процент от това се дължи на човека заради замърсяването с пестициди. Навсякъде в момента всички пръскат с азотни торове, за да имат голяма продукция. Всичко това чрез дъждовете се отмива, попада в почвата и постъпва в морето. Това натоварва екосистемата и предизвиква

прекомерния цъфтеж

на фитопланктона. В момента имаме проба от Ахтопол, където са образувани цъфтеж и морска пяна, невиждани досега, а на мястото няма обект, който да замърсява. Напоследък се забелязва, че водните басейни имат самостоятелен пречиствателен капацитет, но хората толкова ги замърсяват, че те не смогват сами да се изчистят. Например скоро ходихме за проби на Паша дере, където е само природа, наблизо няма град. Вятърът духаше от морето към брега и носеше миризмата на тоалетна. Затова и аз не ходя на нашето Черноморие на почивка, а предпочитам плажовете на Гърция.”

Гръцките специалисти от морския изследователски център също посочват, че драстичното увеличение на фитопланктона може да се дължи на обилните дъждове през юни, които са донесли хранителни вещества в морето и реките.

Този феномен обаче ще засегне опасно размножаването на рибите, предупреждават гръцките биолози. Те твърдят, че все по-често рибарските кораби се връщат празни от улов. А продължителността на високите температури и замърсяването води до образуването на нещо като

одеяло на повърхността,

което предизвиква смъртта на много морски видове. Освен това учените посочват, че тези процеси са довели до развитието и появата на жилещи медузи, напълно неприсъщи за бреговете на Гърция.

На този етап учените са предпазливи и не могат да направят никакви надеждни прогнози как ще се развият нещата в бъдеще. Ако процесите продължат, това ще доведе до размножаването и на опасни бактерии във водата.

Безспорно, ако проблемът продължи да се развива, ще нанесе голям удар върху туризма и съпътстващите го бизнеси, защото те формират една четвърт от БВП на Гърция. Най-силно са притеснени в центровете по гмуркане. “Тази вода ни принуждава да използваме друг вид екипировка - обяснява Любомир Стефанов. - Слабата видимост

прави по-сложни гмурканията,

може да се отделим един от друг, тоест безопасността ни е застрашена. Интересното е, че харпунджия от Волос сподели, че при тях се наблюдава обратният ефект. Той каза, че покрай Коринтския канал, който е бил затворен за почти година заради свлачища, водата е била необичайно бистра. Вероятно защото не е имало замърсяване и движение на корабите. Но места, които са традиционни за гмуркане, в момента са преобразени. Миналата година изобщо не сме видели подобни проблеми. Забелязвам, че температурата на водата всяка година се покачва с близо 2 градуса, което значи, че с много бързи темпове вървим към екокатастрофа. За да се изчисти в момента водата, трябва да се случи някаква мащабна буря, която да разбърка морето, но това ще е само временно решение, ако глобалното затопляне продължи така рязко.”
Гръцките биолози обясняват, че освен замърсяването другата съществена причина са високите температури, които предразполагат към обилния цъфтеж. Метеоролозите посочват, че и през следващите дни жегите в южната ни съседка ще се задържат. Това се дължи на пренос на топли въздушни маси от Северна Африка. Любопитното е, че в момента това е най-топлото време в страната от 1987 г. насам. Тогава обаче горещината е продължила само 1 седмица, а в момента - над 2 седмици. Именно затова премиерът Кириакос Мицотакис преди дни призова

гърците да пестят електроенергия,

за да не се стига до режим на тока. Причината е голямото потребление от климатиците в жилищата, заведенията и офисите заради горещата вълна, която продължава. Температурата в Гърция достига 46 градуса на някои места. 

Гръцкият метеоролог Костас Лагуврадос допълни, че със сигурност сегашната вълна ще заеме място в топ 10 по продължителност през последните три десетилетия и половина. Той напомни, че две от горещите вълни сред десетте най-продължителни са регистрирани през 2021 г. Според него такива явления ще се случват все по-често и ще са все по-дълги. Иначе появата на морски сополи и обилен цъфтеж на планктона са наблюдавани и в миналото - в Егейско море през 80-те години на миналия век, а в Адриатическо - през 90-те. Всъщност учените в Гърция започват да обръщат внимание на вредния цъфтеж на фитопланктона още през 70-те години, когато се появяват и първите симптоми на смърт на риби поради увеличените антропогенни ефекти. В момента обаче проблемът се смята за феномен, защото никога не се е проявявал в подобни мащаби. Най-скептичните учени казват, че това е бъдещето, с което трябва да свикваме. Дори съществените мерки срещу глобалното затопляне и замърсяването, които се предприемат днес, ще дадат видим резултат едва след продължителен период от време.