Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Голямата омраза и малкото огледало

Българинът не владее умението да псува и да уважава едновременно

Много мразя на българите да се присъждат разни човешки качества и недостатъци, дето и всички останали народи ги влачат, независимо колко са богати и щастливи или бедни и нещастни. Напоследък, заради текучеството при премиерите у нас, навред се оплакват колко сме злобни, как всеки среден селянин намирал за нещо да ръфа кандидата за министър-председател. Но кое пък население на планетата не си плюе управниците?

Поданиците на Великобритания, тази люлка на цивилизацията с имперско самосъзнание, не си ли правят кралицата, семейството й и цялото си правителство на нищо по цял ден? Техните вестници, ако не пишат за времето, кълцат на ситно някой големец. Само да се спомене лейди Даяна и моментално се влиза в разсъждения свекърва й ли я затри или си беше инцидент. Ами Щатите, този оазис на свободата и прогреса, не са ли емнали сега президента Джо Байдън, че малко почна да се обърква и

ходи с парчета от омлет

по физиономията

Разцепват го от подигравки. Защото още в Евангелието от Йоан е казано: "Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази".

И все пак по отношение на омразата българите имаме една уникална разлика: думата "толерантност" почти нищо не ни говори, нямаме обяснение защо англичаните се присмиват на Елизабет II, пък пламенно пеят с длан върху сърцето "Бог да пази кралицата". И защо в Америка продължават да изпитват респект към своя държавен глава, ако ще да е в последна фаза на сенилност.

За разлика от толерантните народи българинът не е в състояние едновременно да мрази и да уважава своите водачи – като се разпсува, кара наред до десето коляно. И колкото е по-прост, толкова по свирепо си забива жилото в политическото тяло на държавата. Не случайно чегъртането тук покълна в благодатна почва,

с “осанна” посрещнаха масите гоненията

срещу изтъкнати доктори, омаскаряването на доказани експерти, допълнения списък по Магнитски.

Премиерският стол в републиката днес е като онзи в рекламата на свещички срещу хемороиди, дето огън гори върху седалката. Достатъчно е кандидат за министър-председател да станеш и 10 минути по-късно във фейсбук те режат на салата, дори да си единствената българка, световен шампион по шахмат за жени.

Спомнете си и Кобрата, достойния патриот, в който всички се кълняха, счупваха си краката да го гонят, където го мернат, за да си правят с него селфита, и му гледаха мачовете в захлас по цели нощи. Само намекът, че може да се кандидатира за президент, отприщи такъв антициклон, че народният герой сви безславно перки и се скри в сенките. Самият цар Симеон Сакскобургготски бе анатемосан и охулен от хора, които викат "Опа!", когато настъпят някого.

Трябва да се прави обаче разлика между изконната и насочената омраза. Въпреки че обичат парите и долче витата,

българите мразят по принцип разни неща,

да кажем богатите хора,

включително и благодетелите си не долюбват. Заради парите им, не заради друго. Много искат да изглеждат пленителни като нашумелите секссимволи, силикон си слагат и ботокс, татуират се, но и тях мразят. Защото са к**ви и пе****си.

Възможно е проблемът с пълната липса на толерантност да се корени в огледалата. Като се разходи човек из европейските дворци, веднага забелязва на каква почит са там – огромни, отразяващи цели бални зали, в тежки златни рамки, направени от чист кристал, неподвластни на времето. А у нас огледалата по традиция са малки, над мивката, колкото да се обръснат мъжете. Повечето българи в панелките се оглеждат в цял ръст само в улични витрини. Оттам е криворазбраното им самочувствие да плюят всеки, който им се изпречи, самоанализ никога не се прилага.

Насочената омраза е друго нещо, тя не се гради върху слабостите на народопсихологията. Един олигархичен кръг отглежда и възпитава тролове на различни нива, спуска им опорни точки, посочва им враговете и ги изпраща във фейсбук да сеят омраза.

Кандидат-премиерът на ИТН

Пламен Николов падна жертва точно на такъв опитомен терариум

Два часа след обявяването на името му пепелянките вече съскаха, че продава шнорхели и е дребен, а не едър предприемач. Ами, айде да си вдигнат ръцете тия, дето са продали един шнорхел в тоя живот и са завъртели бизнес с 14 служители! Същата атака се разгърна и срещу "светите братя" Кирил и Асен, харвардските възпитаници, на които се възлагаха най-съкровени надежди за рестарт и просперитет. Погнаха ги като хайдути в момента, в който се разбра, че при Слави нямат министерско бъдеще.

Независимо колко любим и мразим, положението с действащите ни лидери е плачевно – с триста зора се намира един, дето нещо да е работил някога, другите се издържат с членския внос в партията, чакат на депутатски и министерски заплати, на дарения и НПО-та.

В този смисъл не е ясно на каква логика почива очакването, че е закономерно да имаме неподкупен министър-председател с богат опит в големия бизнес, в политиката, международните отношения, да разбира от футбол и от жени, и да има няколко специализации в престижни западни университети. Слава богу, че и за този парадокс на съвременната българска мисъл е писано в същото евангелие: "Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил".