Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

ЦРУ хвърля указания към агенти в стари ауспуси по завоите към Алеко Иван-Асен Георгиев, пазен от милиционери в съда.

Резидентът на Иван-Асен Георгиев му написал писмо на чуждестранна хартия, не проверява дали го следят

Най-масовата размяна на провалени шпиони – четирима от соцстрани срещу 25-има от западни

Като правило ЦРУ и по-сериозните западни разузнавателни служби отбягваха територията на България за провеждане на сериозни разузнавателни операции. (...)

След провала на Иван-Асен Георгиев из службите се споменаваше само за един случай, при който резидентурата на ЦРУ в София провеждаше тук тайни операции. По завоите към "Щастливеца” на Витоша подхвърляха ауспуси със скрити вътре указания за агента, създавайки впечатление, че са случайно изпаднали от стари раздрънкани коли по вечно дупчасалите и неравни български пътища.

(...) Процесът срещу Иван-Асен Георгиев през есента на 1963 г. беше предаван на живо от Съдебната палата в школата на МВР в Симеоново и на тези, които по това време учехме там, бе дадена възможност да го проследим отначало докрай. Получихме първия си нагледен урок по контрашпионаж.

Преподавателите в школата на МВР анализираха провала на Иван-Асен Георгиев като класически пример за слаб професионализъм, необясним за служител в разузнавателна централа от ранга на ЦРУ. Той “изгаря” по вина на ръководещия го оперативен работник от резидентурата на ЦРУ в София Томас Блякшир. Блякшир прави груби, непонятни, фатални грешки при опит да възстанови прекъснатата връзка със своя агент Иван-Асен Георгиев. Изпраща му писмо на домашния адрес, без да провери за наличие на проследяване, по него бива и засечен. Пуска писмото в Централна поща в София, на 100 метра от тогавашното американско посолство, където гъмжи от постове за проследяване. Подателят на писмото е фиктивно лице от Стара Загора.

Пликът и листът, на който е написано писмото, са на хартия с чуждестранен произход, непозната в България, контрастираща рязко с еднотипните средства за масова кореспонденция, ползвани по това време в България, и т.н. При опита на българското контраразузнаване да поведе оперативна игра с резидентурата на ЦРУ в София Иван-Асен Георгиев подава сигнал, че иска среща с водещия го офицер в центъра на София.

Голяма група наши колеги и преподаватели от школата блокираха целия район около мястото на срещата, имитирайки свободно разхождащи се след работа граждани, с оглед на противодействие на евентуален опит на американските разузнавачи да отвлекат Иван-Асен Георгиев или при неспазване на постигнатите предварителни договорки от негова страна.

На изготвения по случая и излъчен по националната телевизия филм ясно личеше как Блякшир се приближи с кола до Иван-Асен Георгиев, забелязва нещо нередно и не установи контакт с него. Впоследствие се отчете, че някои от статистите, участващи в операцията, са се държали неестествено и това е накарало американския разузнавач да се отдалечи, без да установи контакт с агента си.

Въпреки щедрите обещания, които американските разузнавачи даваха на нововербуваната агентура, натъквали сме се и на драстични случаи на некоректност и измами към тях.

Двойни агенти, пращани от нас да теглят пари от откритите на тяхно име лични сметки в Швейцария, се сблъскваха с непреодолими препятствия. Сметки имаше, пари в тях се внасяха, но тегленето не бе лесна работа.

Правеха се справки, питаше се някъде някой и ако той дадеше съгласие, можеше да се изтегли дребна, посочена от него сума.

Колеги въртяха оперативна игра с ЦРУ чрез наш двоен агент в страна от Далечния изток. Прави им впечатление, че водещият го американски разузнавач дава на агента дребни суми като възнаграждение, далеч под минимума в такива случаи. Натрапва се изводът, че американският разузнавач присвоява част от възнаграждението, предназначено за агента, обект на двойната игра.

По предварително разработен сценарий агентът пише писмо до директора на ЦРУ по личен въпрос и моли водещия го американски разузнавач да го предаде в неразпечатан плик лично. В писмото агентът съобщава, че съжалява, дето се е поставил в услуга на ЦРУ и САЩ, след като е попаднал на корумпиран американски разузнавач, който му краде възнаграждението. Както се предвиждало, американският разузнавач отваря писмото, запознава се със съдържанието му, не го предава по предназначение и повече не търси агента за среща.

На територията на САЩ българското разузнаване поддържаше скромно присъствие. Обстановката в САЩ се определяше като особено тежка и непреодолима за нормална работа на българските разузнавачи. Обръчът около хората ни бе плътен. Ограничаваше се свободното им движение из страната, възпрепятстваха се контактите им. Много усилия отнемаше контраразузнавателното обслужване на българската колония.

Въпреки трудните условия за работа в САЩ оттам постъпваха сериозни политически анализи и оценки и особено информация по линия на Научно-техническото разузнаване (НТР).

Изглежда, това много притесняваше американците и едно от главните условия, които поставиха за нормализиране на отношенията между двете страни след промяната на системата у нас, бе ликвидирането на НТР. Американските специални служби никога не оставяха без внимание България. След Съветския съюз вербовъчната активност към български граждани бе най-осезаема.

България бе обект на мащабни активни мероприятия на ЦРУ, най-значително от които си остава изцяло изфабрикуваната българска следа в атентата срещу папата.

Името на страната ни целенасочено се замесваше в трафик на наркотици и износ на тероризъм. Няколко опита се правиха за изкуствено стимулиране на дисидентско движение в България. Колегата Пеньо Костадинов прекара близо две години в американски затвор по обвинение в шпионаж. Арестуваха го на 27.09.1983 г. с помощта на подставено лице – млад специалист в областта на ембарговите за социалистическите страни технологии.

Американците нарочно протакаха съдебния процес срещу него и освобождаването му, за да постигнат максимално изгодна и благоприятна за тях размяна. След дълги мъчителни преговори размяната бе осъществена през 1985 г. на известния с печалната си слава "шпионски мост” "Глинике” в Западен Берлин.

В шпионските анали тази размяна се смята за най-масовата и най-изгодна за Запада. Четирима провалени агенти и разузнавачи на социалистическите страни бяха заменени срещу 25-има западни. Друг наш колега бе задържан и малтретиран за това, че бе качил в колата си съветски гражданин и изминал с него кратък маршрут извън Ню Йорк, забранен за някои категории чужденци.

В ареста го бяха държали при унизителни условия заедно с латиноамериканци, извършили тежки криминални престъпления.

Казаното тук е само малка, незначителна част от истината за мащабната дейност на американските специални служби срещу социалистическа България в годините на Студената война. Антиамериканизмът в България днес не е на мода, но това са реалности, от които не може да се избяга. САЩ са най-голямата полицейска държава в света. Поддържат 16 разузнавателни и контраразузнавателни служби с бюджет през 2010 г. 80 млрд. долара. САЩ са новият ни съюзник и Голям брат, на който разчитаме да ни изтегли от блатото, в което за пореден път ни натикаха нашите политици. Крачили сме в единен строй с най-силните на деня и сме затъвали заедно с тях.

В предишен брой ви запознахме със спомените на полк. Атанас Кременлиев за отношението на Тодор Живков към разузнаването, как прави опит да строи социализъм в Африка, но не и да печата долари. Публикувахме разказ за купон в Румъния, където портретът на бившия Първи е подритван, и че посланикът е спасен с протекцията на Людмила Живкова.

Предложихме ви и откъс за бягството на журналиста Владимир Костов, както и за студентската менза във Виена, превърнала се в място за вербуване на шпиони.

Днес ви предлагаме още една част от книгата на КК "Труд" "Из лабиринтите на българското разузнаване" на бившия шеф на отговорния за НАТО отдел в Първо главно управление на ДС. Става дума за случая с Иван-Асен Георгиев и как ЦРУ шпионира в България.