Георги е роден в Кратово (днешна Северна Македония) в богато семейство, но рано остава сирак и се мести в София. Намира подслон при поп Пейо и започва да се занимава със своя занаят - златарството. Отказва да се ожени за туркиня и да приеме исляма, заради което е измъчван жестоко и накрая е изгорен на клада на 11 февруари 1515 г. Канонизиран е като български новомъченик, един от деветимата софийски светци - свети свещеномъченик Георги Нови Софийски, познат и като Георги Софийски и Кратовски.

Старо предание разказва, че на 11 февруари, когато се почитала паметта му (тайно по турско време), кръв капела по пътя на мъченичеството му. Част от стъпките му минавали и през махала Кафене баши, заимствала името на голямо кафене там, в което се събирали турските първенци. По онова време в близост също се разполагали Ендрилез джамия и Синият конак.

Кафене баши е разрушено след 1878 г., а краят на неговата ера съвпада с началото на нова, когато видният поет и политик Петко Славейков си купува къща в София. Обиколил цяла Северна България като учител, живял в Цариград, докато редактира българския превод на Библията, общественикът е заварен от Руско-турската освободителна война в Стара Загора. Вече в свободна България той се заема да подрежда държавните дела (Търновската конституция) в родния си град Търново, а след това вече като един от първите мъже в политиката се установява трайно в столицата. Харесва за себе си и семейството си голяма и традиционна турска къща с джамлък и просторен двор, намираща се на един от ъглите на централния софийски площад - същия, който в периода между войните вече носи неговото име - “Славейков”.

Там, в своя дом, видният българин издъхва на 1 юли 1895 година. Точно 56 години след смъртта му на 1 юли къщата музей “Петко и Пенчо Славейкови” е открита за посетители в апартамента, принадлежал на внучката на възрожденския поет Светослава Славейкова (първи уредник на музея).

Там се пази част от литературния и историческия архив на народния будител Петко Славейков и е запазен духът на кабинета на сина му - големия поет Пенчо Славейков. Посетителите могат да видят таблото с ликовете на всички народни представители, участвали във Великото народно събрание през 1879 г., и да се докоснат до скромната дървена маса, на която е подписана Търновската конституция. Да разгледат отблизо часовника и дивитите (мастилници) на Петко Славейков, неговата седефена броеница, метална чаша с чинийка, позлатена отвътре, с която са кръстени всички Славейкови деца, мелничката за кафе и джезвето, в което народният поет е варил любимите си турски кафенца. В богатия архивен фонд се съхранява и част от духовното и материалното наследство и на другите Славейкови - синовете Иван, Райко, Христо и Рачо, и дъщерите Донка и Пенка.

Купища Славейкови съкровища от стари времена се пазят в дома на видния род.

Баща и син пък са заключени днес от бронз, поседнали на пейка в интелектуален разговор на “техния” площад. Многофигурната скулптурна композиция е дело на Георги Чапкънов по идея на арх. Станислав Константинов (автора на проекта на реконструкцията на площада от 1998 г.). Паметникът на Петко и Пенчо Славейкови е един от най-характерните и любими градски елементи от лицето на София.

Скулптурата неведнъж е ставала обект на вандализъм, но още повече е била повод за творчески интерпретации чрез фотографския обектив и е третирана като символ на културно наследство и отпечатък от миналото, до което настоящето може да седне всеки ден, когато пожелае.