Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Потайностите на Борисовата градина: 19-годишен анархист взривява бронзовия Сталин и отървава смъртна присъда

Георги Константинов, завършил математика, се спасява благодарение на вуйчо с партийни връзки и психиатрична диагноза

Пиедестал от около 2 метра. Стъпил върху него, внушително се извисява Сталин - с ръст между 4 и 5 метра, целият излят от бронз и сочещ към бъдещето. Точно между двата крака на паметника е поставена бомба от групата на 19-годишния Георги Константинов с прякор Анархията. Денят е 3 март. Годината - 1953-та. Мястото - Паркът на свободата (Борисовата градина).

Най-големият парк в София е приютил много събития и истории през годините - колкото явни, толкова и неизвестни Мястото - било някога пасище (Табията), гробища, военен полигон, преминало през преобразяване като Разсадника и Пепиниерата благодарение на най-добрите градинари, ландшафтни архитекти и други творци - днес е неизменна и любима част от лицето на София. Десетилетия наред паркът, носещ различни имена през различните исторически епизоди, винаги е притеглял със своята прохлада в сенките на старите горски дъбове и възпетите липи и кестени, с очарованието на езерата си и тихите алеи. И не само. Борисовата градина открай време е предлагала за всеки по нещо. Затова е поле за купища случки и моменти, част от които - разиграли се далеч от очите, в потайностите на парка.

Взривяването на паметника на Сталин се организира като секретна операция. Осъществена само два дни преди смъртта на Вожда. По онова време дори една дума, изречена срещу Йосиф Висарионович, може да съсипе човек. Акцията срещу неговия монумент е протест срещу диктатурата и обожествяването на хора, “които са криминални типове от световен мащаб” - по думите на самия анархист Георги Константинов.

Как се случва всичко?! Едно от момчетата, което по онова време е в казармата, успява да изнесе оттам взрив и всичко, което се изисква за една порядъчна бомба. Поставят я около 19,30 часа вечерта на 3 март точно между двата крака на статуята на Сталин в парка, където днес има барелеф на Борис III. След като монтират експлозива, господата се качват на трамвая и изчезват, а Георги остава за шоуто и се слива с тълпата по време на огромния митинг по същото време, който се разпростира от Народното събрание по “Цар Освободител” чак до Орлов мост.

Взривът отеква в ушите на Анархията! Експлозията избива краката на бронзовата статуя и я събаря. Десет минути по-късно пристигат дълги черни камиони, пълни с милиционери и коли с офицери от ДС. Паркът е блокиран моментално, а двойките, усамотили се в него, биват арестувани и товарени по камионите.

Константинов се прибира, а само два дни по-късно гръмва новината, че Сталин е умрял.

Точно същия ден той минава с трамвая покрай Борисовата градина и вижда, че около паметника има висока дъсчена ограда, охранявана от милиционери и кучета. Реставрацията е под пълна пара. Още на другия ден Сталин отново дръзко сочи към бъдещето, а пред нозете му младежи с автомати скърбят за гибелта му.

Нищо не предвещава, че тайната на Георги и неговите хора ще излезе наяве, но... Възрастен човек, с когото един от групата е бил в контакт с цел да получи оръжие, написал доноси за тях.

Момчетата предварително научават за издънката и започват да мислят кой как да се спаси.

Едни предлагат да минат в нелегалност в Балкана, тъй и тъй идвала пролет. Други настояват направо да бягат зад граница, което обаче тогава било невъзможно. Колебанията и притесненията само карат някои набързо да се укрият в нелегалност. Константинов тръгва към Горна Джумая, където е роден, с идеята да проучи вариантите да мине през югославската граница. Там го предават, отново. И на четвъртия ден е арестуван.

След като прекарва нощта в благоевградския карцер, е откаран, вързан с въже, във вътрешното министерство в София - на “6 септември” и “Гурко”. Там, на четвъртия етаж, започва т. нар. следствие. Иначе казано - Георги е държан без храна и вода, редовно бит и изтезаван по време на денонощни разпити. Завършилият математическа гимназия атентатор мълчи и нищо не признава.

На седмия ден го прехвърлят в следствения отдел на ДС, който тогава е в Софийския централен затвор. Там разпитите продължават през нощта, като през деня в килията не му позволяват да ляга и да спи. Целта е да грохне от изнемога и да признае и чужди грехове, ако трябва.

Междувременно и други са заловени по случая, но повечето се оказват също толкова твърди, колкото Георги. Малцина се огъват, но са от тези, които знаят малко.

Делото се следи от тогавашните шефове на ДС Апостол Колчев и Кумбилиев, от министъра на вътрешните работи Георги Цанков и др.

Следствието приключва в рамките на 3 месеца. В края на втория Константинов прави опит за самоубийство, като опитва да си пререже вените със счупени стъкла от прозорец. Не успява, защото и в килиите има доносници. Като Златко Янев - бивш шеф на ДС в Кърджали, който прекарва времето си в килиите на службите, играейки ролята на следствен.

След неуспешния опит за самоубийство Георги трябва да стои с белезници на гърба денонощно. Осъден е на смърт. Само че семейството му се активизира и издейства психиатрична диагноза, че е душевноболен, за да отърве присъдата. Освен всичко вуйчо му е партиен член. Заедно с писателя Кръстьо Белев, таен агент на руското контраразузнаване, той отива в съветското посолство и докладват за случая в Москва. Там вече се разпорежда Хрушчов и идва нареждане по процеса да няма смъртни присъди.

Така Константинов се отървава от най-лошото и впоследствие излежава 10 от общо 20-те години, които му дават. Освободен е след амнистия през 1962 г., като остава под постоянното наблюдение на ДС През 1973 г. бяга през Югославия и се установява във Франция, където живее до 1991 г., а после се завръща в София.

Народната власт не подминава в преобразяването по социалистически маниер никого и нищо. Най-красивият и любим софийски парк не остава незасегнат. С идването на социалистическия режим името му е променено от “Княз Борис Търновски” на Парк на свободата.

На шефа на столичното озеленяване Георги Духтев, отговорен за превръщането му в зелен рай, съперничещ на европейските, е връчена лопата на общ работник, тъй като не се полага повече на личния стипендиант на цар Фердинанд.

Духтев е назначен за управител на “Градини и паркове” през 1934 г., а преди него заслуга за уреждането на парка има градинарят Георги Николов (1933).

По проект на Духтев са прокарани горски пътеки, скали, пейки, полубеседки и горски ручейчета. Благодарение на него и на тогавашния кмет инж. Иван Иванов парковото дело на столицата е в разцвет. Разширен е старият розариум, а на мястото на бюфета е построено детско игрище, прави се и балюстрадата при Рибното езеро. През 1937 г. започва и строителството на къпалнята “Княгиня Мария Луиза” по проект на арх. Борис Далчев, която е открита през 1939 г., а днес пустее и тъне в разруха.

Още преди нашите ландшафтни архитекти и градинари да оставят своята следа в поддръжката и развитието на Борисовата градина, други имат грижата голото поле да се облагороди по разкошен начин. Първите семенца на красотата биват засети от швейцареца Даниел Неф.