След загубата на Кубрат Пулев с нокаут от Антони Джошуа в боксов мач за четири световни титли в бокса българите по навик се разделиха в социалните мрежи.

Ето някои от по интересните мнения:

Petar Stefanov Moskov:

Никога не съм бил трети в света на каквото и да е човешко занимание. (имам некви претенции за белот, ама...).

Григор Димитров е бил такъв!

Никога група от която съм бил част, не е била четвърта в света по нищо. ( С колегите ми в болницата започваме едни интересни неща, ама да видим...)

Стоичков и компания са били такива!

Никога не съм се изправял срещу друг човек, за да решим спора кой от нас двамата е най-добър в целия свят.

Кубрат Пулев го е правил два пъти!

Поради тези причини изпитвам уважение (и известна мъжка завист) към такива хора. Това не се променя от факта, че Пулев не може да рецитира Рилке, а Димитров е безпомощен пред теоремата на Ферма.

Когато тези хора, извън индивидуалните си качества, носят и емблемата "българин" изпитвам хубавото чувство, че и аз съм такъв. Защото, когато целият свят гледа и чува химна или "Притури се планината" или (хайде да си го кажем) как нашият поздравява майката на другия на майчин език, усещането е велико!

Освен това, ако кажете че Кобрата не ви напомня поне малко на Роки, ще излъжете.

А ние си обичаме Роки, независимо че Крийд е големият шампион, нали?

П.П. На тези, които не мислят така ще кажа, че размерът винаги има значение.

Borislav Pelov:

Какво искате от Кубрат?!

С какво неговата битка предопредели живота ви за напред?! С какво ви ощети?!

Той е боксьор. На ринга е така - биеш или те бият.

Това не е ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА - да подкупиш, да се мазниш, да излъжеш, за да заграбиш.

И защо така се нахвърляте, след като достойно си отнесе боя?!
Същевременно мълчите, мазните се и се слагате на онези откровени разбойници - кметове, министри, депутати и разни чиновници, които с решенията и постъпките си, решават бъдещето ви, но и това на децата ви?!

Мълчите или мрънкате.

А после пак гласувате за същото или във важния момент сте за гъби?!
Замълчете и разсъдете.

Georgi Argirov:

За огромно съжаление Кубрат Пулев отново загуби шампионски двубой; този път срещу Антъни Джошуа! Англичанинът успя да нокаутира Кобрата в 9-я рунд! Така шест години след мача му с Владимир Кличко, Кубрат за втори път губи подобен двубой! Предполагам, че това ще бъде лебедовата му песен на професионалния ринг!

Мога само да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на нашия боксьор!
ГОРД СЪМ, че съм негов съвременник и имах възможността да се насладя на невероятната му кариера!

БЛАГОДАРЯ ти, КОБРА!

Slaviana Georgieva:

Всички сме голяма работа, но нито един от нас не е бил два пъти претендент за световен шампион. Никой.

Помислете преди да правите разбор на мач от спорт, без да сте влизали на ринг.

И да ви кажа, че от дивана след три ракии не е като 208 см нигериец да ти излезе, за да те убие.

Това като повод за размисъл кой къде е в своя живот, та да критикува другите.

В човешки план, с Кубрат няма да имаме дълго приятелство, но в това, което прави, той е на световно ниво, а аз не съм , нито никой от нас на дивана. Малко уважение е добра подправка за вечерта.

Ивайло Борисов:

Коврата е изключително посредствен боксьор!

Направо се чудя как е стигнал до мач за титла с такава игра?!
Познавам поне 2-ма човека боксьорчета, които ще го бият като шкембе у дувар.

Няма никакъв удар и техника, единственият му плюс, и то не кой знае колко е, че му носи на бой голямата грозна глава.

Да не говорим за излагацията с перчене и празни приказки преди мача. Пълен смешник!

Tsvetan Fikov:
Преди 39 години в софийския квартал „Младост“ се ражда момче. Момче, на което животът е отредил велики неща.

Семейството му е скромно; на 12 години остава без майка.

Таткото е спортист и убеден патриот, прославял България многократно.
Спортната му кариера обаче приключва в края социализма. Човекът кара автобус и такси, за да изхранва петте си деца.

Трудно свързват двата края, малкият не се справя добре в училище. Бащата се опитва да запише детето си на тренировки, но в спортните клубове не го искат - тежи едва 40 кг, дрехите висят по слабото му тяло.
Таткото не се отказва. Разчиства малкото мазе на панелния блок в „Младост“ 2 и започва да го тренира сам.

Успехите идват. Републикански, балкански, европейски и световни титли. Българското знаме се вее гордо над целия свят заради младия спортист. Медал след медал, титла след титла, безброй удари, никакво признание в родината.

За повече от 15 години блестяща спортна кариера заплатата на младия мъж нараства от 500 лв. на 800 лв. Когато успее да си я получи цялата. Тренира в мухлясала зала, набавя екипировката си сам, търпи всякакви лишения в живота си.

В един момент му писва и решава да приеме едно от многото предложения, които има от чужди държави и клубове.

Заминава за Германия. За 7 години там достига абсолютния връх в професионалния спорт. Връх, който никой българин не е достигал.
Многократно му предлагат милиони евро, ако вземе германско гражданство, за да може да се състезава освен за клуба си и за федералната република.

Той отказва. Всеки път. Никога не пропуска да каже, че е българин и се гордее с това.

Снощи това момче, вече мъж, отстъпи на съперника си в мач за световната титла, гледан от милиони по цялата планета. Той получи признанието, което винаги е заслужавал, но не от сънародниците си. От света.

В родината му смятат, че „се държал като Бай Ганьо“, „не паднал достойно“, „лигавил се“, „хилил се тъпо“, „не си заслужавали трите лева да го гледаме тоя“. Историята на живота му…

Затова, мили мои, пред казана на българите в Ада няма дявол. Няма нужда.

Първан Симеонов:

Хора, ама вие сериозно ли!? Пулев бил такъв и онакъв в живота, пък в спорта, пък много говорел, пък простак бил, пък чалга.

Хора, Пулев се би два пъти за хилядата там пояси и купи на най-високото ниво!

Дайте първо ние да направим нещо такова в живота си, а?
Живеем в капитализъм, в общество на лайковете - естествено, че боксът е шоу със зрелищни правила; говорят се глупости, демонстрират се пози, някакви хора се млатят за пари и за кефа на публиката. А преди това се гледат страшно от упор.;

Да, и аз се чудя как не се разхилват.

И да, разбира се, че в целия консуматорски свят най-сериозният мъжкар е скандалджия и ходи с най-русата от русите звезди от някакъв друг шоу жанр.

Това е неумолимото клише на тази индустрия. Свикнете с пазара и неговите правила, на които България толкова се надяваше преди три десетилетия!

И на мен не ми допада баш, но, като гледам, няма отърване. В пазарната икономика високата култура е за един тесен кръг. Затова е висока. В обществата на дисциплината може и да е друго, там пробваха масово да произвеждат културни човеци.

А впрочем Кубрат Пулев има и много човешки достойнства. Започнете, ако щете, дори от това, че едно семейство е кръстило момчетата си Кубрат и Тервел.

Че са станали спортисти, минали всичките стъпала и в аматьорския спорт, че са обществено ангажирани. Че могат да говорят смислено. Че рекламират страната си, а можеха да са, например, германци.

Или каквито поискат. Не казвам, че това е задължително хубаво; казвам, че става дума за хора с отговорен мироглед, с чувство за някаква общност. Сигурно може и доста по-добре.

В този момент ми се иска само да благодаря на Кубрат Пулев за всички тези години.

Pasi Dardova:

Само едно ще кажа:

Днешният срам беше не за Кобрата, а за нас. НИЕ, като народ. НИЕ като държава. Осъзнах три неща:

1. Подкрепата от хората към Кубрат е само, ако печели . Ако загуби , не заслужава . Нищо , че е единственият българин , който е стигнал до такова ниво в бокса. Но сега се изсипват злобни коментари от НЕПОСТИГНАЛИ НИЩО хора.

2. Подкрепата от държавата към Кубрат я няма - нито една българска телевизия не го излъчи на живо , не следеше подготовката му. Той беше сам, изоставен.

3. Въпреки физическото превъзходство и размери на Джошуа , Кубрат успя да издържи цели 9 рунда в тежка категория с най - добрия боксьор в света. В СВЕТА!!!

Браво на Пулев! Благодарим, че има хора като него, за да разбере Светът, че ни има на картата! Респект към спортната му кариера и представяне!

Василко Й. Нарев:

Толкова сме изкривени и промити от кого или какво ли не, че е по-лесно да си затворим очите и да го избиваме на сляп национализъм и бягство от истината. Изкривяват ни и ни внушават всеки национален и личен неуспех като някакво геройство или постижение.

Един българин не може да загуби поради лоша форма, то той ще да е подведен, болен, контузен, или пък всички са срещу него. Ако пък загуби, то той пак не е загубил, защото е там, където е, видите ли, и всякакви подобни глупости.

Историята не помни вторите или тези, които са били там някъде си, помни победителите.

И така, Кобрата се яви, би се, падна лошо и толкова.

Не е лошо да загубиш. Лошо е да дрънкаш глупости през цялото време, когато излизаш срещу къде по-млад, здрав, във форма, действащ шампион.

И не, не БЕШЕ ОК да гледаме как го бият като тупан, как го свалят четири пъти, как накрая го просват като торба. Как отнесе десетки удари почти без да удари съперника. Как загуби (вероятно) по точки повечето рундове.

Това не е национална гордост. Това си беше срам. Както и цялото му поведение на ринга, преди и след него.

Имаше шанс, можеше да нацели с един удар съперника, да го нокаутира и да стане световен шампион. Но не успя. Всичко друго не го можеше и това се видя дори от хората, които не разбират от бокс.

Чест прави на единствения коментатор с реална преценка, който честно споделяше фактите - Ogi Georgiev, който по време на коментара не подвеждаше българските зрители с фамозни викове и крясъци, както се опита неговият колега да направи.

Darina Vaklinova:

Изминаха часове от мача на Кубрат Пулев в Лондон!

Тези, които гледахме мача вече се наспахме и е време за анализи и коментари!

Чета коментарите и не спирам да се питам-защо бе българи сме такива, защо подкрепяме само победителите, но не и загубилите?

Защо не сме всички горди, че снощи в Лондон на ринга имаше българин, защо не сме всички единни в оценката какво направи този българин?

Отговорът ми за съжаление е-защото сме българи!

Бог да пази България!

Виктор Димчев:

На всеки, който има съмнение, че да се изправиш срещу световния шампион в тежка категория на няколко версии в бокса, и да издържиш девет рунда, е огромен успех, пожелавам половин рунд с подобен по размер атлет в тиха, квартална уличка без свидетели.

За размисъл.

Таня Петрова:

Точно в това нямам никакви съмнения! Все се надявах, че Кубрат не отива само, за да издържи няколко рунда в мача...уви, за това беше там

Нямам претенции да разбирам много от бокс, но съм гледала и други мачове и си мисля, че колкото и да те превъзхожда противника, заявявайки претенции за няколко титли, не може да се държиш като спаринг партньор, а да атакуваш и поне да се опиташ да се докопаш до противника!

Гледайки мача снощи, през цялото време имах чувството, че гледам режисирано представление! Отдавна съм наясно, че в професионалният спорт има всичко друго, но не и спорт.

Категорично съм наясно, че до тази машина за пари, Джошуа, ще позволят да се приближи само друга подобна, но за жалост, нашият не е от тях. Трябва да сме благодарни, че и толкова му позволиха...и все пак, до последно се надявах, че по Коледа стават чудеса…

Ashot Martirosyan:

Излизаш да се боксираш с Джошуа .Но ти липсва спортен респект. Липсва ти култура. Бият те, а ти се смееш, смееш се нагло, безпардонно. Некултурен си.

Джошуа те биеше, а ти се хилеше. Провокираше го. Победи те, а ти повтаряше: Запомни ме!

Накратко, ти си достоен представител на едно цяло поколение невъзпитани българи и само на тях. Спортът няма цвят, няма нация. Спорта е дисциплина, нещо, което Пулев няма.

Той загуби, загуби, хилейки се нагло срещу боксьор, който имаше дисциплина. А сега малко към патриотите: Това ли е България? Този ли представи България? Как я представи? С възпитание ? Какво да даде? Пример за подражание?

Тази страна е имала спортисти (някои от тях живи), накарали тази страна да се гордее, които се срамуват от възпитанието на Пулев. И те са губели мачове и състезания, но са били отговорни и адекватни.

Ще го запомним с това, че умело натискаше патриотичните струни на уморени хора, толкова уморени, за да не видят големия срам.

Губещият стиска ръката на победителя. Поздравява го за победата. Благодари за играта и възможността, която е имал.

Губещият не се репчи като петел след тотално и смазващо поражение. Такъв спортист би представил България, не Пулев.

Едно е да загубиш боксов мач - нищо, това е спорт. Но когато загубиш ума си, тогава е срам.

Тази страна се е представлявала от велики спортисти като Серафим Тодоров, Армен Назарян, Валентин Йорданов, Станка Златева, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова. Хора, които представляваха класа, харизма възпитание. Не ги обиждайте с Пулев.

Stanislav Doinov:

Дадох 3 лв. да гледам мач по бокс и да се гордея че съм Българин...

Видях един прост селянин адски невъзпитан, с голяма уста, без абсолютно никакво покритие зад многото си думи...

Ами извинете но не бях горд... Беше ме срам и за пореден питам това ли е човек за подражание от младите??? Това че стигна до тук, е постижение и не го отричам...

Но както казва един приятел : простият човек с голяма уста е редно и да носи на много бой.

Vladimir Vladimirov:

И аз да си кажа нещо за Кобрата!

В спорт, който провокациите, приказките в повечко, че дори и "канибализъм" са нещо нормално, при това далеч не от наши представители... Какво да очакваме... Нещо в стил от вечеринка по литературно четене ли?! Айде, стига вече!!!

Това е БОКС, а не връчването на Нобеловата награда за литература!
Аз лично, не съм очаквал Кобрата да бие Джошуа... Но, искрено му стисках палци и съм горд, че българин стигна до мач за най-високите отличия в професионалния бокс!

И даже... независимо, че видимо Антъни Джошуа беше по-добрият, то аз лично повече харесах Кобрата от мача му с Кличко, когато беше изключително пасивен!!!

Този път ще кажа:

Браво, Кобра!!! Горд съм, че с "потенциала" на днешния спорт в България ние имаме такова постижение!!! Това е в сферата на ФАНТАСТИКАТА и това е нещото върху, което да се съсредоточим, а не върху неща, които са нормални за този спорт...

Да не говорим, че в днешно време тези вербални провокации са в голяма степен и сценарии за вдигане на рейтинга... Вижте Кеч манията....
Не е ли същата работа...