Ще се опитам да обясня нещо трудно за обяснение, но сякаш очевидно за онези, които си направят труда да се замислят над този феномен. Става дума за вечното надмощие на простото и елементарното над по-сложното и изискващо умствено усилие, както и поне някакъв опит в размисъла или обща култура. Ще започна с политиката, но съвсем за кратко. Ясно е, че онзи, който заложи на най-простия сегмент, с най-елементарното мислене и с най-голям резерв за мразене и завист към “другите”, които са по-умни и успешни, онзи който ще им обещае най-много и то по възможност даром, той печели най-лесно гласовете на този сегмент и успешно демагоства въз основа на своята изборна “победа”. За съжаление тези не са никак малко.

Но, извън това. В така наречените забавления за масите: реалити шоу, масова чалгарска музикална продукция с публично насочено подрипване на перинеума придружено от гърлени индоевропейски стенания, както и елементарни забавни песнички 2/4 ритъм, с пошъл текст за лятна употреба се чувства, дори за обръгналия консуматор на всичко това, някаква умора. Изхабеност на този стил, на тази “емоционалност”.

Дори и най-привикналият, фигуративно казано, на несебърска препържвана цаца, от десетилетия свикнал да я консумира с топла бира, в един момент му се отщява вкуса на гранясалото олио. Светът от доста години е отворен, българите са видели вече и чуждестранната пошлост и са вкусили от ерзац продукцията на широкия свят. Дори и на ниския сегмент, сякаш не му се ще да консумира повече от същото. Дали ще има някакво спонтанно изригване на масовия вкус в някаква посока, която да е на по-следващо и по-високо ниво? Сещам се за Фламенко —музика произлезла през мавританското владичество и от циганските музиканти. То вече е минало в непреходната сфера на истинските достижения на културата на света.

Дали на младите българи, творци и музиканти ще им “писне” от тази вече толкова уморена пошлост, която ги заобикаля отвсякъде и те ще бият един шут на тази затъпяваща посредственост? Трудно е да се каже.

Общият знаменател винаги е бил най-ниският възможен и там винаги се прицелват безпогрещно онези, които знаят кои са най-многобройните във всяко общество. Засега плахо се надявам, че ще им омръзне, защото даже и за тях вече е станало непоносимо.

А дано, ама надали…

*От фейсбук