ЗЛАТНАТА плоча от Варненския некропол е в основата на отстоянията между Сфинкса и пирамидите на платото Гиза. Това установява изследователят Христо Смоленов с помощта на програмата Google Earth. Размерите на варненската златна плоча съвсем не са случайни. Ширината й от 13,09 см е точно една четвърт от прочутия царски лакът, който е свещената мяра в египетската архитектура и изкуство. За първи път тази еталонна дължина е открита в артефактите от Варненския некропол две хилядолетия преди изграждането на пирамидите. Височината й от 17,3 см е точно една трета от нипурския лакът - мярата на Древен Шумер. Разликата е, че

нашият некропол е доста по-стар

от тези цивилизации. Той е от средата на 5-ото хилядолетие преди новата ера, докато шумерската и египетската цивилизация възникват около 3100 г. преди новата ера.
"Работя върху хипотезата, че Варненската цивилизация е не само първата европейска суперкултура. Според мен тя е в основата на по-късните велики цивилизации на Шумер и Древен Египет, между които има изключително много сходства," казва изследователят. Той установява, че златната плоча от символичния гроб номер 4 във Варненския некропол е еталонна единица не само тук, но и в Древен Египет. Той констатира, че отстоянието между върховете на Хеопсовата и Хефреновата пирамида е равно на отстоянието между върха на Хефреновата и върха на третата пирамида - тази на Микерин (Менкаура). Под отстояние се разбира това, което програмата измерва като път, извървян между две точки.
Столетия наред е загадка защо трите пирамиди не са разположени в права линия. Третата пирамида - на внука на Хеопс, е отклонена по посока на Сфинкса. Учените са излизали с различни обяснения, включително че пирамидите са земна проекция на съзвездието Орион. Смоленов има по-просто обяснение. Според него този ефект е с друга цел - да има еднакво отстояние от върхът на пирамидата на Менкаура до две други точки. Това са върха на Великата (Хеопсова) пирамида и предните лапи на Сфинкса.
"Очевидно

внукът Менкаура

чрез тези свещени отстояния е искал да засвидетелства почит към своите предци - както преките, така и най-далечните", допуска Смоленов. Според него Сфинксът е отправна точка при изграждането на целия комплекс от трите пирамиди.
Отстоянието между предните лапи на Сфинкса и върха на Хеопсовата пирамида е 571 м. Това точно 3300 пъти дължината на златната плоча от Варна. Или 33 пъти еталонно отстояние, равно на 100 дължини на плочата. За сравнение пътят между върховете на Хеопсовата и Хефреновата пирамида е малко над 484 м, което е 2800 дължини на златната плоча.
Пропорциите на Великата пирамида са 22 към 14 - като основата е 440 царски лакътя към височината от 280 царски лакътя. Или 1760 ширини на нашата златна плоча и 1120 дължини.
"Принципът на свещени отстояния е в сила при цялостната планировка на комплекса в Гиза - твърди изследователят. - Изглежда Сфинксът е бил отправна точка в този процес, който изисква по-задълбочено изследване." Според известен американски геолог по масивния каменен блок, от който е изваян Сфинксът, има следи от водна ерозия. Те говорят за продължителни силни дъждове, каквито в тази част на земята е имало много преди изграждането на пирамидите. Дали Сфинксът не е много по-древен от тях? Възниква и въпросът каква е неговата роля на ориентир в тогавашната система за глобално позициониране? И дали не е бил

древен GPS

Очевидно загадката на Сфинкса е далеч по-дълбока от мита за гатанката, която Едип цар решил. Според древния мит Сфинксът удушвал всеки, който не е в състояние да я отгатне. (Оттам идва и името му на гръцки, което означава "удушвач"). Сфинксът питал: "Кое е това животно, което сутрин ходи на четири крака, на обяд на два, а вечер на три?" Едип цар отговорил, че това е човекът в трите различни възрасти - детска, зряла и старческа.
"Според мен тази интерпретация на загадката на Сфинкса е доста лековата - казва ученият. - Самата постановка на въпроса е детински елементарна в сравнение с неговата сакрална значимост." Той е кръстопът на цивилизации и епохи, символ на закодирано древно познание. За него казват, че дори самото време се страхува от Сфинкса.

Сакралното число 33

СЛУЧАЙНО ли е, че отстоянието между върха на Хеопсовата пирамида и предните лапи на Сфинкса е 33 пъти по 100 дължини на плочата? Това отстояние се среща многократно в комплекса от трите пирамиди. При това между характерни техни точки. То е еталонна мяра и за отстоянията между свещени обекти на територията на нашата страна.
Числото 33 от най-дълбока древност е смятано за свещено. 33 години е Христовата възраст; 33 са седмиците, в които се оформя човешкият организъм - от оплождането на яйцеклетката до момента, в който детето може да се появи здраво на бял свят.

От Сакар - в Мемфис

В древността същества, съчетаващи човешки и животински черти, са били характерни както за Египет, така и за Шумер. С Шумер се свързва името Химера или Кимера. Тоест свързване на различни същества в единен организъм.
Сфинксът представлява човешка глава върху лъвско тяло. В египетското изкуство често се среща човек с глава на сокол, (бог Хор), Богът на мъдростта Тут или Тот, е изобразяван с човешко тяло и глава на ибис. Малцина знаят, че от него идва първото име на град Поморие - Тутхон, което според някои означава следата на Тут.
Богинята с женско тяло и глава на котка - Бастет, е имала свое светилище в Странджа-Сакар. То представлява куполна гробница със светилище с жертвени корита. Според учените има данни, че мястото е имало сакрален характер както за траките, така и за римляните. Изображението й се вижда в скалите.
"Очевидно е, че между нашите земи и Египет е съществувала сакрална връзка и не случайно топонимът Сакара се среща на 7-8 места в България", казва Смоленов. Според него на праиндоевропейски Сакар, Секер, Сокор и др. означава едновременно "свещено" и "тайно".
Освен Сакар планина, на територията на България има няколко върха на име Сакарка - в Родопите и в Средна гора. В непосредствена близост до тях древните са изграждали своите могили.
Сакара е некрополът на древния Мемфис, мястото,където се издига стъпаловидната пирамида на Джосер, изградена от знаменития жрец Имхотеп.

Нашите първи въвеждат култа към бика

МНОГО от артефактите във Варненския некропол са златни бикове, които впоследствие се оказват еталони за измерване на разстояния. Очевидно е, че бикът е бил свещено животно за древните във Варна. В много от гробовете на некропола мъжете са били погребвани с гигантски рога от бика тур, който е бил 4-тонен. По-късно бикът става свещено животно и за древните египтяни. Френският археолог Мариет открива 64 мумифицирани бика при разкопките си.
Мемфис става столицата на култа към свещения бик Апис. Според египетската митология той е бог на плодородието. Той е смятан за душата на бога на Мемфис - Птах, и на бога на слънцето Ра. Смятало се, че ритуалният му бяг оплодотворява полята. Свързва се и с култа към мъртвите. Саркофазите много често са изографисвани с бягащия Апис с мумия на гърба. Често между рогата му е слънчевият диск.
Очевидно бикът има особена роля от най-дълбока древност. Още Платон пише, че за атлантите бикът е бил свещено животно, с чиято кръв се пази законът.