Куриозно, но 30 години след падането на комунистическия режим у нас въпросът за изучаването на тоталитарния период в училище отново е предмет за обществена полемика. Проучване на „168 часа“ показва, че мненията у нас по тази тема остават полярни.

Истината е, че дълги години този близо половинвековния период беше спестяван на младите поколения. За този сериозен пропуск нямаше други сериозни аргументи, освен че трябвало да се даде време за да може епохата да бъде преподавана безпристрастно на учениците в час по история. А след като миналата година се получи някакъв пробив в това отношение, сега отново сме почти на изходна позиция.

Според критиците съпротивата идва от бездействието на министерство , комисии и учители, които не са си дали труд да опишат подробно и правилно управлението на БКП, като се пропускат важни факти и липсва анализ и оценка на този мрачен период от историята ни. В социалните мрежи тръгна и петиция срещу подмяната на истината за комунизма.

В тази връзка фондация "Истина и памет" публикува отворено писмо до министъра на просветата Красимир Вълчев заради новите учебници по история и цивилизации за 10 клас за учебната 2019/2020 г. Като се спират подробно на новите учебници по история и цивилизация за България за Х клас на издателствата "Анубис", "Просвета", " Рива", Домино", „Булвест 2000", от фондацията констатират: „Макар повечето от тях формално да са включили приетите в новата учебна програма изисквания и нови термини, на практика това не са учебници по история и цивилизация, а само по история. Липсва каквато и да била теоретична рамка и съдържание, което да обясни смяната на цивилизационните модели, да изведе характеристиките им, да покаже на младите хора основните ценности, залегнали в основата им – както и тяхното унаследяване или потъпкване. Композицията на учебния материал – избор на събития, мястото им в целия контекст, обясненията на термините, съотнасянето със световните исторически процеси е крайно небалансиран. Например преголямото място отделено на периода 1944-1948 г. и фокусирането върху репресиите срещу "врага с партиен билет", както и на външната политика, която е тясно обвързана с Москва (Булвест 2000). С изключение на учебниците на "Рива" и Просвета", някои от фактите за периода 1944-1989 г. са поднесени тенденциозно, други непълно, а трети са напълно спестени, което ще доведе до превратна представа на учениците за посочения период. Такива напълно спестени факти са описанието на трите момента на изпадане във фалит на управлението на БКП при Тодор Живков (1960, 1976-1977 и 1987 г.). Тези факти са документално установени и присъстват дори в Уикипедия, необяснимо е защо те са пренебрегнати.“

Освен това според авторите на писмото отсъства и ясно изразен акцент какво е икономическото завещание на режима през 1989 г., а именно фалит и дългове – външен в размер на близо 11 млрд. долара и вътрешен дълг, натрупан през 80-те години в размер на 26,5 млрд. лв.

Но най-фрапираща е липсата на дейността на репресивния апарат на комунистическата партия в лицето на Държавна сигурност.

„По никакъв начин не е представена ролята на ДС като "щит и меч" и "очи и уши" на комунистическата върхушка, нито нейната пряка зависимост и подчиненост от съветския КГБ. ДС дори не е спомената в главите, посветени на едноличното управление на ДС, като един от стълбовете на политическото дълголетие на Живков, както и в главите за културното развитие и животът на обществото в този период. А в повечето от учебниците е спестена информация за жертвите в първите месеци след 9 септември 1944 г., както не е направен дори елементарен паралел между броя на жертвите в периода 1923-1944 г. и броя на жертвите след Деветосептемврийския преврат“, пише още в писмото до министъра.“

По мнението на представителите на „Истина и памет“ не е отбелязано нищо за огромните средства, която България плаща за издръжка на Червената армия за 3 години, както и самият факт, че съветски войски остават в България до края на 1947 г. Отсъства и цената на участието на страната във втората фаза на Втората световна война и т. н.

Историци и експерти, ангажирани с темата също дадоха интервюта, че съдържанието на учебните помагала е незадоволително и тенденциозно. Нещо повече – то не представя обективно и периода след 1989 г.

„Когато се говори за т. нар. преход - ако прочетете какво е писано за правителството на Жан Виденов, ще ахнете – казва проф. Евелина Келбечева от Американкия университет в интервю за в. „Дневник“. - Имало дълбока криза, той се опитвал да прави реформи, но не успял и затова подал оставка - никакво споменаване на зърнената криза, никакво споменаване на хиперинфлацията, а фактически - петия фалит. Да не говорим, че изобщо не се говори за икономиката на социализма като икономика на невъзможност, това е неработеща икономика“.

Журналистката Нася Кралевска също изпрати своята гражданска позиция, публикувана в desebg.com, относно скандала с опита да се прикриват факти и събития за комунистическия режим в някои от новите учебници по история за 10 клас. Ето какво пише в нея:

"Извънредно трудно и едновременно лесно е да се пише за същността на комунистическия режим в България и за престъпленията на червената ни партия.

Трудно, защото захваналият се с това дело изследовател попада на доказателство за целенасочено унищожаване на професионалния, интелектуалния и духовния елит на нацията ни от част от членовете й, заразени от болшевишката проказа и завзели през 1944 г. властта с помощта на сталинския Съветски съюз. А после за десетилетия чрез терор, ограничения, лъжи, полуистини и манипулации превърнали народа в безлична и слабо просветена политически маса от безправни поданици. Невъзможно е и за най-устойчивия психически автор да се рови в тази материя без погнуса и отврата от „славната ни БКП“. И най-хладнокръвната личност изтръпва от ужас, когато проследява зловещия край на достойни, именити и заслужили българи.“

Макар и да са значително по-малко, не липсват и противоположни позиции. Така например още през април председателят на политическа партия „Възраждане“ Костадин Костадинов се възмущава в личния си блог, че „Министерството на образованието обучава учителите да фалшифицират историята“. Според партийния лидер от началото на тази година „министерството провежда изключително агресивна кампания за тотална подмяна на методиката, по която се преподава българската история, като основната цел е да се накарат българските учители да внушават на българските деца, че основният враг на България е Русия, че най-близък и приятел ни е Турция, че турско робство не е съществувало, че българите доброволно са приемали исляма и на драго сърце са си давали децата за еничари, че българският народ не е славянски и че най-голямото зло в нашата история е комунизмът между 1944 г. и 1989 г.“ В подкрепа на твърденията си Костадинов цитира и писмо от учител, който му се оплаква от проведените обучителни семинари:

"От споделения опит с колеги, включени в първите групи, знаехме, че една от „новостите“, които трябва да научим е „че турско робство не е имало“ и това е повтаряно и потретяно. (…)

Друго, което ме впечатли: за всичките ни нещастия е виновна Русия, като се започне още от походите на княз Светослав през 10 век. Но, ние, българите, цели 7 пъти сме успели да ѝ извием ръцете, включително като сме я принудили да води Освободителната война, която тя въобще не е искала да води. Но сме ѝ извили ръцете! И днес ние трябва да се освободим от тази робска емоционалност, която ни свързва с нея и да спрем да говорим за любов и привързаност към освободителката, което била пълна глупост.

На децата вече не трябва да преподаваме факти, години, събития и личности! Трябва да им обясняваме идеологии! Това било истински важното, за да станат мислещи хора с европейски ценности (доц. Лъчезар Стоянов). Нямало такова нещо като положителни постижения в периода 9 септември 1944 – 10 ноември 1989. Това е най-мракобесният период от българската история! Нищо хубаво не се е случило тогава! И понеже в залата настъпи вълнение, преподавателят повиши тон и рече, това е държавна директива и ние сме ДЛЪЖНИ да преподаваме по този начин, иначе подлежим на съд.“

Така независимо какъв ще бъде изходът от поредния дебат, самият факт, че темата отново е във фокуса на общественото внимание показва, че България не е извървяла необходимия път към демокрацията и в това отношение значително изостава от другите страни в Централна и Източна Европа, с които в миналото имахме сходна съдба. А този перманентно повтарящ се дебат у нас след време може също да се изучава по история и дано бъдещите поколения не ни се смеят за дългото сбогуване с миналото, на което ставаме свидетели в момента.