Деветте парадокса на Девети септември

09.09.2018;

Коментарът е от в. "24 часа"

Как България бе оставена на Сталин, кои се радваха до полуда и кои не знаеха какво ги чака

Датата 9 септември 1944 г. никога няма да обедини нацията ни. Обратно – вече 74 години тя само я разделя.

Или, както беше написал един посвоему гениален кандидатстудент, “на 9-и

едни се радваха до

полуда, а други не

знаеха какво ги чака”

Забелязвате ли колко точно е казано?

Но поред. Историческата литература (забележете, не казвам наука) неколкократно промени версиите си за тази дата. Първоначално беше “народно въстание”, после стана “начало на социалистическата революция”, след това “положила основите на развитото социалистическо общество” и какви ли не още формулировки.

А простата истина е, че на 9 септември беше извършен военен преврат. Без каквото и да е “народно” участие, ако не броим десетината партизани от Шопския отряд, дето на заранта едвам ги изкопали от купата със слама.

Едва ли и превратаджиите тогава са си представяли, че поставят началото на “социалистическа революция”. Те просто са се възползвали от това, че в България вече е нахлула Съветската армия.

И всъщност тук стигаме до няколко парадокса.

Първият е, че посрещаме окупаторите (СССР вече ни е обявил война, макар и ние да не сме воювали срещу него) с “Добре дошли, освободители”. От кого ни освобождават, историята все още мълчи.

Вторият е, че край Кула и Видин започваме военни действия срещу германски войски, иначе част от съюзника ни в Тристранния пакт от 1941 година.

Третият е за ролята на Чърчил в цялата тази ШгалимацияЩ.

Той открито

ненавижда България още от времето на Първата световна война, когато англичаните ядат як бой от храбрата българска войска. С англо-американските бомбардировки от 1943-1944 година той не успява да превърне София в “картофено поле”, каквото е планирал. И тогава оставя държавата ни на Сталин.

Защото и Чърчил прекрасно знае, че “където стъпи ботушът на съветския солдат, там се налага и нашата политическа и икономическа система” (цитирам думите на Сталин пред Милован Джилас от март 1944 година). И си ни оставя в лапите на руския диктатор, при това май с наслада и за назидание.

Четвъртият парадокс е за “решаващата роля” на БРП(к) в деветосептемврийския преврат. Всъщност май единственото “решаващо” в нея е прословутото “окръжно №4” от 26 август 1944 г. за „курс към въоръжено въстание. Естествено, изпратено от Москва. И още по-естествено – след успеха на Яш-Кишиневската операция, когато става ясно, че едно от направленията на Съветската армия ще бъде и България.

Имал съм достъп до документи от онова време и все още ме напушва смях. “Оперативният щаб” на БРП(к) май не е бил силно подготвен за преврата. Един от неговите членове – Владимир Поптомов, например пише в спомените си, че “сутринта на 9 септември се събудих рано и чух по радиото декларацията на новото правителство”.

Друг –

клетият

Станко Тодоров,

пет пъти променя мемоарите си, докато накрая изкара, че ръководител на “щаба” е бил самият др. Живков. Който иначе на тази дата е в Говедарци, където жена му е районен лекар, за да види болната си дъщеря.

И неслучайно в едни прословути кинокадри от 12 септември, на които др. Янко се прегръща с току-що слезлите от горите партизани, българинът виждаше повод за запознанството му с тях...

И така – военен преврат. Но някои го схващат още по-превратно – като повод за организиране на масов терор.

Различните изследователи дават и различни цифри за броя на жертвите. Аз обаче съм склонен да вярвам на покойния академик Мито Исусов, че до края на септември 1944 г. са избити без съд и присъда около 18 000 души.

Склонен съм да вярвам и на един от основателите на „новата“ Държавна сигурност, че в редица случаи е ставало въпрос и за уреждане на лични сметки. Примерно длъжник

се обявява за “отечественофронтовец”

и убива кредитора си,

защото бил “враг на народа”. Кой враг, кой народ – няма значение, важното е, че длъжникът вече не е такъв.

Мащабът на терора притеснява дори и Сталин. Не че е прочут с привързаността си към хуманизма, но вакханалията в България му бърка сметките в уреждането на пазарлъка с Великобритания и САЩ във връзка с мирните договори. И чрез Георги Димитров е предадено на Трайчо Костов масовият терор да спре и да се организира Народен съд.

И вижте сега още един парадокс – излиза, че който от “враговете на народа” е оцелял до Народния съд, всъщност е имал по-големи шансове да оцелее! Все пак там е имало и адвокати. Един от тях например е спасил от смъртна присъда Димитър Пешев, активен участник в спасяването на евреите.

Тъй и тъй тръгнах с парадоксите, стигам и до следващия – създаването на ТВО (трудововъзпитателни общежития, а иначе концлагери). Указът за учредяването им е подписан от всички коалиционни партньори в първото “отечественофронтовско” правителсто – комунисти, земеделци, социалдемократи и т.н. И най-вече е публикуван “в името на Негово царско Величество Симеон”.

Представяте ли си?

Осемгодишно хлапе

се оказва съучастник

(че дори и покровител) на създаването на Белене! Ами това си е български принос за “Гинес”.

А всъщност истинският 9 септември идва чак три години по-късно – през 1947-а. Мирните договори са подписани, Сталин окончателно получава цяла Източна и Централна Европа и наистина започва да налага в нея своя си модел. Някои го наричат комунизъм, но всъщност той си е

дивашки азиатски

болшевизъм

Та и в България последиците му са национализация в промишлеността, а после и колективизация на селското стопанство. И, разбира се, край на илюзиите за някаква уж “народна демокрация” (само по себе си тъпо понятие, защото означава народно народовластие), и подмяната им с “диктатура на пролетариата”.

“Пролетариатът” всъщност се оказаха онези около 200 000 души, които, обявили се за АБФК, възседнаха политическата и стопанската власт в България.

И се наслаждаваха

на всички възможни

привилегии,

които тя им даваше. За сметка на онези, които наистина “не знаеха какво ги чака”.

За да не си кривя обаче душата, без да съм от другите, които са се “радвали до полуда”, всъщност и аз съм получил доста от това, което е донесъл 9 септември. Безплатно образование и здравеопазване, евтин живот срещу евтино заплащане, евтина панелка на изплащане и т.н.

Та и досега тези, които не са знаели какво ги чака, и онези, които са се радвали до полуда, си живеят разделени. И се мразят помежду си.

Всъщност доказа го и една друга дата – 10 ноември 1989 г. И тъй като с омраза успешен преход не се прави, ние и досега сме си на плачевно дередже.

В лагера на победените и милиони долари репарации

Добре, масовият терор веднага след 9 септември 1944 година е престъпление. Но новата власт прави още едно, доста по-голямо.

Тя не успява (а май и не прави опити) да извоюва за България статут на “съвоюваща държава” срещу нацистка Германия. Излиза, че още през 1943 година подобен статут получава Италия след 21 години диктатура на Мусолини. А България, в която фашизъм като политическа система просто не е имало, я нареждат в лагера на победените. Без въобще да е воювала!

Резултатът е плачевен – 30 000 загинали в нещо, което се нарича Отечествена война. И после милиони долари репарации за Гърция и Югославия, които плащаме десетилетия.

Още от Коментари

Проф. Сашка Ганева - наша национална гордост

Професор Сашка Ганева е наша национална гордост и съм възмутен, че Гала не реагира преди няколко години, когато имаше фалшива новина, че проф. Ганева е убита от украинците в Донбас.

Магическият триъгълник на щастието

В София демокрацията заварва един лекар на 28 г. с много добър потенциал. Иначе родом от малък град в провинцията, преборил се да влезе медицина, изучил се добре и след специализация в провинциата за

Менда Стоянова: Трябва чрез данъка за колите българинът да живее много по-екологично

"Нормално е бюджетната комисия да защити политиките на правителството, като отхвърли ветото на президента. Опозицията не иска да се афишира в пространството,

Защо умря партизанската литература

В т.нар."партизански повести и романи" постоянен отрицателен герой бяха жандармеристите. Ясно защо. Защото се борят с престъпниците, въоръжените мутри и други подобни смутители на обществения ред и

Носталгия по робство*

Българинът няма неизживяно детство. Българинът има неизживяно робство. И заради това непрекъснато се обръща назад и напомня не само на себе си, а и на околните свой основен недостатък.

Бойко Борисов: Рокади в правителството ще има, просто сега не е моментът да ги правя (Обзор)

Преди 2 години им казах - заповядайте, направете правителство. Сега протестите не са същите. Надявам се да спрат, нали цените на горивата падат Акция “Олигарх” няма,

Фандъкова: Утре оставете личните си коли и ползвайте градски транспорт

Софиянци да оставят в петък личните си автомобили и да ползват градски транспорт, за да допринесат за по-чист въздух. Това призова столичният кмет Йорданка Фандъкова,

"Пещерен антикомунизъм" е същото като да кажеш "пещерно противопоставяне на тежките престъпления"

Не знам Радев какво има предвид под "пещерен антикомунизъм" (не че и той знае, така са му написали там да учи наизуст), но това е все едно да кажеш "пещерно противопоставяне на тежките престъпления

Измерения на политическата неграмотност

"Не разбирам от политика, но всички да се махат". "Пряка демокрация - народът да решава!" "Искаме мажоритарна система да избираме личности!" "Не щем партии!" "Президентска република ще ни оправи".

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.