Председателят на общинския съвет Бельо Мандраджиев и трима съветници от ДПС подадоха оставки

Общинският съвет във Велинград остана без председател, след като досегашният Бельо Мандрадждиев от ДПС подаде изненадващо оставка. Оставка подадоха и другите му трима колеги от партията Умер Кергин, Искрен Тюфекчиев и Пламен Хаджиев.

В заявленията, депозирани в деловодството на общинския съвет на 10 юли, не са посочени мотиви.

С изненадващо

бърза реакция,

само два дни по-късно, Общинската избирателна комисия във Велинград освободи четиримата съветници и реши на тяхно място в местния парламент да влязат следващите в листата на ДПС от местните избори през 2015 г. - Али Мареков, Румен Люгов, Манчо Алендаров и Муса Онбашиев.

На предстоящата в края на месеца сесия новите общинари трябва да положат клетва, а общинският съвет да си избере нов председател.

До политическата криза във Велинград всъщност се стигна след едно на пръв поглед безобидно решение. На редовната сесия на 31 май по предложение на БСП с единодушно решение на съветниците от всички политически сили се приема на родната къща в кв. Лъджене на бившия вицепрезидент ген. Атанас Семерджив, почетен гражданин на Велинград от 2004 г., да бъде поставена паметна плоча.

Само в рамките на няколко дни обаче това решение предизвика буря от отрицателни политически реакции. От областното ръководство на ДПС се разграничиха от гласуването на своите съветници за поставянето на паметна плоча на ген. Семерджиев в специална декларация, според която действията им са в разрез с ценностите, които изповяда и прокламира движението, обясни пред “24 часа” областния лидер на партията Юмер Хамза.

Подобно негативно отношение към решението на велинградските общинари изразиха и от ДОСТ, като поискаха отмяната му. Ръководството на “Демократична България” дори заведе иск в административния съд в Пазарджик за отмяна на решението на общинския съвет във Велинград.

Като причина

за разразилия

се скандал

всички политически сили недвусмислено посочиха участието на ген. Семерджиев, в качеството му на началник на Генералния щаб на армията и зам.-министър на отбраната през периода от 1962 до 1989 г., във възродителния процес.

Семерджиев е бил и члeн на ЦК на БКП, а като министър на вътрешните работи разпорежда прочистване и унищожаване на досиета на Държавна сигурност.

Горещият картоф от жаравата на политическите страсти беше изваден от областния управител на Пазарджик Стефан Мирев, който върна за преразглеждане решението на ОС във Велинград за поставянето на паметна плоча на ген. Семерджиев на родната му къща.

В мотивите си за връщане на решението Мирев посочи, че в община Велинград липсва наредба, която да регламентира поставянето на подобни знаци и символи. Така на сесията на 28 юни велинградският общински съвет отмени с мнозинство от 15 гласа предизвикалото толкова скандали решение.

И когато политическите страсти се успокоиха и изглеждаше, че скандалът окончателно е потушен, последваха изненадващите оставки на представителите на ДПС. Дали те са плод на лично решение, или на взето под натиск, може само да се гадае.

Вече бившият председател на общинския съвет във Велинград Бельо Мандраджиев не вдига мобилния си телефон, за да обясни. Според местни политически наблюдатели той се е справял много добре в позицията си на пръв сред равни през изминалите почти 3 г. от началото на мандата.

През този период

ДПС и ГЕРБ

работеха заедно

в общинския съвет

на Велинград, като представителите на движението осигуряваха необходимото мнозинство за приемане на важните решения за курортната община. Очакванията са новият председател на общинския съвет във Велинград, който предстои да бъде избран, да е измежду четиримата нови общински съветници от ДПС, които ще положат клетва в края на месеца. Това призна пред “24 часа” кметът на общината д-р Костадин Коев.

“Аз не деля хората по етнос и политическа принадлежност. Работя добре с всички политически сили и техните представители. Важното е новите съветници и председателят, който ще бъде избран, да работят за благото на община Велинград. Разбира се, предстоят консултации, но очакваме от ДПС да предложат своя кандидатура за нов председател на общинския съвет”, обясни кметът Коев.

Партизанският командир стана

вицепрезидент през 1990 г.

без гласуване в парламента

ПЕНЧО КОВАЧЕВ

Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в Лъджене, днес квартал на Велинград. Учи в пазарджишката гимназия, но не я завършва заради активна дейност в РМС. Излиза в нелегалност на 16 декември 1941, през април 1942 г. става партизанин в родопския отряд “Антон Иванов”. По-късно е командир на бригада “Чепинец”.

Участва във Втората световна война като помощник-командир на полк от септември до декември 1944 г. Завършва съкратен военен курс в НВУ “Васил Левски”, получава гимназиална диплома от Пазаржик и през 1948 г. постъпва в Разузнавателния отдел на Генералния щаб. Два пъти е пращан в Съветския съюз. През 1948-1950 г. учи във Военната академия “Фрунзе”, а през 1958-1960 г. - генералщабната академия “Ворошилов”. От 1962 г.е началник на Генералния щаб на БНА, а от 19 ноември 1966 до 1989 г. - член на ЦК на БКП.

Цели 27 години

Семерджиев

ръководи генщаба

и е първи зам.-министър на БНА. Името му е сравнително известно в обществото, но тайните на военното управление в ония години са съвършено секретни. Единствените, които могат да го махнат от постовете, са Тодор Живков и ген. Добри Джуров, но явно не са имали поводи за това.

Името на ген. Семерджиев нашумя след 10 ноември 1989 г. На 27 декември е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов. На него се падат трудните задачи с прочистването на досиетата и ликвидирането на Шести отдел на ДС.

Семерджиев остава министър на вътрешните работи и в първото правителство на Андрей Луканов (8.2.1990 - 2.8.1990). След преименуването на БКП е избран във Висшия съвет на БСП.

Когато Петър Младенов става президент (председател) на Република България, генералът влиза в състава на неформалната петорка (заедно с Луканов, Лилов, Джуров и Станко Тодоров), която го “съветва” изкъсо от позициите на “партията с главно П”.

На 14 юни 1990 г. в седмицата между двата тура на изборите за Велико народно събрание СДС излъчва запис на оператора Евгений Михайлов от 14 декември 1990 г., според който Петър Младенов произнася репликата “По-добре е танковете да дойдат”.

Заради напрежението в страната и масовите протести на 6 юли 1990 г. Петър Младенов подава оставка. След учредяването на 7-ото велико народно събрание депутатите от БСП Нешка Робева, Светлин Русев и Анжел Вагенщайн настояват пред ген. Атанас Семерджиев, който все още е министър на вътрешните работи, случаят с Младенов да бъде преразгледан.

Нешка Робева му казва за намерението си да занесе касетата на Евгений Михайлов за изследване във фирмата “Панасоник” по време на своя предстояща командировка в Япония. Генералът уж одобрява идеята, но започва напоително да обяснява на Робева, че начинанието й е безсмислено, защото ще й трябва оригиналният видеозапис и камерата, с която е направен, а те продължавали да се съхраняват в НКС на СДС.

МВР нямало право

да задължи

лидерите на СДС

да ги предадат на следствието. Това влизало в прерогативите на прокуратурата, а тя не правела нищо.

И днес много хора от БСП вярват, че тогава ген. Семерджиев умишлено бави разследването на “танковата касета” и заради това е “награден” от СДС. На 1 юни 1990 г. д-р Желю Желев е избран от парламента за президент и той веднага предлага от трибуната ген. Семерджиев за вицепрезидент. В еуфорията дори не се стига до гласуване. Няколко души в пленарната зала настояват предложението на д-р Желев да бъде гласувано, но никой не им обръща внимание в суматохата.

През 2004 г. излезе второто издание на книгата на ген. Семерджиев “Преживяното не подлежи на обжалване”. В него той вкарва един пасаж, който липсва в първото издание от 1999 г.

В добавения текст генералът пише, че вечерта на 14 декември 1989 г. два пъти получава нареждане от военния министър ген. Добри Джуров танковата бригада край София да бъде приведена в бойна готовност. Но и двата пъти той отказва да изпълни заповедта.

Странно е, че ген. Семерджиев си спомня този героичен епизод от своя живот едва след смъртта на Петър Младенов и ген. Добри Джуров, когато те вече не могат да го опровергаят.

Ген. Атанас Семерджиев умира 90-годишен на 8 май 2015 г. в София.