Дюбелът си остава най-масовият начин за закрепване. Появилият се във втората половина на миналия век сив пластмасов дюбел от серията S на Фишердюбел коренно променя ситуацията в строителството, където дотогава е властвал единствено дървеният дюбел.

Малкото, разцепено в единия край, назъбено цилиндърче от пластмаса драстично редуцира разходите за труд и материали при различните видови закрепвания. От този модел се пръква огромно разнообразие от най-различни по форма и материал дюбели. Главният въпрос сега е умението за всеки конкретен случай да се подбере най-подходящият за целта дюбел.

На пазара има различни видове дюбели, които се делят по три основни признака - вида на материала, върху който ще се прави закрепването, големина и тежест на закрепвания обект. Има и друг вид деление - според начина му на фиксиране.

Триенето

е най-често прилаганият метод за фиксиране на дюбела в зида. Задържащата сила се получава вследствие на триенето на пластмасовото тяло в стените на отвора, която зависи от силата на притискане, породена от разпъването му при завиване на винта и от профила на външната повърхност на дюбела.
Промяна на формата е метод на закрепване, който се използва при крехки и чувствителни на натиск материали. Използват се специални дюбели, в чието тяло се впръсква бързовтвърдяващо се вещество, в резултат на което тялото на дюбела изпълва обема на отвора, например кухината на тухла четворка.

Друг вариант е чрез

слепващо вещество

В този случай се използват изкуствени смоли или други синтетични материали, които имат добра адхезионна способност едновременно към строителния материал и към тялото на дюбела.

Монтаж с предварително пробиване на отвора в зида е най-широкоразпространеният начин за фиксиране. В този случай по правило отворът за дюбела има по-голям диаметър от отвора в закрепвания детайл, през който преминава винтът. Този начин на монтиране е най-широко използваният, но напасването на отворите при монтиране с повече на брой дюбели е труднопостижимо.

Най-масовите

дюбели са пластмасовите, но и те си имат три основни разновидности. Могат да бъдат за тухла, за газобетонни блокчета или за бетон. Разликата е във външния слой. Дюбелите за тухла са оребрени по цялата си повърхност с шипове. Формата е конусовидна, като тесният край влиза навътре. Тези дюбели са разцепени по цялата си дължина и когато се навива винтът, той се разцепва и забива в тухлата. Като диаметър стандартните пластмасови дюбели за тухла се движат от 5 до 10 мм, а цената на единичната бройка е от 2 до 5 стотинки.

Дюбелите
 

за газобетон

не са конусовидни, а са силно скосени накрая. По цялото тяло на дюбела върви един нарез, който способства за здравото завинтване в блокчето. Сцепването не е по цялото продължение, а започва на около сантиметър след началото. Дюбелите за газобетон по принцип са по-големи, като диаметърът е 10 - 12 мм , а цената се качва до 40 стотинки.
По сходен начин изглеждат и дюбелите

за гиспкартон

но това важи само за нареза. Те са по-къси и са силно скосени. В края са отворени, като през дупката минава специалният винт за гипскартон. Цената на една бройка е 12 - 13 стотинки.
При дюбелите за бетон формата е коренно различна. Те са равни от началото до края, като освен това по-голямата част от тялото е гладка. Известно назъбване има само в долната половина на дюбела за бетон. Разновидностите на дюбелите за бетон са

известни още като

рамен дюбели и пирон дюбели
При първите оребрението в долната част наподобява това на дюбелите за тухла. При пирон дюбелите оребрението е много по-малко. Пирон дюбелите са с по-малки размери, като диаметърът обикновено стига до 8 мм, а цената до 35 стотинки за бройка. При рамен дюбелите има няколко подразновидности, а диаметърът стига до 10 мм. Цената им е малко по-висока, като най-големите стигат до 70 стотинки.