"Слава" вдигнала флага на СССР на Арктика

10.05.2018;

Носила името “Ленински комсомол”.

Действала въпреки множеството си технически неизправности.

Точно век след началото на българското подводно плаване последната останала родна подводница "Слава" е на път безславно да бъде нарязана за скрап като всички нейни предшественици.

За нея се крояха големи планове. Близо пет години, докато железата й упорито ръждясваха на пристанището във Варна, се твърдеше, че от морския съд ще стане музей. Това така и не се случи. Обещанието бе последвано от още по-амбициозно ново - тя да бъде потопена край бъдещото рибарско пристанище в квартал "Аспарухово" и превърната в подводна атракция за гмуркачите

Но и това се оказа прекалено скъпо. Поддръжката на отиващата си "Слава" се оказа непосилна за общината, а докато се вземе решение какво да се случи с нея, бързо разяждащата я ръжда с всеки изминал ден прави спасяването й още по-трудно и по-скъпо. А дори и да не бъде нарязана и продадена, то морето ще я превърне в естествен скрап.

"Слава" служи на българския флот близо четвърт век. Тя е построена през 1959 г. в бившия Съветски съюз. От завода "Нижни Новгород" излиза с името "Ленински комсомол". За кратко изпълнява своя дълг към СССР, като най-знаковото й плаване е на 17 юли 1961 г., когато подводният кораб разчупва леда на Арктика, а нейният екипаж гордо вдига държавното знаме на СССР и флага на Северния флот на тази чужда земя.

Няколко години по-късно "Ленински комсомол" е дадена на България. На въоръжение на родните ВМС е от 1985 г. Използвана е най-често за учения. С влизането на родината ни в НАТО "Слава" започва да участва в учения и с алианска. Интересно е, че корабите трудно я прехващали с радарите си.

Тя е дълга 76 метра, широка — 7 метра, има дълбочина на газене 6 метра. Максималната дълбочина на потапяне е 300 м. Развива максимална скорост на повърхността 15,3 възела, а под вода — 13,2 възела. Помещенията в подводницата са скромна каюта за командира, по една за старши помощник-командира и механика и койки за матросите по бойните постове.

Още от първите си дни хората на борда са били наричани "френският екипаж" заради изключителната задружност, професионализъм, решителност и упоритост.

Дълги години обаче този отдаден на професията си флот се бори с множеството неизправности, които постоянно се появяват в подводницата.

Тя е единствената машина в България, а може би и в света, която излиза в открито море само с един изправен перископ (уред за наблюдение от прикрита позиция) или без работеща акустична станция.

Като по чудо на борда й само веднъж се разпалва пожар - една от най-опасните стихии, които може да се завихрят на борда на подводница. Това се оказва и първото плаване на кап. първи ранг Камен Кукуров, който трябва да изведе подводницата на повърхността след тежката авария и получава признанието на целия екипаж.

Пожарът пламнал на 70 метра дълбочина, когато "Слава" изпълнявала задачи в учение. Завихрил се от акумулаторната батерия при доста голямо отделяне на водород. Имало опасност машината да избухне, но екипажът успява да потуши пламъците, докато кап. Кукуров правел всичко възможно да я върне на повърхоността цяла. Макар и пренебрегвайки напълно инструкциите при подобен тип аварии, той успява и печели

Именно батериите на този тип подводници се оказнат и най-големият проблем. Тази на машината "Надежда", която е от същия клас като "Слава", се изчерпва през 1997 година, а съдбата й отрежда да чака своето превръщане в музей на пристанището във Варна. Така и не го дочаква обаче. "Надежда" е нарязана за скрап.

"Слава", която е на прага на силите си по това време е спасена. През 1998 година батерията й е сменена, като е закупена нова от „Варта".

Но всъщност, това, което поддържа последната българска подводница жива не е българският флот, а факта, че румънският флот няма собствени подводници и за това е принуден да използва нашата.

През 2011 година морският път на "Слава" приключва. Но само формално. Подводницата не е излизала в открито море цели три години, въпреки че през 2007 г. успешно участва в учение по спасяването на аварирала подводница във водите на Черно море.

Когато разбира, че краят на "Слава" наближава, последният й командир кап. Камен Кукуров решава, че не може тя да бъде изпратена по този безславен начин.

На 21 декември 2010 година е последното плаване на подводницата. Целият екипаж, пръснат по различни места в страната се събрал. Стегнали машината за около месец, за да може всичко да мине без аварии. "Слава" стояла на дъното половин час, докато екипажът й се прощавал с нея, пиейки по чаша вино. Когато се върнала в пристанището, подводницата била посрещната от всички кораби на ВМС надути сирени. По този начин, по време на Втората световна война, са посрещали подводниците от боен поход.

Официално "Слава" е "пенсионирана", а флагът й е предаден на 1 ноември 2011 година и й е отредено място до гниещата вече "Надежда" със същото обещание - да стане музей. Днес, тя стои на пристанището, без да има ясна представа какво ще се случи с нея. Навярно историята се повтаря.

Не се знае и кога българският флот ще има нови, модерни подводници, но според кап. Кукуров това едва ли ще се случи скоро. "Слава" слага края на славното подводно плаване в България, започнало точно преди век.

По време на Първата световна война България тържествено посреща своята първа подводница на пристанището на двореца "Евксиноград" на 25 май 1916 г.

"Подводник №18" е миниподводница, която смело се сражавала във водите на Черно море. Попада осем пъти в минни полета - излиза балогодарение на късмета си. На 13 декември 1916 година само с появяването си лодката спира руската бомбардировка над Балчик. Корабите на противника се оттеглят от българското крайбрежие. След подписването на Ньойския договор изчезва. Някои предполагат, че е била конфискувана и нарязана, но мистерията около това какво се е случило с нея остава. До 2011 година, когато се оказва, че през цялото това време, "Подводник №18" е бил на родна земя. Или по-скоро - в родно море, на 30 метра южно от бреговете на Варна.

Дълго време обаче тя остава първата и единствена подобна машина в арсенала на българския флот, който Ньойския договр забранява напълно. Макар и множеството опити, до края на Втората светонта война, подводното ни плаване е в криза.

През периода 1948-1954 г. български военнослужещи (офицери, старшини и матроси) се обучават на подводници в състава на Военноморския флот на СССР. На 18 август 1954 г. с празнична церемония във Военноморска база - Варна, над три подводници тип "Малютка" е вдигнат български флаг. По-късно те са бракувани и нарязани за скрап, а на тяхно място идват други.

През 1958 г. дивизионът получава две по-модерни подводници, проект 613. Освен че са тежковъоръжени, с тях за първи път в своята история българските подводничари започват да носят продължителна дозорна служба извън териториалните води. Но и тяхното време бързо изтича

Задава се нов етап в развитието на дивизиона. През пролетта на 1972 г. са получени две подводници, проект 633, които успешно заместват предшествениците си от проект 613. Сред тези подводници, клас "Ромео", е и "Слава".

До 1990 г. в българския Военноморски флот едновременно действат четири от общо десетте експлоатирани досега подводници у нас.

Поради новата военнополитическа и икономическа обстановка след 1990 г. две от подводниците са изведени от експлоатация.

През 1993 г. се провежда международното учение "Спасение-93", където турски кораб взаимодейства с наша подводна лодка, а през юли 1994 г. българска подводница участва в учение на турските ВМС.

Важен момент в развитието на българския подводен флот настъпва с приемането на още две подводници в периода 1983-1985 г. Ала това са последните подводни машини, които страната ни приема. След това една по една те са изваждани от строя и нарязвани за скрап. Докато и последната "Слава" не я сполети същото.

Още от Разследване

Какви са условията по "Гражданска отговорност" в ЕС? В България само съпрузите и децата получават обезщетения при катастрофи, останалите по 5000 лв.

Във Франция застраховката е толкова скъпа, че нарушителите предпочитат да се разплатят на място Заради протестите около идеите на Комисията за финансов надзор за застраховката "Гражданска

Офицер от разузнаването разказва как ДС участва в преврата срещу Тодор Живков

РЪКОВОДСТВОТО на българското разузнаване е съпричастно към преврата срещу Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Този малко известен факт разкри пред "168 часа" офицерът от Първо главно управление (ПГУ

Делва колкото човешки бой с 850 златни и сребърни монети

l Това е най-богатото османско съкровище по Черноморието l Малко глинено гърне със злато и сребро изскача два месеца по-рано на Калиакра l Сдружение издава в сборник най-важните

Журналист пуснал предварително новината за атентата в "Света Неделя". Най-кървавият в българската история - 280 души загиват

Съобщение във вестника на Йосиф Хербст описва терористичния акт, както е бил планиран, но не и както е извършен

България първа надига глава след Сталин

Добре укривани през годините исторически сведения сочат България като първата страна от Източния блок, в която е имало масово и открито изразено недоволство от комунистическата власт след кончината

Вакарелско овчарче написало химн на Харвард

В края на ХIХ век бедното българско овчарче Стоян от Вакарел успява да надвие в анонимен конкурс цвета на американската образована младеж в Харвард, при това на родния им английски език.

Проклятие преследва атентаторите от "Света Неделя", нито един от преките извършители не умира от естествена смърт!

Конспираторите, погубили над 200 души, издъхват на бесило, в концлагери, катастрофи и от куршум в главата

Разстрелват посланика ни в ООН, след като опитва да осветли агенти на Гешев в БКП

"Къде са другите днес, ако не сред ръководните среди на партията и държавата?", питал осъдиният на смърт дипломат.

Легендарният Боб Удуърд, свалил Никсън, е на път да събори и Тръмп

l В новата си книга героят от “Уотъргейт” разкрива шокиращи подробности: l Как президентът наредил на шефа на Пентагона да ликвидира Башар Асад l “Умственият му капацитет е като на петокласник”,

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.