И след 100 години откриват нарушения в международното право с последиците за България

Сегашното младо поколение българи не познава добре и в детайли същността на този несправедлив и унизителен мирен договор, наречен Ньойски по името на парижкото предградие, в което е сключен. Мястото не е избрано случайно, защото преди 9 века тук е живял херцог (барон), който е загинал като кръстоносец в битка с българите.

Той е подписан в родовото имение на френския граф Дьо Ньой рицарят тамплиер победен от могъщия български цар Калоян на бойното поле в голямата битка при Адрианопол (днешния Одрин) през 1205 г., в която е пленен и латинският император Балдуин Фландърски.

Казано накратко, целта е била да се отмъсти на българите и те да бъдат унизени, макар и след девет века!

Тази злокобна цел е постигната

поради редица стекли се обстоятелства. След злополучния край на Първата световна война за Централните сили - Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя, победителите от Антантата в лицето на Франция, Великобритания, Русия, САЩ и Италия наложиха своята воля за един твърде несправедлив мир, който стана причина само 20 години по-късно да избухне Втората световна война.

Когато от дистанцията на времето с изминалите 99 години от това пагубно историческо събитие и досега българското население не приема клаузите на този позорен за двадесети век договор, който не е мирен, а по същество е един акт на огромна нехуманност, с основание наречен от много видни учени, юристи, писатели, общественици, журналисти и политици "диктат"! Както тогава, така и в последните години са разкрити груби нарушения на международното право, неравностойно отношение и поведение на победители към победени. А истината е, че членовете на българската делегация са

държани почти като затворници,

без право на обсъждане и отговор на несправедливите обвинения.

Затова всеобщото преобладаващо мнение на бележити учени и историци е, че той е по-скоро акт не на мир, а на война.

Алчността и лакомията на бившите ни съюзници в Балканската война, виждайки победите на нашата войска по фронтовете, избухва с нова сила, след като България се оказва на страната на победените страни. В хода на изготвянето на условията на Договора, възложен на Гърция, Сърбия и Румъния още през юни 1919 г.,

се подготвя чудовищна манипулация

от неверни твърдения, лъжливи обвинения, с които се подвеждат Жорж Клемансо от Франция, Дейвид Лойд Джордж от Великобритания и Виторио Орландо от Италия. Главните автори на тези несъществуващи обвинения са гръцкият министър-председател Елевтериос Венизелос и сръбският му колега Никола Пашич. Те са искали изместване на установената граница с още 30-40, до 70 км във вътрешността, защото населението там не било българско!?!

За такава нагла лъжа думите са слаби да дадат представа за грабежа, който са искали да направят от исконно български земи. Затова и възмущението на Клемансо и Лойд Джордж е огромно, когато научили, че са подведени и с право ги нарекли "лъжци и крадци". През 1928 г. Жорж Клемансо нарича съседите ни

"чакалите на нашата победа",

а Лойд Джордж ще признае, че цялата документация, дадена им от съюзниците при сключване на Ньойския договор, е лъжлива и фалшифицирана.

А по този начин те са искали да заграбят не само Босилеград, Цариброд и Струмица, но и Видин, Белоградчик, Перник и Кюстендил и Петрич.

Предложеният договор, подготвен от Сърбия, Гърция и Румъния, е толкова тежък и несправелив, че Теодор Теодоров тогавашен министър-председател и външен министър отказва да го подпише и подава оставка.

Българският народ го посреща с черни знамена и мощни протести. Цар Борис III възлага на Александър Стамболийски да състави ново правителство и като избран нов министър-председател да подпише този жесток договор.

Още тогава, както и по-късно, се установяват редица нарушения при подготовката на този договор. Нарушени са международни правни норми, българската делегация се държи затворена, без да й се дава думата на мнения и становища против чудовищните и неверни обвинения на съседните ни държави! На 27 ноември 1919 г. Александър Стамболийски подписва с голяма неохота договора, казват, че

счупил писалката, с която го е подписал След това се е обърнал към журналистите и подчертавайки несправедливостта на този договор, заявява, че България ще се бори с мирни средства за неговата промяна и ревизия!

Към загубеното след Втората балканска война се прибавят нови загуби на територия от 11 хил. кв. км и т.нар. Западни покрайнини. Те включват Цариброд и 118 села в Кулско, Трънско, Босилеградско и половин Струмишка околия, които се придават към Сърбия. В Западна Тракия губим междуречието между Места и Марица до морето, в което се въвежда управление на Съглашението, но по-късно, на конференцията в Сан Ремо през 1920 г. е предадено на Гърция.

За 37 години страната ни трябва да изплати репарации в размер на 2,25 милиарда златни лева

България се задължава да предаде хиляди елитни животни и хиляди тонове (50 хил. тона годишно) каменни въглища от Перник.

Клаузите на Ньойския договор засягат най-много българската армия, която от един милион преди войната остава само 20 хиляди души, от които 10 хил. жандармерия и 3000 души полиция и гранична служба. Броят на пушките не трябва да надвишава 33 хиляди. Загубваме правото да имаме авиация, достъпа до нови технологии - унищожават ни 70 самолета, 110 самолетни мотори и 2-3 дирижабъла.

Отнети са правата на българите в Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Добруджа да се наричат българи. Започват масови процеси на асимилация и денационализация, която продължава десетки години, разрушават се българските училища, църкви, паметници и започва смяна на българските имена, която не е спряла досега.

Грешките на българското правителство и главно на цар Фердинанд са много и непростими. За три години в България над 100 хиляди бежанци, а над 2 милиона българи остават под чужда власт извън пределите на Отечеството! В хода на преговорите най-справедливо защитава българската кауза американската делегация, ръководейки се от "14-те точки "на Томас Удроу Уилсън за етническите граници на българите?

Но САЩ са сами, Русия е излязла от войната заради Октомврийските събития и сключения с Германия Брест-Литовски мирен договор. САЩ настояват

България да запази територията си до линията Мидия-Енос,

да получи излаз на Бяло море с двете пристанища, но другите делегации не се съгласяват. Освен това тогава още силата на Америка не е толкова голяма, за да се съобразяват с нея. По време на дебатите са организирани две "Културни мисии" за защита на българските интереси, но трудно успяват да наложат по-справедливи клаузи.

Едната от тях е в неутрална Швейцария в Берн начело със Симеон Радев, а другата в Женева се ръководи от Димитър Мишев. Там се пишат доклади, брошури, писма до президенти и премиери, но истинските битки се водят в Парижкото предградие Ньой сюр Сен - родовото имение на рицаря тамплиер, сразен от цар Калоян. Датата 27 също не е избрана случайно, а е паметна историческа дата за България.

Удроу Уилсън открито и твърдо се противопоставя на пагубните искания на съседните държави и заявява, че подобно решение ще доведе единствено и само до нова война, както и става през 1939 г.

Граничната бразда е наречена "черна граница", защото разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори и кладенци, гробища, пътища, семейства, роднини и приятели.

Веднага след подписването на Ньойския договор видният писател, общественик и публицист Стоян Михайловски излиза с разгромни статии за некадърността на нашите дипломати и политици. Като ги обвинява, че не успяха да защитят

победите на българските войници

и герои по бойните полета и да кажат, че България тръгна да осъществи своето национално обединение. Тя направи това, което много други народи са правили и правят, а не да мрънкат и да се оправдават, че сме воювали по чужда воля. България не иска чужди земи, а само да обедини своите землища с чисто българско население.

В наши дни бележити родни учени и историци основателно поставят въпроса,че отдавна този договор не е в сила по много причини. Така например проф. Пламен Павлов подчертава, че с него България губи не само 118 села, а цяла Вардарска и Егейска Македония и Поморавието, както и цяла Добруджа. Това не е мирен договор, а спогодба за грабеж и разгром на България, с който разпокъсването на страната е окончателно и я принуждава да се прости с идеята за националното си обединение.

Както акад. Георги Марков и проф. Пламен Павлов, така и проф. Божидар Димитров и други казват, че често забравяме, че Поморавието е една чисто българска област, за която изобщо не се говори. А ние по време на Първата световна война придобиваме правото

да администрираме и управляваме Ниш, Пирот и голяма част от Поморавието, което от хан Аспарух до 1878-1879 г. е било винаги българско.

Дори в сръбските вестници се казва за Ниш, че е български град. При Нишкото въстание през 1841 г. в сръбските вестници пише, че има въстание в България. Накратко казано, от 235 хил.кв.км България е ограбена и свита до 111 хил.кв. км. Но когато човек отиде в Сурдулица, Враня, Зайчар и види и чуе какви песни се пеят, и не само там, се уверява, че в много общини и сега живеят българи, наричащи себе си често турлаци. Много примери могат да се дадат за принадлежността на българите зад граница към майката родина. Тук ще посоча само един от тях, който е съобщен от Христина Кирилова от Регионалния исторически център във Видин на 27.11.2017 г. пред Агенция "Фокус" във Видин. Когато българите от Кулска околия са научили, че не стигат средствата за паметника "Бдинци" във Видин, се включват с дарения за неговото завършване. Много от мъжете в този край са загинали през Първата световна война в редиците на Трети пехотен Бдински полк и техните потомци без значение от коя страна на границата живеят са искали да почетат тяхната саможертва и памет. Една цяла община Бакевци, която се намира на границата, но в Сърбия дарява крупна сума за паметника! И днес той се издига гордо на 15 м височина на едноименния площад на който пише: "Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея".

Картината за този крайно несправедлив пакт няма да е пълна, ако не споменем имената и изразим благодарността си към онези наши предшественици -

достойни дипломати, писатели, учени и публицисти,

които с чест са будили съвестта на Европа и са се борили за защитата на справедливата кауза на България. Невъзможно е всички да бъдат изброени, но на някои от тях тук ще се спрем. Такива са Димитър Мишев, дългогодишен секретар на Българската екзархия в Цариград, написал блестяща книга за българите в Македония, ползвайки богатата екзархийска библиотека, проф.Иван Шишманов, проф. Михаил Арнаудов написал повече от 50 научно-изследователски труда, дипломатът и банкер Атанас Буров, спомогнал за нормализирането на България след унищожителния Ньойски пакт, проф.Мутафов, Иван Вазов, Алфред Йонсен, проф. А. Златарски и много други, посветили живота си в услуга на Отечеството. Със своите трудове те спечелват на наша страна видни европейски политици и общественици като Анатол Франс, Анри Барбюс, Жорж Дюамел и други.

Другият бележит българин от онова време, доживял почти до наши дни, починал през 1967 г., който заслужава нашата почит и признание, е Симеон Трайчев Радев. Но за него малко повече, защото има преки заслуги за Ньой и за Парижката мирна конференция през 1947 г.

Големият български дипломат, писател, революционер и историк от Македония и автор на "Строителите на съвременна България", което е едно от най-важните историогеографски изследвания в България - Симеон Радев, взема дейно участие в защита на българските национални интереси от

пагубните клаузи на Ньойския договор

Опитен и дългогодишен български дипломат, пълномощен министър в Хага, в Анкара. По-късно е посланик във Вашингтон (1925-1933 г.), в Лондон (1935- 1938 г.) и Брюксел (1938- 1940 г.). От 1940 г. до 1944 г. е на разположение на Министерството на външните работи. За кратко време му е забранено да се занимава с политика, но по предложение на регента проф. Тодор Павлов му е разрешено да допише последните томове на мемоарната си книга "Строителите на съвременна България". Благодарение на този изключително ценен научно-историографски труд научаваме важни факти, събития и данни за онова време, както и за грешките на тогавашните бългаски управници.

През 1946 г. Симеон Радев заедно с външния ни министър Георги Кулишев подготвят материалите на временния министър-председател Васил Коларов - председател на българската делегация на Парижката мирна конференция през 1947 г. От документите, разработвани през 1945,1946 и 1947 г., става видно, че Симеон Радев неофициално е бил съветник на българското правителство през тези години. Това са нови разкрития,защото стават благодарение на откриването на архива на Симеон Радев от проф. А. Веков., който все още не е напълно обработен.

Става ясно, че всички разработени документи на правителството са четени и

одобрени като справедливи за България

и от министър- председателя Георги Димитров. Накратко, Радев оказва полезна и неоценима помощ на правителството на Отечествения фронт за защита на България в Париж.

Какво каза академик Георги Марков послучай една от последните годишнини от Ньойския договор, четете в хартиеното издание на "168 часа.