Лудите, лудите...те да са живи...

02.12.2017;

Когато бях далеч по - млад (но да ви лъжа, че съм бил по - хубав не бих си позволил) живеех в малък град (Кюстендил), в който всички се познават.

В този град разговорите за когото и да било протичаха по следния начин:

- А бе, разбра ли, че Гошо станал режисьор и снимал филм и взел награда?

- Кой бе, тоя на Кънчо сина му ли бе? Тоя ако знаеш чичо му какъв алкохолик е, напил се и запалил къщата на баба си в село Долно Уйно (ако не знаете, Долно Уйно е село около Кюстендил).

С този разговор цялата заслуга на режисьорът Гошо приключваше с един замах, защото въображаемия му чичо обичал да посръбва пърцуца и после палувал в стил младия Бурзум.

В Кюстендил обаче си имахме култови фигури.

Това бяха няколко човека, освидетелствани като луди.

Те бяха "one man show", всеки от тях си имаше своята лудост.

Например Даци.

Даци живееше някъде близо до пазара и смяташе, че е катаджия.

Обикаляше и записваше номерата на всички коли в града в една тетрадка.

Ченгетата си го знаеха и в един момент дори му бяха подарили вехта милиционерска униформа.

Даци обикаляше и записваше номерата на колите, гледайки строго.

Другият градски луд беше Маринчо.

Мисля, че поради неясни причини го наричаха "Марин Гаргата", но освен, че обикаляше с една вехта ушанка, не помня някакви други негови подвизи.

За сметка на това Джони, местния клошар, беше много социален.

Идваше да муфти цигари, стотинки, каквото се сетите.

Спеше под мостовете и аз много обичах да го спра и да го попитам - "Джони, какво е мнението ти за преждевременната суперфорация на екстензорните рефлектори?".

Джони започваше да се хили тарикатски и да ме гледа с особен поглед, а аз му давах я цигара, я 50 стотинки.

Последния път, когато го видях (беше преди доста години) беше в инвалидна количка.

Спомням си, че в града, макар че кюстендилци сме взели най - лошото и от шопската мнителност и от безмисления македонски инат, на лудите гледахме като на хора, които не разбираме, но които трябва да пазим.

Дори по някакъв начин се отнасяхме с известно уважение към тях.

Днес си мисля какво ли е от другата страна на барикадата?

Какво ли е да живееш в твой си свят, в който ти си оставаш дете, макар и на 50 години и тичаш да записваш номерата на колите?

И накрая ще завърша с една история, която се случваше пред болка, в който израстнах в града (мама живее там до ден днешен, сега го санираха по програмата за енергийна ефективност и стана много ефективен, макар, че в него живеят само възрастните ни родители).

Пред нашия блок минаваха градските автобуси.

Номер 5 и номер 6.

На спирката постоянно стоеше едно момче, което имаше някакво психическо заболяване.

Фиксацията му беше да посреща и изпраща автобусите.

От 6 сутринта до 10 вечерта, когато минаваше последния автобус.

В един момент населението рязко намаля, парите в общината свършиха и спряха целия градски транспорт.

И момчето, което посрещаше автобусите никога повече не се появи.

Не знам какво стана с него.

Дали успя да измисли какво да посреща.

Или кого...

Но знам едно.

Лудите, лудите...те да са живи...

За да ни посрещат...

Ей такава една история исках да ви разкажа тая вечер...

А сега лека вечер, скъпи "нормални" приятели.

И хич не се косете - луд умора няма...

*Коментарът е от фейсбук

Още от Коментари

Защо на нито една от българските банкноти няма лик на жена? Тая нация без жени ли е?

По повод пуснатата нова банкнота от 100 лева, искам да задам един резонен въпрос: ЗАЩО на нито една от българските банкноти няма лик на жена? Това не ви ли смущава? Мен ме смущава много.

Аман от мързели и простаци. Да отиват да шият и копаят, иде Нова година

Само много бодри и наспани безделници биха седнали (станали) да мажат билбордове. Декември е. Хората изнемогват от работа, светът свършва, иде Нова година.

Никога не съм бил срещу президента. Разбрахме се за главсек на МВР

Нито веднъж не съм застанал срещу президента. Вярно е, че той си харесва много БСП, факт е, че го подкрепят непрекъснато, но това си е негово право. Това заяви премиерът Бойко Борисов в предаването

Спрете тока на статуквото! Системата ни е бъгава

Извод от вчерашното обществено обсъждане в Младост - вътре в залата двата спорещи лагера изглеждаха, сякаш всеки момент ще се избият.  Когато обсъждането свърши и хората излязоха извън залата,

Едно време СИК и ВИС си имаха правила, които не преминаваха. Банев в едно е абсолютно прав

Банев в едно е абсолютно прав - бг прокуратурата не си дава сметка, че като ги обвинява в "пране на пари" де факто казва, че банката в която има подобни средства е съучастник в престъпление.

Утре - НДК се превръща в ДНК. Кайо обръща всичко с главата надолу

Утре - НДК се превръща в ДНК - Кайо обръща всичко с главата надолу - и от обед нататък - на щанда на Лексикон - с чифте химикалки за подписване на индулгенции (опрощаващи всички прегрешения към

Само комунист може да реши, че трябва да им забраним. Днес живеем в свят, в който не могат да те преследват за твоето мнение

И две думи за скъсаните билбордове, тези със снимки на хомосексуалисти: Свободата на словото, на изразяването е основна. Много хора се борехме за нея в годините, когато ни беше отнета.

В Москва гризат нокти. Македония става 30 член на НАТО

Щом Папа Франциск ще посети Скопие през май 2019 г. всичко е ясно: Македония става 30 член на НАТО. В Москва гризат нокти. *От

Искам с прискърбие да ви съобщя, че пак не бях сред номинираните за Модна икона на годината

Искам с прискърбие да ви съобщя, че пак не бях сред номинираните за Модна икона на годината. И вече започвам да губя надежда... *От

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.