Двете млади жени бяха намерени мъртви от родителите си

Дъщерята на актрисата Мариана Аламанчева Зорница - Зори беше намерена от майка си мъртва преди няколко месеца в техния апартамент в центъра на София. Часове, които по-рано е споделила, че е щастлива с човека до себе си, че продължава да рисува, че мечтае за изложба, че след минути излиза на разходка с него, защото често заедно тичали... Мариана излиза за кратко. Тези няколко минути се оказват фатални. Когато се връща, намира Зорница мъртва.

“Наденце, Наде,

къде си моето

момиче?

Това пита Николай Николаев - бате Николай, отивайки този четвъртък при дъщеря си, която прекарва отпуската си в България в техния скромен апартамент. Носи рибка, някакви закуски, които обичала. 33-годишната жена с повече от успешна кариера в Тулуза, където е професор по сценично осветление. Вижда я да виси на рамката на вратата на банята.

“Моля те, стига с тези твои шеги”, казва баща ѝ, свикнал с нейните артистични провокации. Надя не реагира. Хваща китката ѝ. Студена. Няма пулс. Защо, защо, Надя? Обзема го паника. Набира телефона на полицията. Но Надя вече я няма. Животът ѝ се е изтекъл, а баща ѝ - един от най-жизнерадостните хора, клоунът, чиято мисия е да вдъхва жажда за живот чрез смях на болни деца, намира своето дете студено, в примка. Как да се усмихва с надежда? Не знае защо, не знае за какво. Къде е надеждата?

Има предсмъртно

писмо

“Изпълнена съм с любов. Отдавам любов на всички и на всеки и на теб, когото обичам най-много на света. Благодаря ти, татко. Не ти искам прошка. Нямаш вина. Не ти казвам сбогом. Ще се видим в края на пътя”, пише Надя в писмото до баща си. Тя е била много прецизна и писмото е изписано с изящен краснопис - до последния ред ръката не е трепнала. Накрая имало 10 имена с телефони на хора - най-добри приятели, които пожелала да я изпратят.

Когато след 4 часа полицията приключва с изслушването на бащата, той предава ключовете на съседката леля Драга. Изгасят всички лампи. А на другата сутрин се оказва, че целият апартамент свети. “Духът е горе! Ще свети до 40-ия ден!”, казва бащата. Убеден е, че Надежда е в най-добрите ангелски ръце.

“Сега те са там заедно на небето със Зори - дъщерята на моята скъпа приятелка Мариана Аламанчева. Каква трагедия! И това момиче - на което щях да ставам кум, си отиде по същия трагичен начин. Обеси се! Каква прокоба”, не доумява любимият на поколения зрители актьор, който е партньор на Мариана Аламанчена от златните години на детското предаване “Захарно петле” - първото по рода си наше шоу за търсене на таланти.

И Зори, и Надя, освен че са деца на двама актрьори, които са работили години наред заедно, са и артистични натури. Зари е правела декори, Надя - давала съвети за магията на светлината в театъра, рисували. Рисуваха.

Двете си отидоха

от собствените

си ръце

Погребението на Надя е в четвъртък. Чакат се роднините, включително брат ѝ Стефан, който има просперираща галерия в Париж за модерно изкуство.

Зори почти невидимо потъна в отвъдното. Нейният приятел, с когото е била сгодена, а Бате Николай обещал да бъде кум на сватбата, със седмици потънал в тъга. Все очаквал да бяга отново с неговата Зори. Няма я.

Няма я и Надето. На 33 години. На Христова възраст. Не е имала човек до себе си, с когото да споделя живота си. Поне баща ѝ не знае за такъв. Но споделя, че поне от 20 дни младата жена май е обмисляла кончината си. Имало такива доказателства. Накрая последният щрих от решението ѝ е била примката. “Защо, защо, Надя”, пита се баща ѝ и не намира отговор на този съдбоносен въпрос. Била в отпуск в България. Да бъде до него, защото го сполетя поредица от здравословни проблеми. Била спокойна. Била щастлива. Били заедно. Защо е избрала този край и то да остане насаме в края си срещу лицето на баща си? Да я намери той. Няма отговор.

Дали ще се видят в края на пътя? Николай Николаев е неутешим. Само преди 5 месеца се наложи да подкрепи приятелката си Мариана Аламанчева, която загуби по същия начин дъщеря си. Кое ги ориса за подобна съдба?

Зорница е

посегнала на

живота си

Мариана Аламанчева е безутешна. Няма я Зори! Не вярва... Чака да се върне нейното момиче, все гледа към вратата. Звъни ли се? Не, не... Зори я няма. Трепва, тръгва към вратата, дали пък, дано...? Но не.

Мариана казва на Зори, че излиза на покупки. Трябва нещо да се приготви за ядене вкъщи. Движи се бавно, има проблеми с краката. А стълбите са много в старата кооперация, от 3-ия етаж, а после нагоре... Иска да приготви вкусен обяд за двете. Наговарят се какво да купи. Когато се връща, заварва Зори свлечена на земята. Примка или сърцето ѝ е спряло. Защо? Припада. До нея. Безутешна е.

Не са открити следи нито от наркотици, нито от алкохол.

Зори имала навика в този час да тича из Борисовата градина с приятеля си. Дори се били сгодили. Дълго време били заедно. Говорили за брак... Той ѝ звъннал да чуе защо в този ден не е спазила уговорката им да тичат заедно в Борисовата градина. Тя не му отговорила.

“Хайде, Зори,

чакам те, къде

се бавиш?",

прозвучал в слушалката жизнерадостният му въпрос, с който искал да подкани “мързеливката” да потичат заедно.

Слушалката вдигнала майка ѝ: “Днес Зори няма да тича...”

Зорница-Андреа Аламанчева е родена на 2 май 1979 година в София. През 1998 г. завършва ССХУПИ - гимназия по приложни изкуства в София, специалност “Аранжиране”. Работила е няколко години в Националния куклен театър като художник изпълнител, както и по други странични проекти, свързани с изработката на различни видове кукли и декори. Участвала е в колективни живописни изложби в столицата. Пише стихове.

Веднага след трагедията с любимата му кръщелница Зорница Николай Николаев каза: “Беше изключително слънчево момиче. Винаги усмихната. Много талантлива художничка. Мариана даваше сърцето и душата си за Зори. Боже, как нелепо си отиде”.

Вече ги няма и двете момичета, и двете обичани дъщери. Няма отговор защо. (24часа)