Наим Сюлейманоглу, който почина днес в истанбулска клиника, държеше един рекорд, който едва ли ще бъде подобрен някога и го определя като №1 в историята на щангите. Той е единственият, регистрирал над 500 точки по системата “Синклер”. Това е коефициент, който определя постижението в зависимост от личното тегло. Така постиженията в категориите се уеднаквяват и е база за сравнение между отделните състезатели.

Рекордът на Наим е 504 точки по “Синклер”, като никой друг не е правил подобно нещо. По принцип тя фаворизира леките категории, защото няма как един 180-килограмов мъж да направи толкова голяма разлика с личното си тегло и щангата.
Този коефициент той прави на олимпиадата в Сеул, когато печели първата си титла и въобще първия златен медал в историята на турския спорт на олимпиади.
Наим е член и на може би най-престижния клуб в щангите - състезатели, които са вдигнали над 3 пъти личното си тегло. В цялата история на спорта това са само седем човека, като шестима от тях са българи.

Първият е Стефан Топуров, който на световното в Москва през 1983 г. тласка 180 килограма в категория до 60 кг, във Варна прави 185 кг в същата категория, нещо невиждано до този момент в спорта. Това е по време на алтернативното състезание за олимпийските игри в Лос Анджелис.

След него идва Наим, който е направо феномен. През 1984 г. във Виктория, Австралия, за първи път записва точно 3 по 56 килограма, колкото е категорията, в която се състезава, или 168, световен рекорд. Същата година във Варна довежда нещата до 170 и 170,5 кг. И накрая в Сараево, Югославия, прави още два световни рекорда от 172,5 и 173, доста над три пъти собственото тегло.

Същото се повтаря и в категория до 60 кг. Наим първо вдига 185,5 в Сараево. С половин килограм подобрява рекорда си в Монте Карло, а в Карлмарксщат покорява 187,5 кг. През 1986 г. в София е с нов рекорд от 188. Като турчин на олимпиадата в Сеул вдига 188,5 и 190 килограма.

Интересното е, че и останалите, които са в този клуб, са повечето българи. Нено Терзийски тласка 171 кг в категория до 56 кг в Острава, Чехословакия, през 1987 г.
Ангел Генчев прави уникален опит на 202,5 кг в категория до 67,5 кг на олимпиадата в Сеул, но той след това е заличен заради положителна проба.
Петият е Халил Мутлу, който е роден в Момчилград. В Тренчин, Чехословакия, през 2001 г. отново в категория до 56 кг. тласка 168 кг. Единственият, който
не е свързан с България, е Юн-Чол Ом от КНДР. На олимпиадата в Лондон през 2012 г. той повтаря постижението на Мутлу.

Наим има три загуби на големи първенства и три завръщания на подиума.
Първото му сребро е на крехката възраст от 16 г. На световното в Москва при дебюта си той е хвърлен срещу легендата Оксен Мирзоян (СССР). Хлапакът прави световен рекорд в изхвърлянето от 130 кг. Мирзоян прави същото с изтласкване от 160 кг и така печели златото 292,5 кг. А Наим остава втори на 2,5 кг.
За първи път се оттегля от подиума след световното в Атина, когато печели третата си титла на планетата. А е само на 22 години.

Връща се на подиума година по-късно за световното в Донауешинген (Германия) и печели четвъртата си титла на планетата с доста скромните 310 кг. Всички смятат, че Наим вече трудно ще се справи.

На олимпиадата в Барселона Сюлейманоглу отново е големият шампион. Взема златото с 320 кг., като изпреварва с 15 Николай Пешалов, който тогава взема един от двата ни медала в щангите. Трети е китаецът Хе, който пък изпреварва Нено Терзийски заради 40 грама лично тегло. Двамата са на 25 килограма от Наим.

Турците вече разполагат и със сериозен отбор, след като в щангите сме им дали и състезатели, и треньори. Така на домашното им световно през 1994 г. в Истанбул те вземат вече три световни титли - чрез Халил Мутлу или Хубен Хубенов от село Пощник, Момчилградско, Наим и Федил Гюлер или Филип Асенов от Асеновград. Старши треньор е, разбира се Енвер Топчиоглу, или Толумов, първият наставник на Сюлеймаоглу, а помощник е брат му Мухарем.

На игрите в Атланта през 1996 г. българинът влиза в олимпийската история в може би най-великото състезание в историята на щангите. Вече в категория до 64 кг той надделява над гърка Валериос Леонидас, или Валерий Леонов, в уникална атмосфера. Залата е разделена на две от фенове на двамата и се пръска по шевовете.
В изхвърлянето Наим взема малка преднина 147,5 срещу 145 кг. Във втория си опит в изтласкването той прави световен рекорд от 185. Леонидас обаче му връща със 187,5 и излиза напред, защото на кантара е бил с 68 грама по-лек от Наим. В последното си излизане на подиума Сюлейманоглу вдига същата тежест, но Леонидас има още един опит. И почти вдига 190 кг. Но почти. Сюлейманоглу е първият в историята на щангите с три титли от олимпийски игри.

А можеше да има и четири, ако не бе бойкотът в Лос Анджелис от страна на социалистическите страни.

За България остава утешението, че той е роден у нас, а Илиян Цанков е шести, а Петър Петров девети в уникалното състезание.

Следва второто му отказване, което продължава доста дълго. През 2000 г. решава да се върне и да се опита да вземе и четвъртата титла. И се обръща отново към Иван Абаджиев. Старшията, който за пореден път е в немилост в България, облича анцуга на турския национален отбор.

Завръщането му е също на познато място. Зала “Универсиада” за европейското първенство в София. Но е и доста неприятно. В изхвърлянето записва само 140 кг, като два пъти се проваля на 142,5. Повежда Николай Пешалов, който вече вдига за Хърватия, със 147,5, а с 2,5 по-малко е Севдалин Минчев. Един от фаворитите Леонидас Сабанис (Гърция) прави нула.

В изтласкването отново прави само един сполучлив опит от 170 кг, въпреки че в последния си опит се опитва да подобри световния рекорд, като иска 181 кг. Но не успява. Пешалов е европейски шампион с 325 кг в двубоя, Минчев е втори на 2,5 килограма, а Наим печели единствения бронз в кариерата си с 15 кг по-малко.
На олимпиадата в Сидни идва краят. Наим стартира от 145 кг. в изхвърлянето и три пъти се проваля. Големият шампион си тръгва с нула от спорта. Титлата е за Пешалов, който изпреварва със 7,5 кг в двубоя Сабанис и Генади Олешчук от Беларус. Севдалин Минчев е втори, но след това медалът му е отнет заради положителна проба.
Така свършва спортният път на Наим след три олимпийски, 7 световни и 2 европейски титли. 46 пъти е подобрявал най-доброто постижение на планетата. Друг като него едва ли ще се роди. Защото той е Джобния Херкулес, един 147-сантиметров феномен в спорта.