И Реймон Копа отиде на небето, там го чакат Пушкаш и Ди Стефано
Болест погуби първия френски носител на “Златната топка”
Всички мачове във Франция през този уикенд ще започнат с минута мълчание. На 85 години след продължително заболяване в болница почина гениалният футболист, първият френски носител на “Златната топка” Реймон Копа.
Френските запалянковци, смятащи Реамон Копа за един от най-добрите нападатели в историята на футбола, не обичат много да си спомнят, че
той всъщност
е поляк,
независимо че е роден в градчето Ное льо Мин в Северна Франция.
Появилият се на бял свят на 13 октомври 1931 г. бъдещ носител на “Златната топка” е записан в регистрите за раждане първоначално като Роман Копачевски. За приятелите си в училище обаче той веднага става Реймон, а фамилията е съкратена на Копа.
Баща му е миньор и се очаква синът да тръгне по стъпките му, поради което му разяснява от малък тънкостите на професията. На Реймон често му се налага да се спуска в забоя и дори да заработва джобните си, бутайки вагонетките. Една от тях излиза от релсите и го удря, когато е на 14 години. Разминава се с малкия дявол - оттогава е без показалец на лявата ръка, но младежът категорично отказва повече да слиза в мината. За късмет по същото време започва да се проявява и футболният му талант.
Семейство Копачевски живее близо до стадиончето на местния клуб. Там има детска школа, която не спира да работи даже и през годините на германската окупация. Там малкият Реймон започва да тренира, когато е на 11 години. Когато навършва 18, подписва първия си професионален договор с “Анже”.
Три години по-късно към Копа интерес проявява “Реймс” - по онова време един от най-силните френски, а дори и европейски клубове. Треньорите бързо оценяват способността на младия поляко-французин
да придърпа към
себе си няколко
играчи на
съперника
и да продължи атаката на своите с точен пас. Бързо полузащитникът става основен играч на “Реймс”, а скоро и на младежкия национален отбор.
На 5 декември 1952 г. Копа за първи път излиза на терена с екипа на мъжкия отбор на “петлите”. Година по-късно “Реймс” става шампион на Франция, а през 1954 г. Реймон заминава за първото си световно - в Швейцария, което обаче не се развива добре за французите. Те бият Мексико, падат от Югославия и заради регламента си тръгват рано-рано.
Затова пък “Реймс” стига до голям успех на клубната сцена, като се класира за финала на първата в историята купа на европейските шампиони. Решителният мач се играе в Париж, но този път у дома стените не помагат - съперникът “Реал” (Мадрид) бие 4:3. Поражението минава за почетно, защото още тогава испанците събират най-добрите европейски и световни футболисти като Алфредо ди Стефано и по-късно Ференц Пушкаш, за да доминират във всеки турнир.
Именно по тази причина легендарният президент на “Реал” Сантяго Бернабеу предлага на Реймон Копа да се присъедини към “Белият балет”. Французинът не мисли дълго, още повече че заплатата е повече от впечатляваща, и прекарва следващите три години в испанската столица.
Още през 1957 г. той триумфира с купата на европейските шампиони, а после го прави нови два пъти. При това във финала през 1959 г. Копа се изправя срещу бившия си клуб “Реймс” и печели.
Въпреки че освен КЕШ става с “Реал” и два пъти шампион на Испания, въпреки любовта на мадридските фенове и уважението на Сантяго Бернабеу Копа не е щастлив там. Той е свикнал да е футболен солист, докато
в “Реал” го карат
да играе на
непривичен пост
По това време той вече има зад гърба си второ световно първенство - в Швеция през 1958 г., когато Франция печели бронзовите медали в изключително атрактивен стил. Паргавай, например, е разнебитен със 7:3, а в 1/4-финала във вратата на Северна Ирландия са вкарани четири безответни гола.
В полуфинала срещу “петлите” се изправя вероятно най-гениалният отбор в историята на световния футбол - Бразилия с Пеле, Гаринча, Вава, Джалма и Нилтон Сантос, вратаря Жилмар и останалите. Южноамериканците бият 5:2, като хеттрик вкарва 17-годишният Пеле. В мача за третото място обаче французите си връщат за тази загуба на Германия и бият 6:3.
Всичко това води до логичното признаване на Реймон Копа за най-добър футболист на Европа за 1958 г. Седмичникът “Франс Футбол” му връчва “Златната топка”, като той остава единственият французин с трофея цели 25 години.
Върнал се в “Реймс”, Копа става още два пъти шампион на Франция - през 1960 и 1962 г., когато и изиграва последния си мач с националния отбор. Интересно е, че не взема участие в нито един от
трите мача
на “петлите”
срещу България
от квалификациите за световното в Чили. През 1963 г. той е поканен в Сборния отбор на света, който играе срещу Англия на “Уембли” мач за 100-годишнината на местната футболна асоциация.
На практика Реймон Копа приключва кариерата си през 1964 г.