Плаките в артериите почват да се формират веднага след раждането

Български екип откри 71 гена, които създават риск за сърдечни болести. Промените в тях са свързани с инфаркти и инсулти. Тези гени не са описвани в никоя лаборатория в света. Това съобщи ръководителят на проекта проф. Маргарита Апостолова на семинар на фондация МОСТ - медии, общество, семейство, традиции в курорта Албена.

Екипът е работил в продължение на 10 г. с 910 души - половината здрави, половината на легло, в столичната болница “Св. Анна”. 2/3 от болните имат мутации във въпросните гени, каза проф. Маргарита Апостолова, ръководител на лаборатория в Института по молекулярна биология “Акад. Румен Цанев”. Българското изследване ще позволи да се проучват определени участъци в ДНК за профилактика на сърдечните болести.

При 70% от болните има изменени участъци в хромозомите, които са свързани със стесняване на артериите. Тези изменения наред с вече известните рискови фактори - затлъстяване, високо кръвно, обездвижване, пушене, висок холестерол, диабет, водят до сърдечни заболявания.

Тепърва ще се проучва дали мутациите в тези 71 гена имат отношение и към затлъстяването и диабета. Ако някой има промени в тези 71 гена, може и да не се разболее, но е застрашен, обясни проф. Апостолова. Рисковите гени взаимодействат с много други. От комбинациите зависи дали човек ще развие болестта.

Екипът стига до откритието си, като изолира ДНК от периферна кръв. Тя е обработена химически с добавка на флуоресцентни багрила. После чрез тях апаратурата “чете” ДНК. При болните участници е имало 105 000 променени участъка, белязани в червено. При липса на мутации в тези участъци те се оцветявали в жълто. При влияние на други гени преобладавал зеленият цвят.

Изследванията са изключително важни, защото най-много хора умират от сърдечни болести - двойно повече в сравнение с раковите, каза д-р Апостолова. Според нея плаки започват да се формират в артериите още след раждането и този процес тече незабелязано през целия живот. Никой не осъзнава, че съдовете му се стесняват. Видими са само крайните усложнения - инфаркт или инсулт, които са внезапни. Но тяхното овладяване не е достатъчно, за да се коригират съдовите промени. Най-добре е да се прави профилактика, казва проф. Апостолова.

Какво става в артериите?

При разрез на кръвоносен съд се вижда, че е изграден от различни клетки. В даден момент под въздействие на фактор, който невинаги е ясен, те започват да функционират неправилно. В едни от клетките (моноцити) чрез специални рецептори попадат остатъци от храната. Те са основата на склеротичната плака. Други фактори придвижват мускулните клетки до така формираното липидно ядро и образуват стабилна или нестабилна шапка. Стабилната намалява диаметъра на кръвоносния съд и настъпва исхемична болест на сърцето. Тя е бавна. Нестабилната шапка лесно се къса и настъпва инфаркт.