- Д-р Дренски, как се запознахте с проф. Табаков?
- През 1999 г., по това време той вече бе на 80 години, но все още бе декан в Университета в Синсинати. Една от топпрограмите по авиоинженерство в Америка бе именно там. Подадох си документите и един ден самият професор ми се обади и ме покани на интервю. Очевидно е прегледал всичките резюмета на студентите, видял е моето и че съм от България,
че съм летец
на изтребител и вероятно съм му се сторил интересен. Явих се на изпит, успешно го изкарах и така станах негов студент. Той ми преподаваше по част от курсовете, по други - проф. Ауатеф Хамед. B департамента имаше около двайсетина професори - някои по термодинамика, други по аеродинамика, трети по дизайни на двигатели и др. Табаков много изискваше от мен, но и много ми помагаше.
Даваше ми препоръки в кои области да наблягам, за да си взема докторския изпит, който ми предстоеше, след като си изкарах магистратурата. Около дисертацията проф. Табаков и другите четирима научни ръководители буквално ми скъсиха живота. Преправях я много пъти, защото с проф. Хамед ми даваха различни препоръки. Накрая му казах, че повече не издържам, а той каза: "Няма такова нещо, продължаваш."
- В живота станахте ли приятели?
- Да, посещавахме много мероприятия, ходехме си на гости, излизахме на разходки.
- На мероприятията имаше ли известни хора от САЩ?
- Предимно от висшия мениджмънт на "Дженерал Eлектрик", защото професрът бе направил много за тях.
Президентът на концерна често идваше при него,
защото и той бе негов бивш студент. Професорът се познаваше добре и с Нийл Армстронг, който след кацането на Луната, стана преподавател в нашия университет, в същия департамент. Знам, че двамата освен колеги са били и приятели.
- Разказвал ли е някакви истории за Вернер фон Браун?
- Мисля, че малко се притесняваше да споделя за този период от своя живот. Не забравяйте, че работата им е била секретна. За някои неща, дори след години не е могло да се говори. Това, което знам, е, че Виден Табаков е бил в известна степен принуден да замине от Германия за САЩ, след това и за Аржентина.
Както той, така и Фон Браун не са имали никакъв избор. Просто са им казали, че трябва да заминат там. Може би проф. Хамед знае повече подробности от мен, защото тя го познава от около 40-45 години. Пред студенти публично той
никога не е издавал секретни тайни
от своята работа. По-скоро разказваше забавни истории от живота си в Германия преди 1944 г. Примерно, кактo си карал кола в източната част, го спрели, взели му автомобила, дрехите и той трябвало да премине границата едва ли не по бельо.
- В какво се състоеше работата му в последните години?
- Той и проф. Хамед работеха по най-различни проекти за "Дженерал Eлектрик" ,"Ролс ройс", "Ексън Мобайл" и много други компании, а ние като техни кандидат-магистри и доктори им помагахме в реализацията на проектите.
Тези компании от години работеха с Университета в Синсинати по авиоинженерство, защото имаме специална лаборатория и два ерозионни тунелa, в които се тестваха специални сплави и покрития на авиационните лопатки на авиодвигателите и как издържат и реагират на температури до 2 хил. градуса.
Това оборудване струва към 20 млн. долара и в САЩ всички, които работеха в тази сфера, идваха при професор Табаков. Той подписваше договорите, той ръководеше самите проекти, а ние като негови студенти му помагахме в тестването, в обработката на докладите от проучванията.
Освен това той бе пожизнен председател на едни от най-големите асоциации в САЩ на авиоинженерите AIAA, ASME, ISABE и на университета на Синсинати.
Подобно признание не се дава на всеки учен, много малко хора в света са имали тази чест и професорът бе един от тях.Като председател той оценяваше идеите и на годишните събрания се решаваше кои от тях да се представят на компаниите, които се интересуват от нови открития. Представете си какво доверие му е гласувал години наред целият авиационен бранш.

Той бе човекът, който имаше последната дума - дали даден проект е смислен, дали си струва да се представи на бизнеса, или е някоя глупост. Затова много хора казват, че Джон Атанасов е най-успелият учен с българско потекло, но аз не съм съгласен. Мисля, че проф. Табаков е направил много повече - да, той не е измислил компютъра, но в сферата на авиодвигателите е колос, който освен че е спестил много средства, като е променял дизайна и е удължавал живота на авиодвигателите, също така е спасил и много човешки животи със своите открития.
- В смисъл?
- Примерно по време на виетнамските бойни действия авиодвигателите на самолетите и хеликоптерите са издържали до 5 дни и буквално са изгаряли. Това са двигатели, всеки от които струва между 1 и 5 млн. долара. За да удължи живота им, професорът измисля специални керамични, еластични сплавни покрития, които се нанасят върху авиолопатките и така те не ерозират. По този начин
животът на един двигател се удължава до 2-3 месеца
и много повече. Същото е и при ракетните двигатели. Без неговите покрития те изобщо не са могли да стигнат на прилична височина. Когато изстрелват ракета, тя стига донякъде и се взривява. След това започват да издирват остатъците, които са пръснати на километри един от друг, за да установят каква е причината за катастрофата. Разбира се, всичко това е било правено строго секретно.
- Защо са се взривявали ракетите?
- Защото по това време все още няма материал, който да издържи на толкова високи температури, колкото се развиват при ракетните двигатели. Проф. Табаков започва да измисля специални покрития и сплави, които ги правят устойчиви на 1600-1800 градуса. След време те, разбира се, се износват, напукват се, чупят се и тогава се отварят и ремонтират, за да се сменят износените компоненти в двигателя. Благодарение на това откритие на професора останалата част от ракетния двигател остава непокътната.
В случая освен че са спестени много финанси от удължаването на живота на тези двигатели с хиляди часове, са спасени и много животи на космонавти и пилоти, правейки тези двигатели много по-сигурни. Професорът имаше постижения и в сферата на дизайна на двигателите. Разбира се, "Дженерал Eлектрик" има свои дизайнери, но Табаков им помагаше, като
променяше формата на самата авиолопатка,
за да осигури по-голяма мощност на двигателите. С проф. Хамед също работеха много върху акустиката, за да понижат нивото на шума на двигателите. Той имаше и много иновативни идеи, които правеха по-ефективно изгарянето на въздуха и горивото в горивната камера на двигателя.
Спомням си, че Табаков работеше по един ракетен двигател, поставен в изтребител, който са закачали от долната страна на големия самолет-бомбардировач Б52 с 8 двигателя. Идеята бе вместо да изстрелват ракета от земята, да вдигнат изтребителя с ракетен двигател на височина и да се запали извън атмосферата. Toй pаботеше отделно и по проекти, свързани със самите крила на самолетите - каква форма да имат, колко да са остри, изчисляваше как да се преодолеят завихрянията, колко да са широки, дълги, каква да е аеродинамиката им.
Но едни от oсновните му интереси бяха в създаването на
различни сплави и покрития, които даваха предимство при въздушните боеве
на бойните самолети-изтребители.
- Какви бяха тези предимства?
- Има неща, за които е по-добре да не се говори, защото са секретни.

Какви са постиженията на професора по време на операция "Пустинна буря", четете в хартиеното тяло на вестника.